Шест привечер в понеделник на магистрала край Милано. Термометърът от таблото на колата показва, че навън е минус два градуса, но няколко метра по-надолу фаровете осветяват фигури, които чакат край пътя. Някои си греят ръцете на запален огън. Преди три години Силвио Берлускони обяви за незаконно просенето, но в Италия не е трудно да откриеш 20-те хиляди нигерийки, които работят като проститутки. Дори и през зимата е пълно с клиенти.

Това е една от стотиците магистрали в Европа, където нигерийските жертви на трафика на хора са принудени да проституират. Същото може да се види в Барселона или Мадрид, Париж или Берлин, Глазгоу или Лондон. В цяла Европа има 100 000 нелегално вкарани нигерийки и 80% от тях са дошли от Едо - южен щат, в който живеят едва 3 процента от населението на Нигерия. (Щатът има население 3.4 млн. според данни от 2005 г. - бел. ред.)



Това е трафикантската столица на Африка



и център на традиционната западноафриканска религия джу-джу.

Презервативи са разпръснати по земята край Бергамо, където Рита трябва да лови клиентите. Това място е много далеч от онази Европа, която тя си е представяла преди 5 години, когато трафикантите в Едо са я взели. "Бях щастлива, че ще ходя в Европа да изхранвам семейството си. Не знаех, че нещата ще се обърнат по този начин", обяснява 27-годишната Рита. Сега тя спи с по 10 мъже на ден, седем дни в седмицата, за 20 евро на сеанс. Тя работи, дори когато е болна или дори ако е била пребита от предишния клиент.

Рита казва, че няма друг избор. Преди да напусне Нигерия, тя се е заклела във вярност към своите трафиканти по време на традиционен религиозен ритуал, който разследвах за Канал 4. (Филмът разследване на авторката се нарича "Нигерия: секс, лъжи и черна магия", бел. ред.) Тя е обещала да изплати парите за транспортирането й в Европа и е принесла своя дух като обезпечение за дълга. След пристигането й в Италия тя разбрала, че дължи 50 000 евро на трафикантите си, а също изнудвачески такси, включително "наем" от 300 евро на месец за мястото, където проституира. "Не мога да се измъкна, без да платя. Африканците имат много силни заклинания, които могат да унищожат човек с блясък в очите", уплашено разказва тя.

Нигерийските трафиканти на хора използват черна магия, за да вкарат в капана на сексуалното робство в Европа хиляди жени като Рита. Бандите в Източна Европа използват насилие срещу жените, за да ги вкарат в сексуалния трафик. Докато организаторите от върха на нигерийската трафикантска верига нямат нужда да използват мускули - те имат на разположение джу-джу. Това е форма на ритуално изнудване, което прави нигерийските жени едновременно и нарушителки, и жертви на експлоатация.

На близо 5 км от селцето Евхойни в провинция Едо срещнах 23-годишната Вивиан Питър - интелигентна, красива и пълна с вдъхновение. Такъв човек е трудно да срещнеш в селските райони на Нигерия. Двете евро на ден, които печели от продажбата на домати, не стигат за образованието на по-малките й братя и сестри и за купуването на къща, където тя да живее със своя приятел Елонел. Но той казва, че има отговор на въпроса: уредил е тя да замине за Италия и там да работи за някого, както самият той е обяснил на сестра си.

В тази част на Нигерия може и да няма павирани пътища или ток, но митът за "италос" - или нигерийките, които могат да забогатеят в Италия - е завладял всяко домакинство. Обществена тайна е, че италоските печелят пари със секс, но срам в това няма - заминаващите на гурбет нигерийки ще са опозорени само ако се върнат без стотинка в джоба си. Мнозина обаче именно така и се връщат, при това често бити, заразени със СПИН.



Съответно са отхвърляни от семействата си



Вивиан не знае къде точно ще попадне, нито пък колко ще дължи на своите трафиканти, но тя смята, че ще изплати дълга за няколко месеца. "Нямам никаква представа, преди да стигна там", каза ми тя. Нейният приятел няма никакви угризения, че я изпраща да проституира по улиците на Италия. "Много жени правят това там. Не смятам да я спирам", 27-годишният Елонел казва това като нещо, което е нормално, безспорно.

Нещата се уреждат. Той й е купил билет до Рим и я е записал при Доктор Стенли, местният джу-джу свещенник. Младежът твърди, че ритуалът ще й помогне да си уреди живота и ще й донесе щастие в Италия. В Западна Африка джу-джу ритуалът се практикува от векове и почти няма да се намери жител, който да каже, че не се страхува от заклинанието. Вярващите смятат, че невидими духове управляват земята, контролират всяка част от човешкото съществуване и нищо не може да бъде скрито от всевиждащия им поглед. Духовете могат да бъдат призовани да защитят хората, но те могат и да ги унищожат.

"Ако тя наруши обещанието, което е дала пред моя олтар, ние ще изпитаме нужда от нейната кръв", обяснява ми Доктор Стенли преди ритуала с Вивиан. "Мога да използвам моята сила, за да унищожа всичко, което поискам. Мога да предизвикам всяка болест независимо рак или мозъчен удар." И е хвали, че пред неговия олтар са се заклели "безброй" жени, вкарани в трафика. Питам го чувства ли отговорност, че принуждава толкова много жени да станат проститутки. Той се вторачва в мен със суров и непреклонен поглед: "Обещанието неизменно трябва да се изпълни."

Висок и мускулест, с пурпурна роба, накичена с талисмани, Стенли изглежда внушителен до малката фигура на Вивиан. Той не е сред организаторите на трафикантската верига, но осигурява най-важния й компонент - клетвата, която прави жените отстъпчиви и покорни.



За самия него това е доходен бизнес



- днешния ритуал ще спечели 120 паунда, сериозна сума за тукашните места.

Светилището му е пълно с предмети и символи на ритуала - дрънкалки, идоли, направени от пера, кости, раковини, огнище, пълно с ярки прахове. Доктор Стенли нарежда на Вивиан да се съблече и да се измие в колибата извън светилището. Когато тя се появява, той духва прах от креда над тялото й, а после намазва глина на челото й - по този начин я маркира, за да могат духовете да идентифицират душата, която им се предлага. След това я кара да клекне пред него и да се закълне. Еронел наблюдава сцената безпристрастно, пушейки цигара. Ритуалът свършва, Стенли изправя Вивиан. "Чувствам се сигурна в неговите ръце", казва тя, видимо облекчена.

Няколко дни по-късно в бар, на час път от това място, Елонел каза, че направил още една сделка. Намерил още две жени да пътуват заедно с Вивиан. Уредил е следващата сутрин те да се закълнат, така че ще могат да заминат и да работят в Италия. "Стигнат ли там, тя ще печели пари. Много пари. Тръгнат ли нещата добре, те ще ми изпратят пари", казва безизразно. Добавя, че мизерията е изпарила всякаква отговорност у него за съдбата на жените, които обрича на трафик. "Не се чувствам виновен. Нуждая се от пари."

Вивиан само веднъж е напускала провинция Едо - когато Елонел я отвел в Лагос, за да й уреди документите за пътуването. Но с мита за италосите я убедили, че тя принадлежи на Италия. "Знам, че това ще бъде по-добро място за мен", каза ми тя, когато се срещнахме последния път. Поясних й за жените, които видях на магистралата извън Милано, за студа, побоищата и 50-хилядите евро дълг, който Рита все още изплаща 5 години след пристигането си в Италия.

"Аз не мисля така. При мен няма да бъде така", намръщва се Вивиан. "Работиш ли усърдно, няма да страдаш. Аз зная да сплитам коса. Има много неща, които мога да върша", продължава да настоява. След известна пауза завършва: "Решила съм да отида там и трябва да отида там. Избрах го."

Европейските статистики за трафик на проститутки са пълни с жени от Едо като Вивиан, които не съответстват на стереотипа за пасивни "жертви". Независимо колко силни могат да бъдат жените ритуалът джу-джу ги прави манипулируеми, малтретирани и заклещени в капан. Без древните и традиционните вярвания тази модерна форма на робство нямаше да съществува. И без процъфтяващия пазар за техните услуги нито една нигерийка нямаше да попадне в трафика за Европа.