Малко хора у нас знаят, че от над 4 години насам имат мощен инструмент да се преборят с корупцията в родната съдебна система и с пробойните в българските закони. Този инструмент се казва "право на ЕС", а институцията, която най-пълно го олицетворява, е Съдът на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург. Макар да е все още скромна, практиката на СЕС по български казуси дава ясен сигнал, че правораздаването по европейски правила може най-сетне да сложи ред в хаоса на затъналата родна съдебна система.

Българинът е свикнал да се жалва от мудното родно правосъдие или от несправедливите решения на българския съд пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург. В тези случаи гражданинът трябва да се позове на нарушение на правата му, защитени от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), например правото на живот, на справедлив съдебен процес, на зачитане на личния и семейния живот, на свобода на мисълта и религията и т. н. Жалбите се подават директно към съда след изчерпване на всички възможности за правна защита в България.

От 2007 г. насам обаче българите имат още по-широка възможност за защита и това е чрез правото на ЕС, което българските съдилища, наред с всички останали институции, са длъжни да прилагат. По принцип не би следвало да има противоречие между нормите на ЕС и българското законодателство, но ако такова е налице, във всяко дело в който и да е съд у нас или пък в жалба до ведомство или фирма гражданинът може да се позове на основополагащите договори на ЕС - Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз, а също и на т. нар. вторично право, в което влизат например директивите и регламентите. Важно е да се знае, че при подобно противоречие между българския закон и разпоредба в дадена директива или регламент съдът прилага директивата или регламента, защото те имат по-голяма юридическа сила. Регламентът е най-мощният инструмент на вторичното право на ЕС, защото е пряко приложим във всички държави членки. Това значи, че за да действа в България, изобщо не е нужно да се приема специален закон и гражданите могат да се позовават директно на него в жалбите си до различни ведомства, включително до съда. Директивите не са пряко приложими, т. е. те са насочени към държавите, които са длъжни да ги въведат в законодателството си. Ако обаче депутатите се мотаят и не въведат в срок или ако приложат неправилно разпоредбите на директивата, гражданите отново могат да се позовават директно на нея, за да защитят правата си. Но това важи само в спорове с държавни органи, но не и в отношенията си с други хора или фирми.

Всичко това означава, че правото на ЕС действително защитава гражданина, но тази защита е в рамките на националната съдебна система. Това значи, че не е възможно човек да отиде и да внесе жалба в Съда на Европейския съюз, защото например данъчните в България са го глобили в противоречие с директивата за ДДС. Това е основната разлика с Европейския съд по правата на човека, където гражданите директно могат да подават жалби. Ако търси защита по линия на правото на ЕС, гражданинът трябва да се оплаче в националния си съд. Само че в хода на делото може да се позове на дадена директива и да поиска от българските съдии да отправят запитване до съда в Люксембург, който да разтълкува дали родният закон всъщност не противоречи на правото на ЕС. Това са т. нар. преюдициални запитвания до СЕС, които са предмет на половината от делата в Люксембург. Върховните съдилища у нас са длъжни да отправят подобни запитвания при неясни евронорми, а по-низшите инстанции го правят по своя преценка. След като съдът в Люксембург се произнесе със заключение, българският съд е длъжен да се съобрази с него.

Именно чрез механизма на преюдициалните запитвания у нас се случиха няколко миниреволюции през последните години. Това стана ясно на конференция, организирана от Българската асоциация за европейско право (БАЕП) в София преди броени дни. Държавата за пръв път в историята си се наложи да връща незаконно събран данък, акциз върху стари мощни автомобили, на десетки хиляди българи. Стигна се до обявяването за противоконституционна на забраната граждани с дълг към данъчните от над 5000 лв. да напускат страната. Български гражданин успя да се пребори със здравната каса и да я накара да му плати лечението на злокачествено заболяване на окото в Германия. Човекът без гражданство от чеченски произход Саид Кадзоев бе пуснат на свобода от изолатора в общежитието за имигранти в Бусманци само три дни след произнасянето на СЕС. Възрастен професор пък се опита да защити правото си да работи на трудов договор и след 68-годишна възраст, но неуспешно. Висящи в СЕС са поне още 10 - 15 запитвания по български казуси, което значи, че миниреволюциите изобщо няма да спрат дотук. Освен това те засягат не само обикновения гражданин, но и самите юридически среди. Младите съдии от низшите инстанции придобиват все повече кураж да се противопоставят на висшите, като предпочитат да се обръщат до СЕС, вместо да се предоверяват на колегите си от висшите инстанции. И го правят с пълно право, защото съдът в Люксембург вече се произнесе, че правните изводи на висшата инстанция (по-конкретно на Върховния административен съд), с които той отменя решение на долната инстанция и й връща делото за ново разглеждане, не я обвързват, ако противоречат на правото на ЕС. Подобни събития могат само да помогнат на самозабравилата се родна съдебна система.

"От общо 22 преюдициални запитвания от български съдилища до СЕС до момента са приключили 10 дела", заяви на конференцията на асоциацията за европейско право българският съдия в Люксембург Александър Арабаджиев. По думите му най-много са делата по данъчни въпроси, следвани от тези, касаещи пространството на свобода, сигурност и правосъдие, както и за митническите режими. По-малко запитвания има във връзка със свободното предоставяне на услуги, свободното движение на хора, социалната политика, сближаването на законодателството и т. н. По думите на Арабаджиев има тенденция към увеличаване на преюдициалните запитвания от българска страна и като цяло решенията на СЕС се изпълняват.

Едно от най-новите запитвания, което бе отправено до Съда на ЕС, е за държавната помощ за "Кремиковци". Освен това адвокатката от София Веска Волева, която на първа инстанция осъди банка заради едностранно вдигане на лихвата по ипотечен заем, се закани да иска преюдициално запитване, с което да се разтълкува дали българският Закон за защита на потребителите не противоречи на европейската директива за неравноправните клаузи в потребителските договори. Ако се съди по тази все по-нарастващата активност на съдии и граждани по линия на правото на ЕС, миниреволюциите в родната съдебна практика тепърва предстоят.



НЯКОИ ОТ ДЕЛАТА

Едно от първите български дела в Съда на ЕС беше по запитване на Върховния административен съд, сезиран от пловдивската митница по делото на Петър Калинчев. През 2007 г. гражданинът си внесъл от Франция 9-годишно BMW 530D с навъртени 160 000 км и e бил заставен да плати 4900 лв. акциз. За нова кола от същата марка акцизът бил 2500 лв. На 3 юни 2010 г. СЕС се произнесе, че България е нарушила Договора за функциониране на ЕС, като е събирала акциз за стари коли, без да държи сметка за степента на изхабяването им. Така държавата е създала дискриминация в облагането на стоки в зависимост от това дали са купени на родна територия или от друга държава членка. В резултат от решението парламентът гласува специален закон, чрез който от началото на 2011 г. митниците започнаха да връщат надвзетия акциз на хиляди българи и фирми, които между 2007 г. и 2009 г. са си внесли от чужбина мощен автомобил "втора ръка".

Едно от най-важните за българина решения на СЕС е това по делото "Елчинов". Към 2007 г. Георги Елчинов е здравноосигурен гражданин със злокачествено заболяване на дясното око. В България му се предлага лечение, което обаче е съпътствано с изваждане на окото. В Германия обаче има възможност той да бъде излекуван със специална апаратура, която може да спаси окото му - протонотерапия, което за немските стандарти е рутинно лечение. На 9 март 2007 г. Елчинов подава молба до здравната каса да му разреши лечение в Германия. Тъй като състоянието му е спешно, той постъпва в клиника в Берлин още на 15 март, преди да е получил заветното "да" от НЗОК, и сам си поема разходите. По-късно касата отказва да възстанови разходите му, защото според нея това лечение не е сред заплащаните по клиничните пътеки у нас. В отговор Елчинов подава жалба до Административния съд в София и той отменя отказа на НЗОК, защото според регламент 1408/71 на Съвета лечението се поема, ако то е сред тези, които се плащат от здравните системи на държавите членки и в същото време човекът не може да получи такова лечение в страната си. Административните съдии приемат, че протонотерапията се поема в България, защото в клинична пътека 258 е осигурено "лъчелечение на злокачествени заболявания на окото". ВАС обаче отменя решението и го връща на Административен съд - София град, защото ако лечението е включено в клинична пътека, се презюмира, че то се предоставя в България. В крайна сметка административните съдии се обръщат до Съда на ЕС. Той постановява, че НЗОК не може да откаже разрешение за лечение в друга страна членка, ако се установи, че конкретната терапия съответства на типовете лечение, поети по клинична пътека у нас, и ако на гражданина у нас не може своевременно да бъде предоставено "алтернативно, еднакво ефикасно лечение". В крайна сметка на базата на заключението на СЕС на 11 април т. г. Административният съд отново отмени отказа на НЗОК да плати лечението на Георги Елчинов в Германия. По думите на съдия Аглика Адамова-Петкова пред конференцията на БАЕП заключението на СЕС не може да реши генерално проблема с достъпа на българските граждани с тежки заболявания до лечение в болници в други държави членки, но все пак дава яснота за това кога лечението се поема от НЗОК. Например касата няма да плати нищо, ако заболяването не е в пакета, поет от нея. Освен това не е изключено да се наложи пациентът да доплаща. Ако обаче у нас не може своевременно да бъде оказано еднакво ефикасно лечение на това в Германия например и лечението е в списъка на поетите от НЗОК, то тогава касата е длъжна да плати терапията в друга болница в съюза. При това трябва да поеме стойността на лечението по германското законодателство, а не по собствения си ценоразпис.

Важно е да се знае, че от 1 декември 2009 г. всички европейски граждани могат да разчитат на защитата на техните права според Хартата на основните права на ЕС, която е част от Лисабонския договор. Тази харта не само че включва всички права, гарантирани от Европейската конвенция за правата на човека, но дори ги разширява с редица икономически и социални права - право на труд, на свободен избор на професия, на закрила на здравето, а също и с права от трето поколение - чиста околна среда, на информация, на потребителска защита и т. н. Освен националните съдилища за съдебната защита на всички тези права отговаря и Съдът на ЕС. Той може да се активира единствено по случаи, когато е приложимо правото на ЕС. Доказателство е делото "Естов", обяснява един от учредителите на Асоциацията за европейско право Александър Корнезов. Преди година Красимир Естов, Моника Иванова и "Кемко интернешънъл" ЕАД внасят жалба във ВАС срещу решение на правителството, с което се изменя общият устройствен план на София и техните имоти, предназначени за магазини и офиси, вече са включени за озеленяване. Тричленен състав на ВАС се произнася, че ОУП не подлежи на обжалване. По-късно обаче петчленен състав решава да попита СЕС дали българският закон, който не позволява обжалване на ОУП, е съвместим с Хартата на основните права на ЕС, която дава право на ефективна съдебна защита. Отговорът на Люксембург обаче е, че в случая СЕС не е компетентен да се произнесе по този въпрос, защото устройствените планове не са регламентирани в правото на ЕС. В такива случаи за гражданите остава възможността да потърсят защита на правата си в Страсбург.

Любопитно е и решението на СЕС по нашумелия през последните години у нас казус на имигранта от чеченски произход Саид Кадзоев. През октомври 2006 г. той незаконно навлиза на българска територия заради тежката ситуация в Чечения. Мъжът обаче е без гражданство, защото актът му за раждане е издаден от непризнатите от Русия чеченски власти. Още на следващия ден след пристигането му МВР му налага принудителна мярка за отвеждане до границата, като до получаването на документи, за да пътува зад граница, и пари, за да се върне в Чечения, той е временно настанен в прословутото общежитие в Бусманци. Кадзоев подава молба, за да получи статут на бежанец. По думите на Валерия Иларева от Правната клиника за бежанци и имигранти българските власти не регистрират молбата на Кадзоев в продължение на 9 месеца с цел по този начин умишлено да бавят процедурата за бежанския статут, защото докато се чака регистрацията, има възможност имигрантът да бъде депортиран. Молбата на чеченеца в крайна сметка е регистрирана на 31 май 2007 г., но Кадзоев получава окончателен отказ да му се предостави статут на бежанец на 10 юли 2009 г. През цялото това време той е в Бусманци, независимо че имиграционното задържане не може да се удължава повече от 18 месеца според директива 2008/115. От май 2007 г. до декември 2009 г. Кадзоев е държан предимно в т. нар. изолатор, т. е. в стая с един дюшек и 24-часова камера. "Той е оковаван в белезници с дни и седмици, третиран с електрошок, давано му е да се храни без прибори и т. н.", твърди Иларева. По думите й за разлика от наказателното задържане, където престоят в изолатор е ограничен до 14 дни, при административното, каквото е това на имигрантите, до юни 2010 г. няма максимален срок за подобна мярка. Така Кадзоев се оказва в положението на лице без гражданство, което никоя държава не желае да приеме, и в същото време с отказан статут на бежанец. Тъй като имигрантът няма жилище у нас, няма средства за прехрана и документи, чрез които да бъде нает легално на работа, и при положение че демонстрира агресивно поведение, българските власти удължават задържането му в Бусманци. В крайна сметка на 30 ноември 2009 г. Съдът на ЕС се произнася, че след изтичането на 18-месечния срок лицето следва да бъде освободено незабавно, дори да не притежава документи за самоличност, да има агресивно поведение, да не притежава средства за издръжка или жилище. Така само три дни след решението на европейските съдии Кадзоев излиза от Бусманци без пари, без документи и без ясна перспектива. От тогава насам единственото сведение за делата му е от лятото на 2010 г., когато в центъра на София причаква и стреля над главата на адвокатката си Соня Алексиева под предлог, че е влюбен в нея.