Контролните органи у нас засякоха нов начин за ощетяване на НОИ. Пробивът този път става с подаването на различни данни за осигурителния доход на всяко лице поотделно и за общия доход, върху който работодателят дължи вноски. Това води до плащането на по-високи обезщетения срещу по-малко платени осигуровки от дължимите.
По закон фирмите са длъжни да подадат т.нар. декларация №1 за осигурените лица, в която има данни за изработените дни и осигурителния доход за всеки работник или служител. В НОИ изчисляват и изплащат обезщетения върху данните от тази декларация. Бизнесът обаче плаща задълженията си към бюджета на базата на декларираните общо за цялата фирма дължими осигурителни вноски и 10-процентен данък. Това става с друга декларация за дължими вноски и авансов данък.
От НАП са засекли, че понякога тези декларирани задължения са по-малко, отколкото би трябвало да плати работодателят, ако коректно е събрал осигурителните доходи на хората си. Така се оказва, че работниците са получили обезщетения върху по-висок доход, докато работодателите са платили вноски върху по-ниски възнаграждения. Разминаването позволява на бизнеса да спести финансов ресурс от осигуровки.
През 2010 г. от НОИ засякоха масови измами с източване на обезщетения от кухи фирми, които назначаваха неграмотни чистачки на максимален осигурителен доход от 2000 лв. Договорите се подписваха за 6 или 12 месеца назад и веднага след това персоналът излизаше в болнични. Имаше и масови назначения на бременни, на които пък се вдигаше осигурителния доход с месеци назад, за да си докарат накрая 12 месеца на високо възнаграждение, от което след това получаваха 1 година 90% под формата на обезщетение за майчинство. В резултат на тези засичания НОИ бяха хванали измами за 15 млн. лв. и се промени законът. Сега без проверка на ГИТ не може да се подписва договор за повече от 3 дни назад, а осигурителният доход може да се коригира само за съответната данъчна година.
ЧЕРЕН СПИСЪК
До края на май трите контролни институции трябва да направят черен списък с имената на нарушителите. От ГИТ се чакат работодателите, които бавят или не плащат заплати. НАП пък трябва да отсее фирмите с драстични разминавания между декларираните доходи в декларацията за осигурените лица и в тази за осигурителния доход. В НОИ проверяват дали има работодатели със съмнително много изпратени в болнични работници. Дружествата, които се окажат в трите списъка, ще минат през тежки проверки, заканват се от трите институции. Само за невярно попълнени данни в някоя от декларациите глобата може да бъде до 5000 лв. За нарушаване на Кодекса на труда ГИТ глобява до 15 000 лв. Осигурителният институт пък "възпитава" с възстановяване на надвзетите обезщетения и драстични лихви върху тях, както и върху неплатените осигуровки - 20% плюс основния лихвен процент, докато за забавени данъци той е 10%.
Докато МФ и НАП искат от хората и бизнеса да плащат редовно осигуровки, а срещу това при зъболекар да се окаже, че дългите години вноски стигат само за една пломба от амалгама и без обезболяващите; в болница да се окаже, че трябва да се доплаща и легално, и на ръка; че при евентуално доживяване до пенсия се окаже, че всички вноски стигат за някаква мизерна пенсия, то винаги ще се търсят и намират начини да се укриват осигуровки.
Няма как дълго да лъжат цялото общество, че плащаш за да получиш и все да не получаваш, а дори да доплащаш. И това естествено води до съответното противодействие. Нютон го е формулирал още в края на 17 век.
