Министър Ангелов заяви, че България участва в операциите на НАТО с около 900 свои военнослужещи, които през миналата кризисна година даже са били увеличени. |
Решението на военния министър да изпрати фрегатата, обявено без консултация с президента Георги Първанов, стана повод за поредния сблъсък между двамата. Върховният главнокомандващ тогава заяви, че не трябва да научава от медиите за намерения, свързани с отбраната, и особено "за участие със значимо финансово измерение на фона на ограничения бюджет на министерството".
За едномесечното участие на фрегатата според източници от МО са отишли над 1.5 млн. лв. Морският съд се готви почти близо месец за мисията. Кабинетът спешно отпусна допълнителни средства, за да се ремонтират важни компоненти по него.
Още преди да получи първата си задача, екипажът на "Дръзки" отиде за три дни на почивка на остров Крит. Едва на 26 май от МО съобщиха, че корабът е проверил един съмнителен съд при патрулирането си в Средиземно море.
"Мисля, че НАТО се нуждае по принцип от механизъм за активиране на член 5 от договора за НАТО (въоръжено нападение срещу един или повече членове на НАТО ще се смята за нападение срещу всичките членове на Съюза - бел.ред). Нито една държава не трябва да налага вето на този член, когато има агресия срещу член на НАТО. Единствено така ще се чувстваме в безопасност", подчерта министър Ангелов пред форума.
Основна тема на дискусиите вчера бе разгръщането на противоракетната отбрана на НАТО. "Ние сме директно под заплаха, в обхвата на евентуално изстрелване на ракети отнякъде", заяви Ангелов. Затова България била готова да обсъжда всякакви варианти на участие. "Предвид, че Румъния решава да разположи прехващачи, няма необходимост от прехващачи на наша земя. Готови сме да обсъдим други елементи от системата. Имам предвид европейската и на НАТО система за балистична защита", заяви Ангелов. Той имал уверение от САЩ, че преговорите щели да започнат скоро.