|
| Предколедна коалиция Пенсионери: Имаш ли три лева? - Защо са ти? - Защото и аз имам два, та да си купим една кутия цигари зa празниците. .Зора", 1933 г. |
Предстои излизането от печат на чаканото с интерес шесттомно издание "Чудомир - Събрани произведения", което се реализира от Фондация"Чудомир", с подкрепата на Националната асоциация на председателите на общински съвети в Република България. На нашите читатели предлагаме творби от знаменития писател и художник, включени в това издание, и любезно предоставени от фондация "Чудомир". Карикатурите и хумористичните разкази са печатани по веднъж в периодичния печат и не са включвани в предишни Чудомирови издания, а стихотворенията се публикуват за първи път.
------
НЕ СЪМ ОТ ТЯХ
Мипчовото ма, как' Сийке, на Минча бозаджият момчето, не го ли познаваш? Едно никакво такова, черно и тънко като остен. Де вземе да се сгоди снощи на Бона Кевина на по-голямата й сестра за момичето. Какво са гледали тия хора, кога са му дали мома, - питай ме, че да ти кажа. Нито хубост като свят, нито стока, нито капитал, да речеш. Дорде баща му си продаваше само бозица и сусамлийки, пак нещо изкарваха, ама младите, нали ги знаеш, се по модата я карат. Като рекло един ден - не ща прост бозаджия да ставам, на сладкарница да го обърнем, и го спекъл. И баща му, куха глава, тръгна му по акъла, купиха туй-онуй, почнаха да правят пасти, ледено и шоколад наредиха по пенджерите да виси. Хубаво, ама боза и пасти да правиш, не е все едно! Минчо ги натрупа едни иседрени, клисави като качамачени трици, та и котките не щат да ги помиришат. Не стига това, ами и грамофон на вехто си взеха за увеселение. И колкото по го измодиха, по не им върви. От дъжд на вятър ще се отбие човек, а борчовете растат. Колкото повече им свири грамофонът, по-големи стават. Остави това, ами какво му харесаха, да ги пита човек. Снагата ли? Едно мускуло такова, със залепнали клепачи, гаче ли не се е мило с години. Нито дрехи има, нито къща като свят. И с какво ще я храни? С клисави пасти ли, или с дробена боза? Хайде да речем, че е от род поне, а то баща му гол колибарин, а майка му от Дели Петковия род, от Циганската махала. Едно време и зиме, и лете все с една басмяна роклица си ходеше. Двама братя има и те не могат да се засмеят от глад, а сестра й Дона устата й криви, ама мелят като парна воденица.
Пък и то, момичето де, чунким е стока, ами! Търкулнало се гърнето, че си намерило захлупака. Едно рошаво, лунаво като еврейка и остро отзад като оса. Уж шивачка е, ама каквото е ушила, ни едно не е излязло скопосно. За Коледа направи на фелдшерката една рокля, да си късаш главата с два пръста. Единият ръкав по-къс, отзад къса, а отпред виси като патрахил. И под мишниците й стяга, не може да я облече. Пък инак е шавливо като върбов клин. Дай му да се набелиса и начервиса. че да събере ергените - виж, за това пей дава. Майка ли й магии прави, то ли го е ударило през просото, ама колкото любовници е променила, да речат да им правят преброяване, две карти ще напълнят; за пет пари душица, ма сестро, пък от де се взеха толкова сили у него. Че и здраво не е. Мине се не мине, от корем се затръшка, мине се не мине, гърло го заболи, глава го заблъска. Само лекарства разнасят. Пък има ли зъб в главата, няма ли, не мога те излъга, види ми се, че фъфли като приказва.
Аз не ги и зная, не ги и познавам, ами през войната наш Грую им работи лозето, та съм ходила веднъж-дваж и той ми е разправял как са мъкнали майка й из дола при третата чешма едни отпускари.
Не ми е работа, как' Сийке, и не съм от тях да се меся в хорските работи, ама се, горе-долу приликата си трябва да дири човек и нещо дето му мяза, защото венчило е то, не е риза, да я смениш, нито чорап, да го изуеш и хвърлиш под стълбата. Нито им завиждам, да речеш, нито нещо са ми направили. Любили се, сгодили се, да се приберат пък, най после, и живот да си живеят, дето има една дума. Е, мършав бил, лунава била! Влиза ли ми нещо в кесията?
Ама има едни жени. пачи Боже! Дай им кусури да намират и къщи да развалят. Хляба ти яде, дето е речено, с лъжицата ти сърба, а с дръжката й очите ти вади. Слободии жени. На устата си мярка нямат.
Добре, че не съм от тях!
("Зора", 1935 г.)
|
| Съвременен разговор Около госпожица Олга обикаля главният инженер Петков и поручик Николов, но не знам кого ще ощастливи. - Навярно инженера, защото ще се ожени за поручика. "Барабан" |
* * *
Жив да бъде сто години
чичо Мичо, депутата!
Всички близки и роднини
кланят му се до земята:
тати,
бати,
свако
Тако,
леля Гена,
кака Пена,
вуйчо Тошо,
дядо Гошо.
Братовчедът Костадин
и балдъзата Куртеза
настани ги до един
на държавната трапеза.
чичо Мичо, депутата!
Всички близки и роднини
кланят му се до земята:
тати,
бати,
свако
Тако,
леля Гена,
кака Пена,
вуйчо Тошо,
дядо Гошо.
Братовчедът Костадин
и балдъзата Куртеза
настани ги до един
на държавната трапеза.
Златни пясъци
И вълни приспивни,
и бурни морски пясъци; дъждове проливни и слънчеви блясъци.
Бани
с дъждобрани,
гащи опестени,
четвърт сутиени,
голи дупетии
и разни срамотии.
Приказни хотели
изплели
дантели.
Сред паркове безкрайни - пани, фраулайни,
Маржерки и Райни,
дами, мадмоазели
(печени франзели).
И до Йохан - Герги.
със торба и черги.
с гумени опинци,
с дамаджана винце.
И той като хората довел кикимората.
До слона мъник.
ваза до ибрик,
грозота до шик
карма камшик.
И тъй, в райско блаженство и строго многоженство живеят двукраките
батювци и каките
по плажа и из драките,
сред слънчеви блясъци
на Златните пясъци.
и бурни морски пясъци; дъждове проливни и слънчеви блясъци.
Бани
с дъждобрани,
гащи опестени,
четвърт сутиени,
голи дупетии
и разни срамотии.
Приказни хотели
изплели
дантели.
Сред паркове безкрайни - пани, фраулайни,
Маржерки и Райни,
дами, мадмоазели
(печени франзели).
И до Йохан - Герги.
със торба и черги.
с гумени опинци,
с дамаджана винце.
И той като хората довел кикимората.
До слона мъник.
ваза до ибрик,
грозота до шик
карма камшик.
И тъй, в райско блаженство и строго многоженство живеят двукраките
батювци и каките
по плажа и из драките,
сред слънчеви блясъци
на Златните пясъци.
|
| Нашенци - Чудя се, свато, и не мога да разбера: как можаха да преброят точ в точ населението на България. - Защо? - Абе, защото аз на моите вкъщи още не мога да им направя сметката: тръгнем ли на работа - шест души сме, седнем ли да ядем - стават единайсет. "Зора", 1935 г. |
