|
| Теодосий Спасов |
- Пак се завръщате на българска сцена с проект без граници - джаз, фламенко и кавал, испанец, французин и българин. А как стана някога така, че кавалът влезе в джаза?
- Това стана в Музикалната академия в Пловдив, където се запознах с композитора и китарист Дарин Бърнев, той завършваше академията в този момент. Беше направил две композиции, в които се срещаха джазът и традиционният фолклор. Щастието ми се усмихна - и други бяха свирили вече неговите пиеси, но не се беше заговорило за тях. Записах ги в радио Пловдив при Тома Спространов, който ликуваше от щастие, като ги чу. Дни по-късно Томата дойде в София, в джаз предаването на Йордан Рупчев, където представи нашите пиеси. Бяхме поканени на младежкия джаз фестивал. Там пък се появи киното, което ни засне, и нашето изпълнение се видя във всички кина в България. Така станах известен на 22 години - буквално за седмица.
- Известно е, даже, бих казала, вече е медийно клише определението на Милчо Левиев за вас - "кавалджията на планетата". Как светът реагира на тази музика?
- Тъкмо вчера си говорих с един от българските джаз познавачи - Владимир Гаджев, който ми припомни, че аз свиря в този стил от 1983 г., докато малко по-късно - към 1985-а, световните критици и продуценти му слагат етикет и назовават стила "уърлд музика", и се започва активна работа в тази посока. Значи ние тук, в България, с нашия овчарски инструмент, сме изпреварили света.
- Непрекъснато слушаме за пазарния потенциал на българския фолклор. Как трябвало с фолклор да идем на "Евровизия", как трябвало да го сложим тук, пък там... Какво мислите?
- За "Евровизия" заявявам с пълен глас - аз съм невеж по темата.
- Как невеж? Все пак сте колеги и приятели със Стунджи, който е ходил там, дори пожъна успех...
- За съжаление.
- Мислите, че това е черна точка в кариерата му?
- Да.
- Чалгата се титулува често "попфолк". Има ли тя връзка с фолклора?
- Има. Чалгата е съвременният български фолклор. Тя е жадуваната музика на целия български народ, който в захлас танцува, ликува и изпитва огромно интелектуално удоволствие от тази култура. Даже нашите абитуриенти - вчера минах покрай Гранд-хотел "София" и ги видях, бяха си поръчали такива изпълнители. Може би всеки българин мечтае да е попфолк звезда. Да е чалгаджия - това е мечтата на българина, може ли така да го запишете?
- Освен да я иронизираме, как другояче да се борим срещу нея?
- Не можем. Тя е природно бедствие. Можем само да го преживеем. Ако е дал Господ здраве...
- Защо никой вече не прави "чист" фолклор? Той сякаш е застинал в една точка в миналото.
- Най-чистият фолклор - кой е той? Според мен - блеенето на овцата, на козата, кукуригането на петела. Един друг бит, друг живот, който са живели нашите прадеди. Фолклорът, за който си мислим, че е чист, тогава е бил популярната музика, музиката на ежедневието. Промяната на живота, идеалите на хората, техните естетически стремежи - всички те определят културата.
- Колко важна е традицията за всеки от нас? Трябва ли да познаваме миналото?
- Сега аз да ви питам - помните ли, когато бяхте на 17 години, какво ви се случи на 28 май? Не? Историята се пише от администрацията. Вие нямате администрация, не водите документи - затова тази дата нищо не значи за вас. Но ако имаше администрация, тя можеше да се окаже национален празник. Защо например 24 май да не е нашият национален празник, а да е 3 март? Всяка година в календара има нови празници. Те може и да не значат нищо повече за вас от този 28 май, който не си спомняте. Довчера не са били и празници дори, но хората, облечени с власт, са ги добавили там.
- Е, поне никой вече не ни кара да манифестираме на площада.
- Ние продължаваме да ходим на манифестации, без да си даваме сметка. По вилите, по хотелите, по селата - на всички тези места манифестираме своето щастие и благосъстояние. Преди размахвахме същите неща на площада. И по магистралите манифестираме - парите си, лъскавите си коли...
- Един от най-интересните периоди в кариерата ви е работата със сватбарски оркестри през 80-те. Тогава не се ли манифестираха пак материални ценности, не беше ли панаир на суетата, не беше ли чалга?
- Сватбите си бяха и тогава панаир на суетата с тази разлика, че имаше изкуство. Нямаше плейбеци - кърваво, живо изкуство. Музикантите, певците, танцьорите празнувахме 12 часа минимум. Хорото на площада - при температура 40 градуса. Това е един от любимите ми периоди, една голяма и дълбока школа - да опознаеш музиката на етносите, да свириш рамо до рамо и да делиш хляб с хора от друга религия, от друга кръв. Които са също българи и са родени под това небе, въпреки че жадуват за друг паспорт.
Всеки човек спестяваше пари и чакаше момента, в който ще покани един от елитните оркестри да свири на сватбата на децата му. Имаше много смели решения. Аз съм участвал на три сватби едновременно в село Дълго поле, Пловдивско, нагласени нарочно да са в един ден - с три оркестъра, които свирят едновременно на площада, пред хиляди гости.
- Жалко, че Кустурица не е наминал да ви заснеме...
- За нас тези неща са били естествени и не сме имали желание да показваме оригиналност пред света. Това е бил битът ни. Може би документални филми трябваше да се правят по темата, не игрални. Защото всяка сватба от онова време сама беше филм.
- Кариерата ви тръгва от селското читалище. Какви са шансовете за един млад музикант, който не е от музикантско семейство, не е от голям град?
- Дори да не си от музикална среда, това не ти дава гаранция, че не си роден гений. Например Тигран Хамасян - пианистът, който беше неотдавна в България. Той е само 23-24-годишен, а вече Хърби Хенкок го нарича свой учител! Какъв живот е изживяло това момче? В природата няма догми.
- А читалището, в което сте свирили, съществува ли?
- Съществува, да, но за съжаление няма тоя живот, който имаше по мое време. Защото в Белица, както и в много други български села, няма поминък. Останали са само хора от поколението на моите родители. Училището е закрито. В Белица има една мандра, "Ралица", която в София може би не сте чували, но тя прави страхотно сирене и идват да го търсят от Румъния, та и от САЩ чак. Може би, ако има повече такива предприятия, които да привлекат младите, селото пак ще заживее и ще роди хора, които да се занимават с българска култура. А колко по-лесно е сега да отидеш в големия град, да хванеш една китара, пък да запееш една английска песен! Може и една английска гимназийка да удариш за обща култура, пък да гракнеш, да запееш, да замечтаеш за английските фестивали... Плюс това, ако предложиш тази музика на публиката в България, в мечтите си за чужбина тя би възприела копието, имитацията, би се пренесла за миг при оригинала, където всъщност иска да е.
- Мислили ли сте да преподавате, да предадете опита и уменията си на други?
- Аз съм преподавател. От XXI век. Използвам всички технологии на XXI век. Вие не си спомняте килийното образование, с оная там тояга, която е играла при грешни отговори и непочтително държание. Спомняте си образованието от XX век. Питам се, дали не е време да си сменим маниерът на преподаване, на образование в новия век? През XX век пращахме телеграма "светкавица", за да се разберем в колко часа, къде на гарата ще се чакаме, та да отидем да свирим на еди-коя си сватба. Сега имаме телефони и интернет навсякъде. Това би трябвало да промени много неща, включително образованието. Не е ли тъжно капацитетите, които колиха и бесиха в XX век, да са още жизнени и да задават посоката на младите, които принадлежат към друго време?
- Какво е "деветата дупка на кавала"?
- Деветата дупка на кавала е изненадата, която те очаква всеки миг. И ако малко се главозамаеш, можеш да станеш смешен. Деветата дупка, казано във фолклора, е най-незначителната. И трябва да затвориш с осемте си пръста всички останали, за да се чуе чак тогава тя. Но аз опровергах тази фолклорна мъдрост. Виждайки своя син за пръв път след раждането му, написах едно парче "Туйто": обърнах кавала и произведох звук от деветата дупка. В България нещата не са точно така, както са установени. Има толкова много неща, които можем да открием, да видим от друга гледна точка. Да излезем от популярната конфекция, която е набивана в главите ни години наред.
(гледай каква дума?...) Свързан е с видовете медитативно дишане и с чакрите. Като свирш на кавал работиш с гръбначния мозък и до горе ...( 7 чакра). С осмата дупка правиш медитативните преходи и стигаш собствения си максимум! 
... ТЕЗЙ заради туй намекна за умението си над деветата дупка!? 
...:"Кавал ми свири говори...? 
