Те не четат, не се интересуват от политика, безразлични са към миналото и песимисти за бъдещето, егоисти са, най-много от всичко обичат парите, бракът за тях е булчинска рокля, духовността - слушалки в ушите. "Те" са младите хора на България, портретувани от социологията. Тоест профилът е генерализиран, типов, не отчита изключенията и фините нюанси, но все пак прeдставителен. И най-вече будещ съжаление. "Те" са рожби на прехода и на последното поколение соцконформисти, форматирани по матрицата на развития социализъм.



Най-висшата им ценност е богатството



Не просто парите, а многото пари. В плен са на цинизма от телевизионните реклами, за които най-голямото число е "много", а това, което не се постига с пари, се постига с много пари. Момичетата вярват, че ако са достатъчно красиви, няма да им се налага да работят. (Благодарим ви, докторе!) А момчетата са готови да убиват, за да им го осигурят. Ако природата е била неумолима или родителите - задръстени нещастници без хотели, фрустрациите на пъпчасалата младеж се насочват към държавата. Там се излива безпросветният им гняв от това, че светът по нищо не прилича на телевизионна реклама. Или поне техният свят. Съпротивляват се на обществения порядък, както могат - чрез агресия, алкохол, секс, наркотици и рокендрол. Упс, с чалгица. И през ум не им минава да променят системата. Само искат да са от печелившата й страна. Солидарността за тях е неразбираема дума. Разтяга лицето в крива усмивка с брекети. Индивидуалисти са, както сами се определят. Такива ги пожелаха техните родители и обществото, презряло всяка форма на обществено действие като комунистическа отживелица.

Подиграха се на соцпоговорката "Учи, мама, за да не работиш" по своему. Престанаха да учат, а не заработиха. Навреме схванаха, че университетската диплома е губи-време, през което могат да се изкарат пари. За какво е, щом не докарва кинти? Над учебниците залягат само кандидат-емигрантите, понеже инвестицията е с гарантирана възвръщаемост. Две трети от младите в България предпочитат да изберат платена пред интересна работа. Интересно къде ли блеят останалите?

Култът към парите по правило върви ръка за ръка с моралния упадък. Забогатяването като фикс идея и на всяка цена поражда склонност към агресия, предателство, лъжа. Нагледен урок в това отношение им дават политиците. И присъдружните им мутри. Доказаха необоримо, че четенето на книги е обратнопропорционално на успеха. Достатъчно е да имаш връзки. Особено с подземния свят.



Поколението на прехода е най-тежкият обвинителен акт срещу обществото



В него се оглеждат собствените ни пороци. А те, младите, ни се плезят презрително с мазохистичния си пиърсинг на езика и в нечленоразделната им реч се долавят укоризнени нотки: нали това искахте, нали така разбирате свободата - като абитуриентка, развяла гръд над шибидаха на лимузината. Силиконът води народа (да ме прощава Делакроа).

Като свръхреакция срещу задушливия соц техните родители им внушиха, че трябва да живеят по собствени закони, без да се съобразяват с околните - край на досадните старци, които мъмрят децата за лошо поведение, край на задължението да отстъпваш място в автобуса, край на гадните униформи, край на ленинските съботници. Сега младежите кротко къркат бира по градинките, а старците виновно ги заобикалят. В автобусите е пълно с дъвчещи седнали тийнейджъри, които гледат овчо коксартрозните правостоящи баби. Ленинските съботници и ученическите униформи са на път да се завърнат в нова PR редакция, преетикетирани в крак с новото време. За уборката вече са нужни мащабни медийни кампании със зелени послания и пропаганда в стил "еко". Униформите се кльопат само ако са белег за елитарност. За това, разбира се, не са виновни хлапетата. Те станаха жертва на скудоумното травестиране на обществото в уж демокрация. Потребителската им страст е компенсаторна реакция на собствените им родители, на техните хиперболизирани мрачни спомени за "опашките за банани" и заветния "Кореком". МОЛ-ът е капиталистическата проекция на детските им въжделения по тоблерона и оригиналните дънки.

За това, разбира се, виновни са комунизмът, паметникът на съветската армия и агентите на ДС, турското робство и изискванията на Брюксел. Но дали пък вече не е време да се погледнем в огледалото?