Това заглавие е само невинна закачка с една дългогодишна подигравка на тоталитарните режими в Съветския съюз и неговите сателити, лепнала на полицейските органи съвсем различния по значение етикет "милиция". А поводът е една идея - за задължително военно обучение, и един проект за закон - за резерва на въоръжените сили. Идеолог и на двата проекта е военното ведомство. Като пациент на тоталитарна система в пълния й разцвет съм преминал военно обучение в клас и на полеви лагер, над две години казарма, сборове на запасняци, в студентската книжка имам бележка, че съм изучил отлично висшето тайнство "икономика на отбраната". Стига ми, за да знам от опит, че икономиката е тъмна Индия за военните господа и дами. Питайте който и да е български офицер или цивилен милитарист, за да видите, че идеите им за икономиката във военно време не са мръднали от



теориите на "военния комунизъм",



развити и на практика приложени от другарите Троцки и Фрунзе по време на руската Гражданска война от 1918 до 1921 г. Основният въпрос е как ще функционира икономиката, ако, не дай Боже, избухне война. Българското законодателство немее по всички възлови въпроси, няма отговор в проектите за нови закони. Тотал(итар)на мъглявина цари и в учебната, и във "военнонаучната" литература, която ми е попадала. Последователният и упорит тълкувател на военнонаучната мисъл лесно стига до прости изводи какво ще настане при война: Годните за пушечно месо граждани се мобилизират и разпределят по поделенията според плановете на военните окръжия. Негодните ще бъдат организирани от военните власти да се укрият от врага и да се трудят за Родината. Военните власти поемат ръководството на стопанството, за да го "настроят на военни релси", военните снабдители ще "осигуряват", разпределят и доставят нужните храни и продоволствия. Излиза, че при война, цялата икономика се национализира, всички запаси се реквизират "за Родината" и почва едно разпределяне по военен ред. Дотук - Троцки, Фрунзе и нищо друго. А в чест на новите времена се издига



лозунгът за запазване на пазара,



т.е. че и във време на война държавата гарантира частната собственост, а всички реквизиции и доставки се заплащат по пазарни цени. Но как става това остава тайна. Какви цени, какви пари, след като всеки е мобилизиран и организиран по военен план, а всяка собственост е иззета и поставена във властта и разпореждането на армейското командване? Дано да не доживеем такива времена, защото наложи ли се мобилизация, страшен хаос ще настане и сума жертви ще дадем в броженията на щуращи се във всички посоки хора, обезумели от страх и озверели да овардят собствеността си от конфискация в името на Родината. Освен няколко десетки хиляди професионални военни и полицаи днес никой не знае къде да отиде и какво да прави, ако утре обявят война или мобилизация. Не само у нас. Уж оправните и подредени японци по същия начин се щураха при бедствията. Именно в организацията на нацията във война и беда е



смисълът на милицията,



която няма нищо общо с полицейските органи, а е военна организация на гражданите. Най-популярната, казват, че и най-добре функциониращата милиция, е американската Национална гвардия. Става въпрос за 500 хил. души в добре организирани паравоенни формирования, обучени, въоръжени и постоянно тренирани да служат като първи резерв на въоръжените сили, но и като основна сила на гражданската защита при природни бедствия, аварии, при граждански размирици и бунтове. Например при стачка на полицаите и когато полицията е безсилна да се справи с многолюдни тълпи, тъкмо гражданската милиция поема грижата за реда. Защото в държавите, където я има, тя е най-многобройната организирана и въоръжена сила.



Швейцарската армия



е другият често споменаван модел, който току се предлага в България. Не знам обаче колцина знаят, че в Швейцария военната служба е задължителна за мъжете. Тя трае 260 дни, от тях 18 седмици за военно обучение на навършилите 19 г. и 7 сбора за преквалификация по 3 седмици през следващите 10 години. После си в резервните сили докато станеш на 50 г. Нашите военни искали швейцарски модел с израелски нюанс, сиреч и за дамите да е задължително същото обучение и служба. Тази идея се пази изглежда в резерв, а първата крачка е да върнем военното обучение в училищата и университетите, после ще мислим за обучение по швейцарски. Във всички проекти и стратегии досега



военната икономика остава загадка,



макар че всеки от нас трябва ясно да разбере как мирното стопанство ще се мобилизира за война. Господа военните стратези са длъжни да ни кажат и да ни научат кой, къде и какво ще работи в такива условия, как ще се определят цените и заплатите, как ще се организират плащанията, как ще се защитят спестяванията и банките. Докато те се сетят, всички ще се молим да ни отминат войни и бедствия.