Премиерът Бойко Борисов не се хареса в огледалото на американското посолство в София, но как да го счупи? Не е възможно и да го покрие със завеса на поверителност, защото сайтът "Уикилийкс" я дръпна и тя се смъква неудържимо. Остана му само една възможност - да обърне гръб на огледалото и да се престори, че не го вижда и не го интересува. "Не чета "Уикилийкс"... Не чета жълта преса", бе единствената му защитна реакция срещу американското твърдение, че произхожда от средите на организираната престъпност, че обслужва олигархически кръгове, че е самовлюбен и податлив на манипулации. Неговият външен министър Николай Младенов за няколко дни си глътна езика и щом си го намери, промълви, че "нашата култура на писане е по-различна от американската".

Няма как да сравним телеграмите на американските дипломати и българските, защото нашите са секретни. Младенов е зает с разсекретяване на самите автори, но не и на творчеството им. При американците е обратното. Никой не ни казва дали американските посланици са вербувани от тайни служби, щом произвеждат поверителна продукция, адресирана както до Държавния департамент, така и до ЦРУ. В същото време обаче в техните грами личи професионализъм в събиране, обработка и анализиране на информацията, който едва ли са придобили в спортни и музикални школи. "Ние докладваме за много неща, по много въпроси. Това ми е работата - да докладвам по най-различни аспекти от живота на българското общество", каза американският посланик Джеймс Уорлик пред журналисти в парламента, които настояваха да разберат защо посолството



публично хвали Борисов, а тайно го изкарва разбойник



"Тези грами не представляват официална позиция на САЩ", измъкна се той от неловката ситуация. Дали е така? Трябва да се съпоставят оценките и препоръките на посланиците през последните години и последвалите официални действия на САЩ. В разсекретените досега от "Уикилийкс" 80 телеграми (9% от обещаните за България) доминират доклади на посланиците Джон Байърли и Нанси Макълдауни. И двамата получиха много високи оценки от шефовете си в Белия дом и Държавния департамент, защото след мандата си в София Байърли оглави мисията в Москва, смятана от Вашингтон за най-важна, а Макълдауни дори му стана пряк началник, като бе назначена за заместник помощник-държавен секретар по европейските въпроси. Ако оценките им се разминаваха с официалните, едва ли щяха да получат повишения. Очевидно са имали доверието на Вашингтон, за което са били възнаградени. Няма съмнение, че Уорлик се старае да върви по техния път, защото летвата в Държавния департамент е вдигната високо и много лесно би се изложил като слаб дипломат, ако телеграмите му започнат да се разминават с официалната позиция на САЩ, вместо да служат за нейното оформяне.

Самият Уорлик влезе в противоречие със себе си, като отиде в парламента лично да подкрепи Бойко Борисов ден след разкриването на уличаващите го грами. Следвайки препоръката на Байърли от 9 май 2006 г. "да го бутаме в правилна посока, без да забравяме с кого си имаме работа", той му даде рамо чрез демонстративна куртоазия: "Отново искам да подчертая, че имаме пълно доверие на българския премиер, изключително високо отношение спрямо него, също така - изключително доверие в българското правителство и България като силен съюзник и партньор". Пресилената хвалба се придържаше точно към съвета на Нанси Макълдауни от 22 октомври 2008 г., която написа: "Нуждата на Борисов от нашата благословия и неговото свръхего са силни инструменти, които можем да използваме. Неговата суета и нуждата му от похвали могат да са лост, с който да тласкаме него и партията му към модерна политическа формация, която да се изяви като реален партньор на САЩ".

С други думи:



"Кажи му аго, да му стане драго"



- проста и ефикасна рецепта за влияние в държава с примитивна политическа система. Общата оценка за България е горе-долу като за Борисов. "Новобранството на България в ЕС ни дава отлична възможност да започнем да я придвижваме към нашия ъгъл", пише Байърли в грама от 26 февруари 2007 г. Тя е посветена на готвено посещение на вицепремиера и министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров в САЩ. Той е представен в същата светлина, както водещи фигури от родния политически елит в други телеграми, които показват, че общият знаменател между всички е връзката им с организираната престъпност и корупцията. "Нашето безпокойство от тъмната страна на Овчаров е достатъчно основание да препоръчаме да не бъде приеман от министри (в САЩ)". Препоръката е спазена във Вашингтон. По адрес на другия прочут Румен в кабинета на Станишев - вътрешния министър Румен Петков - Байърли признава в телеграма от 4 януари 2008 г., че направо е препоръчал на българското правителство да го махне от състава си: "Посланикът подчерта сериозната ерозия на доверието към правителството (на България) в очите на САЩ и Европа, ако Петков остане на поста в компрометираното си министерство". На 15 април 2008 г. Байърли се връща със задоволство към темата, като отбелязва, че "ясните послания на САЩ и острото предупреждение от ЕС са изиграли решаваща роля за отстраняването на Петков". Вероятно по същата причина е отнета и визата му за САЩ.

Обобщението за българската политическа класа е направено най-точно година по-късно от Нанси Макълдауни по повод парламентарните избори, която на 2 юни 2009 г. е изпратила телеграма под красноречивото заглавие: "Боклуци влизат, боклуци излизат" (от парламента).

Освен с оценки на родния политически пейзаж дипломатите в посолството на САЩ се занимават и с пряка защита на американските икономически, военни и други интереси. Доминираща тема е



откъсването на България от руското влияние и заместването му с американско



В този аспект се настоява много за "диверсификация" (разнообразяване) на енергийните източници. Байърли напомня на 20 април 2006 г., че "България купува от Русия 88% от газа и 73% от петрола си, като при това плаща 35% под пазарната цена за газа, което е значителен лост за евентуално влияние на Москва върху София"... "Трябва да помогнем на България да не слага всичките си яйца в една кошница, което е дългосрочна задача", съветва посланикът.

Натискът даде резултат тия дни. България покани компанията "Шеврон" да сондира край Нови пазар за шистов газ и дори се похвали, че ще си осигури енергийна независимост за 300 години. Екологичната заплаха бе премълчана. А тя има три измерения: ще се отрови една от най-плодородните зони на България, ще се изцедят и без това оскъдните водни ресурси там, ще се прилага метод за разпукване на шистови скали чрез миниземетресения в земетръсна зона. Иначе казано, държавата се съгласи заради печалбата на една американска компания да дърпа опашката на дявола. Не е ясно дали 300 години ще добива шистов газ, но вероятно и 300 години няма да стигнат, за да възстанови природата си след такова опустошение.



Що се отнася до военните интереси,



американските посланици са лобирали главно за придобиването на бази в България и за въвличането на български контингенти в мисии в чужбина. Получили са почти всичко, което са искали. За участието в Ирак посолството дори изтъква престараването на България, защото с 13 убити и 80 ранени тя е с "най-големи човешки загуби в сравнение с другите коалиционни партньори, като се има предвид числеността на контингента й" (400 души). Угодничеството на държавата е оценено особено високо на фона на силно негативното обществено мнение - "69% от българите не одобряват предоставянето на базите в Безмер и Ново село за използване от американски войници", а "80% от българското общество се противопоставят на каквото и да е (българско) военно участие в Ирак".

Единственият случай, когато посолството не е било послушано от Вашингтон и това е отразено в огласена телеграма, е отказът на САЩ да предложат за продан на България най-новите си изтребители Ф-35. Оставен е вариантът за изтребители Ф-16 втора ръка. И по това направление натискът дава резултат. На 30 май 2011 г. премиерът Борисов съобщи, че България може да купи изтребители заедно с Румъния, Хърватия и Турция. Той не каза, че ще бъдат американски, но се придържа към логиката, която му е внушена от САЩ. На 14 май 2008 г. Байърли препоръча да се изтъква като аргумент, че "натовските съседи на България - Гърция, Турция и Румъния - са избрали американски самолети", което е условие за по-добро съюзническо взаимодействие. Аргументът вече работи. Нищо, че посолските телеграми уж не изразявали официална позиция.