8 044 700 лв. е струвало на държавата това, че е нарушавала Европейската конвенция за правата на човека за периода 2001 - 2010 г. Това са обезщетенията, платени по решения на съда в Страсбург срещу България, показва справка на Министерството на правосъдието, поискана от "Сега". Данните показват значително увеличение на обезщетенията след 2008 г., когато присъдените обезщетения минават 1 млн. лв. През 2008 г. сумата е 1 712 800 лв., през м.г. е 1 228 000 лв. Рекордът за 10-годишния период е през 2009 г., когато нарушените права са стрували на държавата 3 375 000 лв. Най-малка е сумата за 2003 г. - 21 500 лв., през 2001 г. са платени 40 400 лв. През останалите години компенсациите варират между 113 хил. лв. и 607 хил. лв.

Към Европейския съд за правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) може да се обърне всеки, изчерпал възможностите на правосъдието в държавата. Така Страсбург се занимава с административния произвол, бавното разследване и правосъдие, полицейското насилие и т.н. Има случаи, като на фараона Иво Недялков, когато признати за виновни за някакво престъпление, получават обезщетение заради мудното правораздаване.

Преди месец Европейският съд за правата на човека задължи България до една година да създаде механизъм, с който да обезщетява бързо и справедливо жертвите на нейното бавно правосъдие. В противен случай Комитетът на министрите на Съвета на Европа ще я посочи като държава, която не изпълнява международните си задължения. Това стана с т.нар. пилотни решения на евросъда, пред който в момента висят 700 жалби срещу България за бавно правосъдие - 500 по граждански и 200 по наказателни дела. Законът за отговорността на държавата и на общините за вреди е твърде общ и не дава достатъчно добра защита.

Преди дни министърът на правосъдието Маргарита Попова обяви, че ЕСПЧ определя размера на обезщетенията по непрозрачен начин. След пилотните решения на управляващите лансираха идеята да бъде създаден независим административен орган, който да разглежда жалбите на граждани, пострадали от мудно, неефективно или необективно правораздаване и ще плаща обезщетения. Затова Попова обясни, че Страсбург ще бъде питан за критериите, по които присъжда компенсации, за да се използват еднакви критерии.

Очаква се проектът да се реализира от 2012 г. Експертите планират недоволните от решенията на новия орган да могат да ги обжалват пред административния съд и едва тогава да отнасят казуса до Страсбург.