Обещанието на премиера Бойко Борисов да увеличи от 1 юли минималната работна заплата от 240 на 270 лв. възпламени познатите спорове между социалните партньори. Синдикатите приветстваха, а работодателите посочиха, че не е работа на държавата да спуска заплати и не е редно да се прекроява бюджетът по средата на годината. Премиерът обеща и вдигане на пенсиите, но не даде никакви подробности. В парламента са скептични, че хазната ще издържи, защото разходите ще нараснат със стотици милиони, а и в момента има над 0.5 млрд. лева бюджетен дефицит. От финансовото министерство вчера категорично отказаха да коментират каквито и да е разчети, суми и схеми. От пресцентъра обясниха единствено, че работна група към тристранката е направила доклад и правителството ще го обсъди утре на закрито заседание.



През уикенда премиерът заяви, че е време за раздвижване на доходите, тъй като приходите в бюджета вървели добре. Той каза, че за 270 лв. минимална заплата трябвали само около 20 млн. лв. допълнително. Вчера БСК припомни, че всъщност минималната заплата е база за смятане на много други разходи - таксата за посещение при лекар, леглоден в болницата, различни помощи и дори субсидиите за партиите. В 19 закона и 13 наредби има текстове, свързани с МРЗ. По последни данни наетите на минимална заплата са близо 112 000, като над 92 300 от тях са в частния сектор. В тази бройка обаче не влизат работещите на по-малко от 270 лв., чиито заплати също ще трябват да се вдигнат.

"Увеличението на МРЗ в частния сектор ще доведе до верижна реакция, защото всички ще поискат актуализация на заплатите си, като особено уязвими са по-малките фирми, за които кризата още не е отминала", коментира вчера зам.-шефът на БСК Камен Колев. БТПП (Българската търговско-промишлена палата) изчисли, че бизнесът ще трябва да осигури допълнително близо 47 млн. лв. за заплати и 1.7 млн. лв. за осигуровки. Около 40% от работодателите казват, че ако държавата ги застави да вдигат заплати, ще трябва да съкращават хора, а 53% - че фирмите ще търсят спасение в сенчестата икономика. "Доходи не се вдигат по държавна команда. Ако фирмата не може да плаща по-високи заплати, работниците просто ще бъдат накарани да се подписват, че ги вземат. Ще има и съкращения", прогнозира бившият шеф на Комисията за финансов надзор Петър Чобанов.

Борисов обеща и индексации на пенсиите, а не еднократна помощ, за да не го обвинявали в популизъм преди изборите, но разчети щял да има след десетина дни. Предишни сметки показаха, че ако се отчита инфлацията, за второто полугодие ще са необходими поне 156 млн. лв. непредвидени разходи. Източник от ГЕРБ обясни пред "Сега", че се обмисля увеличение само на най-ниските пенсии, а не поголовно. Ако кабинетът приеме еднократно плащане на всеки по 136 лв. (по 13.50 лв. месечно), би струвало на бюджета поне 300 млн. лв., посочи източникът от ГЕРБ.

Изпълнението на бюджета не е никак оптимистично и изобщо не е ясно как и с какви пари Борисов смята да увеличава заплати и пенсии. Косвени доказателства са, че наскоро шефката на НОИ бе уволнена, защото заложила неизпълнимо високи приходи от осигуровки, а министър Дянков изрази недоволство от събирането на данъците от НАП.

"Всички искаме по-високи пенсии за родителите си, но това зависи изцяло от бюджета - ако няма преизпълнение на приходите, няма как да стане", коментира вчера за "Сега" Менда Стоянова, председател на бюджетната комисия в парламента. Колкото до минималната заплата, Стоянова смята, че бюджетът ще понесе увеличението, но ще е удар за малките и средните фирми, където са по-голямата част от заетите на минимална заплата.

СМЕТКИ

Към 1 май хазната е с над половин милиард лева дефицит. Приходите са към 7.95 млрд. лева, а разходите - 8.501 млрд. лева. България и в момента е в процедура по свръхдефицит и трябва много да внимава да не прехвърли летвата от 3% от БВП. Вярно е, че постъпленията в хазната за първите 4 месеца т.г. са повече от събраното за същия период на 2010 г. - към 7.5 млрд. лева. Но това е само 6% прираст и той се крепи главно на високата инфлация. Ако петролът и храните трайно поевтинеят през следващите месеци, приходите от ДДС и акцизи ще намалеят и бюджетът може да се окаже в критична ситуация. Освен това бе заложено БНБ да подсили хазната с 300 млн. лв. годишна вноска, а тя се отчете през април само с 200 млн. лв. Проблеми има и с разчетите за осигуровките. Очевидно е, че на този етап няма "мегдан" за вдигане на пенсии и заплати - освен ако премиерът не е решил да харчи с цената на растящ бюджетен дефицит.



НА КРЪСТОПЪТ

За да узакони непредвидените разходи за вдигане на доходите, ГЕРБ готви актуализация на бюджета, която ще бъде внесена около вота на недоверие, искан от БСП и ДПС, научи "Сега". Засега не е ясна датата за депозиране на искането, защото се чакаше решението на КС кога може да се внася вот на недоверие, което излезе преди дни. Актуализацията ще изправи левицата пред сложна дилема, тъй като от нея се очаква да подкрепи по-високия размер на пенсиите и минималната работна заплата. Глас "за" обаче ще се изтълкува като подкрепа за кабинета. "Този въпрос изобщо не стои на дневен ред, не виждам да са събрали толкова много приходи, че да се налага да се актуализира в положителна посока бюджетът", коментира вчера лидерът на БСП Сергей Станишев. Левицата настоява минималната работна заплата да стане 300 лв. "Ще бием това правителство по шапката, докато не падне", закани се соцлидерът.