|
- Г-н Паликарски, изтече срокът за избор на Държавната комисия по сигурността на информацията и съответните служители във ведомствата, предвиден в Закона за класифицираната информация? Комисия няма, служителите не са назначени. Кой е виновен?
- Не мисля, че става дума за вина на когото и да било. Народното събрание упражни правата си по конституция и прие закона със съкратени срокове, което не е трагедия. Ние правим всичко възможно, за да ги спазим, и очаквам да имаме ефективно действаща система за опазване на тайната към началото на есента.
- Да, но сроковете се погазват. Месец от влизане на закона в сила беше срокът за назначаване на членовете на комисията. Забавянето е с два месеца...
- Назначаването на държавната комисия е изключително важен проблем от гледна точка на интеграцията ни с НАТО. Към него не можем да подходим несериозно и безотговорно. Трябва да се намерят най-подходящите хора. Става въпрос за един дълъг процес на съгласувания, на проверки, на търсене на тези хора.
- Депутатите ли подцениха необходимостта да се подходи отговорно и по-дълго да се търсят подходящите хора, или просто правителството се бави?
- Не, няма подценяване, става въпрос за нещо, което се решава. По принцип, както с всяко назначение, не е лесно да бъдат подбрани най-подходящите хора.
- По какви точно критерии се избират тези петима членове на комисията?
- Критериите са професионализъм и да отговаря на всички изисквания за боравене с класифицирана информация. Става въпрос за хора, които ще работят за провеждане на държавната политика за опазване на тайната за един период от 5 години.
- Задължително ли е тези кандидати да са минали през службите?
- Не е задължително те да са бивши служители на службите. Необходимо е да са добри професионалисти в областта си. Държавната комисия не може да се разглежда като някаква секретна служба. Тя е държавен орган със съответната администрация по смисъла на Закона за администрацията. И няма поставено изискване пред кандидатите те да са бивши или настоящи служители на службите.
- Добри професионалисти могат да бъдат добрите юристи, добрите архивари, но това дали е достатъчно?
- Карате ме да отговарям от името на Министерски съвет. Той назначава комисията и аз съм сигурен, че когато се вземе това решение, ще се подходи с цялата отговорност и ще бъдат подбрани най-подходящите хора. Изброих ви някои от критериите, по които ще се ръководят, вероятно ще има и други, но това е въпрос, който трябва да отправите по-скоро към решаващия орган.
- Кой направи номинациите за членове?
- Не мога да влизам в детайли по този процес. Става въпрос за назначение на държавна комисия, която функционира съгласно законите на страната, т.е. назначенията в нея по никакъв начин няма да се различават от назначенията, които са били извършвани досега в другите държавни органи.
- Не приемате ли, че се бави приложението на закона и във връзка с назначаването на служителите по сигурността на информацията във ведомствата? Те имат много важни функции според закона.
- Не можем да твърдим, че се бави приложението на закона. Работи се много сериозно по подготовката на подзаконовите актове. Водещо в случая е да се работи качествено, а не толкова да се бърза и да се допускат грешки, които след това могат да бъдат трудно поправими.
- Твърдите, че през 1996-1997 г. е закрита длъжността режимен офицер. Какво стана с тези специалисти?
- Доколкото имам информация за това, а тя е неофициална, от разговори с хора, работили в администрацията, оттогава такива хора в държавната администрация няма. Огромната част от тях просто са напуснали.
- А има ли възможност сега да се върнат на новите щатни бройки? Доколко се припокрива сегашната длъжност на служител по сигурността на информацията с характеристиките на режимния офицер?
- Не съм запознат в детайли с това, което са вършили. Зная, че те са се занимавали с опазване на тайните като служители на службите за сигурност. Новите служители по сигурността на информацията няма да бъдат служители на службите по сигурност, те са държавни служители. В този смисъл очевидно има много голяма разлика между едните и другите. Функциите и на едните, и на другите са били за опазване на тайната, но в единия случай е ставало въпрос за контрол от някаква външна организация, която е имала, грубо казано, свои хора в другите административни структури. В случая вече става въпрос за вътрешноведомствен контрол. Това е сериозна принципна разлика и е нещо, което е основно постижение на закона. То ни приближава максимално плътно до натовската концепция за това как трябва да се пази информацията.
- Казвате, че вече са предвидени щатове за служителите по сигурността на информацията. За колко щата става дума?
- Такъв служител трябва да има във всяка организационна единица. Където обемът е малък, тази функция може да се изпълнява от шефа на ведомството. Бройката ще бъде горе-долу равна на броя на всички държавни органи и органи на местното самоуправление.
- Кой точно ще контролира тези служители?
- Те са служители на съответното ведомство и са подчинени на неговия ръководител. Методологически комисията може да им дава указания как да си вършат работата, но не може да им дава заповеди.
- При положение че са подчинени на ръководителя на ведомството, каква е възможността той да се разпореди да осигурят нерегламентиран достъп до класифицирана информация на определени групировки например, с които шефът има корпоративни интереси?
- Ръководител на ведомство би могъл да издаде такава незаконосъобразна заповед не само към служител по сигурността, но и към всеки от своите служители, които работят с класифицирана информация. Това не е някакъв особен случай. Такава заповед ще бъде незаконосъобразна. И съответният служител не би трябвало да й се подчини. Ако й се подчини, ще носи отговорност както ръководителят.
- Ако не се подчини, ще бъде уволнен. Може ли да търси закрила от държавната комисия?
- Съвсем не е толкова лесно да бъде уволнен държавен служител. Това е една изключително трудна процедура, защото държавните служители са добре защитени от закона, а от друга страна, комисията не може да отмени едно уволнение, което е незаконосъобразно, но може да сигнализира, че има такова нарушение. В момента, в който служителят по сигурността на информацията уведоми комисията, тя може да вземе съответни мерки. Може да отнеме съответното разрешение на ръководителя да борави с класифицирана информация. Което в ред случаи ще доведе автоматично до уволнението му, защото в някои длъжностни характеристики е записано, че лицето работи с класифицирана информация.
- Като философия на закона, изискване на НАТО и ваша амбиция бе да не допускате агенти на ДС да боравят с класифицирана информация. Какви проверки се правят в момента?
- Не е имало такова официално изискване от НАТО. Това, което го има като изискване, е лица, в миналото на които има факти, които позволяват те да бъдат изнудвани, да не получат разрешение за работа с класифицирана информация. Това се отнася и до членовете на комисията. В този смисъл не може да се подходи с някакъв общ аршин. Подхожда се индивидуално. Всъщност този проблем не е свързан само с ДС, но и с периода от последните 12 години. Спокойно можем да си представим хипотеза, при която някой през последните 12 години, макар и в миналото си да е работил в структурите на МВР, да е бил честен и отговорен гражданин, и обратно - има ред случаи на хора, които макар и да нямат нищо общо с ДС, през последните 12 години са вършили неща, които позволяват да бъдат изнудвани.
- Службите проверяват ли доколко някой може да бъде изнудван, ако има нетрадиционна сексуална ориентация?
- Всичко от миналото или настоящето на лицето, което позволява то да бъде изнудвано, би го дисквалифицирало по проучването за надеждност. Това не означава, че ще има каквато и да било дискриминация на база сексуална ориентация. Напълно възможно е лица с хомосексуална ориентация да получават достъп до класифицирана информация. За това ще бъде достатъчно да обявят този факт пред тези, които ги проверяват. Проблемът със сексуалната ориентация е разрешен по много различен начин в Европа. Това е нещо нормално и естествено в скандинавските страни и тема табу в други държави. Мисля, че през последните години у нас се говори достатъчно много по въпроса, за да кажем, че това е някакъв проблем, който автоматично би довел да дисквалификация на лицето.
- И все пак, ако човекът признае пред комисията, че има друга ориентация, но не желае този факт да стане публично известен, пак съществува опасност от изнудване?
- Това би трябвало да се разгледа. Трудно е да се опростят нещата до някаква абсолютно чиста хипотеза. Напълно възможно е някой да не иска това нещо да се разбере от всички, защото всеки си има право на личен живот, така че това автоматично не би довело до отказ. Вероятно ще се преценява доколко лицето в случай на изнудване е склонно да съобщи, че някой се опитва да го изнудва.
- Законът позволява да се проучват и трети лица, които са свързани с кандидата. Какви обаче са гаранциите, че няма да бъдат нарушени правата на тези трети лица, и какво ще стане с материалите, събрани за тях?
- Става въпрос за събиране на лични данни. Вече има закон за защита на личните данни, който действа, има комисия. Всички лични данни за проучваното лице и за трети лица, които бъдат събрани, ще се съхраняват в съответствие с този закон. По-голяма гаранция от това не може да съществува. Те ще се пазят само през периода, през който лицето работи с класифицирана информация и ще бъдат унищожавани 5 години, след като то престане да работи с тази информация. В случаи, когато проучваното лице се откаже в хода на проучването, всички материали се унищожават незабавно.
- Проучваните трети лица уведомени ли са за това и трябва ли да има тяхно съгласие предварително?
- Цялата тази процедура се извършва по реда на закона за защита на личните данни и в съответствие с някои изменения на закона за МВР, които се подготвят в момента и са вече в НС. Възможни са и двете хипотези - да бъдат уведомявани или в някои случаи това да не се случи.
- Наясно ли сте с плюсовете и минусите?
- Става въпрос за преценка на два обществени интереса - от една страна, на правото на обществото цялата класифицирана информация да бъде защитена, което е в интерес на всички граждани, и от друга страна - на правото на това, което наричат личен живот. Когато полицията търси престъпник, не е редно да го уведомява, че събира лични данни за него. Но при всички случаи лични данни ще се събират при строго спазване на законите.
- Законът предвижда и проучване за т. нар. индустриална сигурност. Дали ако той реално беше влязъл в сила, не трябваше да се проучат и кандидатите по сделката за "Булгартабак"?
- Не мога да коментирам доколко продажбата на "Булгартабак" е свързана с класифицирана информация. Трудно ми е обаче да си представя каква точно класифицирана информация би имало в "Булгартабак". Понятието национална сигурност много рядко е свързано с тютюна.