|
Достатъчни ще му бъдат няколко територии за плацдарм. В началото на годината България и Румъния сами предложиха услугите си. За разлика от другите държави нито един официален представител у нас не се е обадил през последните месеци на тема "Ирак", сякаш сме най-безгрижната нация в света. Мъчителните въпроси, които си задават другите, за нас вече имат ясен отговор. Защо трябва да бъде нападнат Ирак? Защото така казват американците.
Миналата събота отговарящият за контрола над въоръженията в Държавния департамент заместник държавен секретар Джон Болтън заяви буквално: "Нашата политика настоява за смяна на режима в Багдад и тази политика няма да се промени независимо дали оръжейните инспектори ще се върнат в Ирак или не." Американското правителство
смени за трети път причината,
заради която трябва да бъде наказан Ирак.
Отначало САЩ казаха, че той попада в категорията на лошите държави, чиито ракети могат да заплашат американската територия. Уж за да се предпази от тях, Вашингтон се отказа от договора за противоракетната отбрана за голямо огорчение на Москва. В началото на тази седмица сп. "Тайм" разкри, че чиновниците в Белия дом 8 месеца са подмятали из чекмеджетата си план на администрацията на предишния президент Бил Клинтън за удар по "Ал Кайда" - организацията на Осама бен Ладен, и са напрягали мозъци главно над противоракетната отбрана, която да даде абсолютно световно преимущество на САЩ. Едва седмица преди атентатите на 11 септември са се сетили за терористите от "Ал Кайда", но вече е било късно. Ударът дойде не от Ирак и от други държави от "оста на злото" (Северна Корея и Иран), а от терористи без граници, които използваха не ракети, а ножчета за мокет и тапети, за да се сдобият с американски граждански самолети като оръжие за масиран удар.
Веднага след това хората на Буш смениха аргументацията, за да вменят друга вина на Ирак: той подпомагал "Ал Кайда". Не бе намерено и най-дребно доказателство за връзка между Саддам Хюсеин и Осама бен Ладен.
Тогава американското правителство направи нов завой - Ирак трябва да бъде нападнат, защото разработвал оръжия за масово поразяване и отказвал да пусне оръжейните инспектори на ООН. Неговите предполагаеми химически и бактериологически запаси били пряка заплаха за САЩ. Аргументацията щеше да е много силна, ако например разпространителят на писмата с антракс в Щатите през миналата година бе някой иракчанин, а не злосторник от самата Америка, добрал се до нейни лаборатории. Освен това Саддам Хюсеин се оказа много хлъзгав и покани инспекторите да се върнат. Щял да ги пусне, където пожелаят, за да се уверят, че през четирите години, откакто ги изгони от страната, не е попълвал арсеналите си с отрови.
Отговорът на САЩ бе категоричен: има-няма оръжие, Саддам не ни харесва и ще отнесе боя. Излиза, че причина за войната е самото съществуване на Саддам Хюсеин. Вече става ясно, че първо е било взето решение за война, а после е започнало търсенето на повод.
Този извод обаче отново ни връща към първоначалния въпрос: "Защо?" За какво му е притрябвало на Буш да започва
война без определена стратегическа цел
Едва ли проблемът се свежда до кръвната обида, нанесена на неговото семейство - Буш-старши не успя да свали Саддам Хюсеин през войната в Персийския залив преди 11 години. Буш-старши не успя да получи втори мандат и се раздели с властта, а Саддам оцеля и дори постави образа му на мозайка във фоайето на един от луксозните хотели в Багдад, за да може всеки приходящ чужденец да го гази на влизане и излизане.
Колкото и да размахва плашилото "Саддам" пред народа си, ясно е, че Буш-младши не трепери от него. През уикенда, докато отправяше заклинания към Багдад и даваше знаци, че още този месец ще обяви война, той ловеше риба и играеше голф с баща си. Но президентът има от какво да се тревожи - от отношението на собствените му избиратели. В средата на мандата си той трябва да внимава да не повтори грешките на баща си, за да не изпусне преизбирането. Преди близо година, без да е сторил нищо особено, рейтингът му хвръкна внезапно до 70% - небивал рекорд. Само десетина месеца преди това той едва се промъкна през избирателни урни към Овалния кабинет в Белия дом, и то благодарение на мъчителното уточняващо броене в щата Флорида, където брат му Джеб е губернатор. Но през септември се радваше на всенародна подкрепа благодарение на... Осама бен Ладен, който сплоти американците около президента, символизиращ националното единство. Всеки помни кървавочервените телевизионни заставки по Си Ен Ен "Америка във война".
Точно тази магическа дума "война" е нужна сега на Буш, за да се измъкне от проблемите, които му се стовариха през последните месеци. Ударът по Ирак би показал на американците, че "войната срещу тероризма" продължава и че не бива да отклоняват вниманието си към по-дребни неща - като финансовите скандали, в които бяха забъркани имената и на президента, и на неговия вицепрезидент.
Американската икономика дава признаци на стагнация. Доларът започна да пропада на моменти до унизително равнище - под еврото дори. А за националната валута
няма по-силен допинг от войната
Локомотив на зациклящата икономика може да стане (за кой ли път) военнопромишленият комплекс, който има нужда от постоянни конфликти, за да се самоподдържа. Твърди се, че в Белия дом сега гнездят "ястребите", които трябва да доказват колко са ценни. За тях не е толкова важно коя държава ще бъде ударена и защо. Важното е да има война. Затова задачата е да се избере държава, а след това се търси обяснение защо точно нея. Европейските съюзници на САЩ се опасяват, че има риск да бъдат въвлечени в "авантюра" - думата бе използвана от германския канцлер Герхард Шрьодер. Под напора на предизборни чувства той счупи бариерата на съюзническата търпимост и премина към откровен език - тази война не е наша, няма да дадем за нея нито войници, нито пари. "Даже ООН да я благослови (което американците не очакват), пак няма да я подкрепим", заяви той на стартовия си предизборен митинг в Хановер.
Европа се тревожи, че валякът
Америка все по-рядко се съобразява с международното право
Освен че смачка договора за противоракетната отбрана, той прегази и Международния наказателен съд, споразумението за екологията от Киото, принципа за консенсус в НАТО. Съюзниците се безпокоят, че когато единствената свръхсила си присвоява правото да започва "превантивна война" без подкрепа на ООН и без да е принудена да се отбранява срещу реална заплаха, следващата й крачка може да бъде към изграждането на една-единствена световна империя, която сама ще определя правилата на поведение.
От друга страна, сгромолясването на Саддам може да доведе до разпадане на Ирак и до дестабилизация на целия Близък изток. Кюрдите на север могат да се размърдат и да заплашат спокойствието на Турция. Шиитите на юг могат да потърсят опора сред единоверците си в Иран. От новата каша Сирия може да се почувства победител в съперничеството си с Ирак за водач на Арабския свят. Има риск конфликтите да се разпрострат в непредвидими посоки, а помирението между израелци и палестинци да стане въобще немислимо.
Трето, съществува и морална причина за съпротивата на Европа. Война, лишена от каквото и да е оправдание, е нечестна и никой не би приел с философско примирение смъртта на невинни хора. Иначе основните права на човека, върху които се изгражда европейското единство, ще се превърнат в куха фразеология.
И четвърто, което е най-важно - дестабилизацията би довела до хаос на петролния пазар, защото би засегнала възловите петролни ресурси на планетата. Точно по тази причина Буш-старши спря през 1991 г. войските си на иракската граница и не се устреми да лови Саддам в Багдад.
Буш-младши, изглежда, си е извлякъл поука поне от четвъртата спънка. От няколко месеца той
пълни със суров петрол огромните естествени резервоари
под живописния бряг на Тексас и под щата Луизиана. Някога това са били солници, които след експлоатацията им са били превърнати в херметически пещери, където се складират стратегическите резерви на САЩ. Пълненето им е започнало още през ноември м. г., когато Буш е намислил да разшири войната от Афганистан към Ирак, разкри британският вестник "Гардиан". Буш е наредил да бъдат заредени догоре с максималния им капацитет от 700 милиона варела и операцията се извършва с темп от 150 000 варела дневно. При очаквания ценови шок на петрола в света Америка ще бъде в безопасност поне няколко месеца. В момента американците изкупуват петрола по 25 долара за варел, а при нова война в Персийския залив цената му може да скочи до 50-60 долара, прогнозираха анализатори от "Дойче банк" в Лондон.
Предишната война срещу Ирак струваше 80 млрд. долара, но 80% от тях бяха платени от съюзниците. Сега Вашингтон вижда, че няма да събере съюзници под знамето си (неплатежоспособни държави като България не се броят), и затова ще им пришие сметката от новата си война чрез петрола. Разбираемо е те да се дърпат. Но ние с какви резерви разполагаме, че да се натискаме за предани съюзници?
|
|