Уф... Добре ми беше да живея толкова време без политика. Но, както мъдро е писал оня на добруджанския дирек, човек и добре да живее, накрая политиката го застига. И затова тази седмица ни море, ни Миндя.

За каква политика иде реч насред лятото, питате? И аз бих се зачудил, но оня ден, не щеш ли, влиза приятел в офиса. Хваща един от водещите, както е прието да се казва, всекидневници. Чете на глас: "Станишев... Първанов... Първанов... Масларова... БСП... Я, цяла страница без нито един социалист!"

Тъй като на Коледа отказах вестниците (заедно с вредните храни), не бях в течение. Хванах газетата - верно!



Бъкат червените отвсякъде



и били събрали до 50 000 фенове на оня пек на Бузлуджа! Wow! Много, бе. СДС и пет хиляди насред София, ако опита, няма да дръпне, а тия - ехе... И псевдорокерът с новичкото кожено яке, дето му стои като на умрял костюм, вика: земаме цялата власт, такованката...

Не била се повтаряла историята - вятър... Едно време, таман омразният на българския народ Филип Димитров беше започнал да обръща държавния кораб в правилна посока - отиде си. Дойде един дядка, Беров май се казваше, дето зад гърба му си вършеха работата комунистите, ама иначе уж беше правителство на приватизацията барабар с ДПС. Нищо не направи, писна им на хората и си избраха младока Виденов, защото е компетентен. Жан ги просна на паважа, но още си го обичкат. А мразят Ф. Д.

В по-ново време, миналата година, омразният на българския народ Иван Костов таман беше вкарал държавния кораб в европейското пристанище - и го изритаха. Сложиха отгоре пак дядка, тоя път - цар. Щял да прави големите работи и най-вече приватизация, барабар с ДПС. Нищо не направи, комунистите си оплетоха кошницата зад гърба му и на народа пак му писна. Сега начело с поредния младок червените идват да управляват, защото са компетентни.

Във вестника, който имах нещастието да прочета след месеци щастлив безгазетен живот, имаше и една данна. Откак си имаме цар, оказва се, народът се бил



обърнал като слънчогледова нива обратно към Матушка Русия



Нещата си идват по местата. Червените да управляват, народът да рецитира с предан поглед: Москва, Москва, ти пак пламтиш и подобни.

На тоя фон чак да му домилее човек за царистите. Напреки на тези исторически закономерности все пак намират силици в пилешките си мускулчета да не се отказват да махат съветските ракети. Монито продължава да тича да урежда НАТО. Даже Николайчо май няма да се огъне под натиска на широките трудови колективи да шитне "Булгартабак" на Чорни.

Да му домилее човек, ама само ако е много глупав. Кой постла на комунистите? Кой докарва Русия в държавния двор и в главите на поданиците? Царят ги прави тия работи, ето кой. Това, става ясно, си е неговата мисия, за това се върна, това трябва да свърши, преди да си отиде.

Имаше хора - че и наша скромност, като бях още политолог (когато имаше още политика) - да тръбят и за умрелите, че



тоя цар върши работата на Кремъл



и готви почвата за комунистите. Умрелите може би вдянаха, но живите, пеейки любовната си песен за монарха като едни глухари, не чуха и една дума.

Да ви е честито, прочее, другарки и другари, близкото управление на Партията воглаве с нейния leader и teacher Stanishev Jr. Тази година полупроводници, догодина - цели проводници.

Ура, другари!