Банкрутът на държавата за разлика от фирмата не означава физическата й ликвидация. Затова няма защо да се опасяваме, че колоните на Партенона ще отидат в Германия и Франция, за да украсят фоайетата на местните банки, които са основни кредитори на Гърция. Въпреки това, ако се вярва на германския финансов министър Волфганг Шойбле, фалитът на Гърция или неспособността й да изплаща държавния дълг може да доведе до "още по-драматични последици от краха на американската банка "Лемън Брадърс", чийто банкрут през септември 2008 г. отприщи световната финансова криза.

Ефектът на доминото - ето кое плаши европейците. Португалия, Италия, Ирландия и Испания, чиито финанси са в крайно плачевно състояние, рискуват да станат жертви на спекулантите заради неспособността си да кредитират националните икономики на приемливи проценти. Най-песимистичните наблюдатели като Нуриел Рубини от САЩ виждат в трудностите, преживявани от Гърция, предзнаменования за разпада на еврозоната, която е обречена да се сбогува с най-слабите си членове - "периферните" страни.

Целта на всекидневните обсъждания от страна на ръководителите на ключовите финансови институции на еврозоната и гръцкия премиер Георгиос Папандреу е да се облекчи непоносимото бреме на гръцкия дълг (около 350 млрд. евро) и страната да не бъде на ръба на банкрута. Сегашното статукво е непоносимо, а банкрутът е неприемлив: между тези две крайности има редица варианти.

В други времена Гърция би могла да девалвира драхмата, за да намали държавния дълг и да повиши конкурентоспособността на националната икономика. Но драхмата вече не съществува и подобно решение предполага излизане от еврозоната: решение, което е твърде скъпо за Атина и неприемливо за европейците.

Към тази политика се придържат и партньорите на Гърция: през 2010 г. ЕС и МВФ отпуснаха на страната кредити в размер на 100 млрд. евро, за да може гръцкото правителство да работи и занапред, без да прибягва до помощта на финансовите пазари, станали вече недостъпни. Към днешна дата страната е получила 53 млрд. евро, а решението за нов транш трябва да бъде прието на заседанието на Европейския съвет в Люксембург на 23-24 юни. Според някои сведения става дума за 60 млрд. евро.

Целта на тези кредити е двояка: да се осигури всекидневното функциониране на гръцката икономика и да се демонстрира на инвеститорите, че еврозоната е стабилна и нейните членки са готови да се подкрепят взаимно. По такъв начин ще бъде съхранено доверието на инвеститорите, за да не станат и други страни жертви на възможна криза. Именно този аспект превръща Гърция в нещо като "опитно зайче" според икономиста Вилем де Вилдер.

Реализираният в момента план за приватизация може да послужи само като допълнение към по-мащабни проекти. Впрочем планът трябва да донесе значителни суми в бюджета на страната: става дума за отрасли от енергетиката до транспорта, включително банки и комуникации. Като цяло грандиозният приватизационен план, обхващащ периода до 2015 г., трябва да донесе на страната 50 млрд. евро. Въпреки това Жером Крел, икономист от Френския център за изследване на икономическата конюнктура и преподавател в международното бизнес училище ESCP Europe, предупреждава за опасността от твърде масирана приватизация, която би могла да доведе дотам, че контролът върху държавата да се окаже в ръцете на чужденци. "Гърция и без това се оказа под (чуждестранна) опека, би било опасно, ако тя загуби и контрола върху големите си предприятия и бъде изложена на опасността от изнасянето на промишленото производство в чужбина", казва той.

В края на 2010 г. Атина бе посетена от делегация, оглавявана от китайския премиер Вън Цзябао. Тогава Пекин пое ангажимента да подкрепи предстоящото емитиране на държавни гръцки облигации. Впрочем невъзможно е да се установи дали това обещание е изпълнено. В този изненадващ интерес на Китай към Гърция няма нищо учудващо, пояснява Никол Дромел, научен сътрудник на Националния център за научни изследвания и сътрудник на Парижкото икономическо училище. Той напомня, че китайските суверенни фондове вече частично изкупиха дълговете на Португалия и Испания: "Това се вписва в стратегията на Китай да се превърне в световен кредитор. Китайците са способни да акумулират огромни средства, а освен това са и търпеливи: те не се стремят към бърза възвръщаемост на вложенията си. Те могат да си позволят да действат по-смело от другите страни".



Преструктуриране на дълга



За да изплати дълга си, на длъжника може да бъде отпуснато допълнително време, с други думи, да се осъществи "меко" преструктуриране на дълга. Такова решение подкрепя Берлин, който предлага на Атина да бъде даден седемгодишен период за това. Тази гледна точка се споделя и от шефа на еврозоната Жан-Клод Юнкер. Такова решение обаче трябва да получи както държавна, така и частна подкрепа от финансовите институции, които са най-големият кредитор на Гърция. Частните банки като че ли са готови на подобни отстъпки. Повечето френски и германски банки наскоро подчертаха своята готовност да подкрепят такава инициатива, ако зад нея обаче стои широк кръг инвеститори. Затова този вариант в краткосрочен план изглежда най-вероятен.

Но колкото и "меко" да е подобно решение, то само по себе си ще означава признаването на слабост, което може да предизвика така плашещия ефект на доминото. Затова Европейската централна банка (ЕЦБ) се противопоставя на този вариант, защото смята, че той ще накара инвеститорите да се усъмнят в стабилността на еврозоната. Освен това ЕЦБ настоява участието на частните банки да бъде изключително на "доброволна основа", иначе пазарът може да бъде завладян от паника. Жером Крел смята, че целта на този план е просто да се избегне думата "фалит". "От обективна гледна точка всеки план, който предполага преструктуриране на гръцкия дълг, означава, че европейците ще се обявят за победени и ще са принудени да признаят, че еврозоната, при цялото си богатство, не е в състояние да защити себе си. Така целта на плана би било единствено да се намалят последствията от катастрофата и тя да бъде представена за нещо друго освен фалит", каза Крел. Рейтинговата агенция "Стандарт енд пуърс" вече предупреди, че няма да позволи да бъдат правени на глупаци и съобщи, че ще смята всяко преструктуриране на дълга за "фактически банкрут" и още повече ще понижи рейтинга на Гърция. Тя вече го намали до категорията ССС, което превърна страната с най-нисък рейтинг в света.



Преговорите по преразглеждане на дълга в посока на понижение



Това се смята за "твърд" вариант на преструктуриране, който цели да се договори намаляване на сумата при допълнително договаряне с кредиторите. Става дума за тези, които разбират, че е по-добре да си върнат поне част от парите, отколкото да загубят всичко. Този вариант засега се смята за табу, защото е почти сигурно, че ще предизвика голяма верижна реакция и от това ще пострада вече цяла Европа. Освен това европейските чиновници, които са отговорни за подобни решения, смятат, че то би поставило под удар банките на целия континент и особено тези в Гърция, които се явяват най-големият кредитор на своята страна. Някои експерти обаче са на мнение, че подобно решение е неизбежно, защото дългът на Гърция е прекалено голям (около 140% от БВП). Никола Дромел дори разглежда подобен вариант като "необходимо зло", което ще позволи да се прекрати практиката на свръхзадлъжняване. "Да се продължава и по-нататък да се дава помощ не е достатъчно, тъй като Атина не успява да увеличи доходите и да намали разходите, за да възстанови равновесието. Твърдият вариант за преструктуриране не беше желан м.г. в момента на излизане от финансовата криза, той не е желан и през т.г.", смята Дромел. Такова решение обаче ще послужи като сигнал за другите страни, които изпитват подобни трудности и ще ги накара да проведат по-твърда финансова политика, допълва той. "Те вече осъзнават, че не е възможно да бъдат спасявани всички постоянно", каза той.



Консенсус: провеждането на реформи



Макар и тези решения да помогнат в краткосрочен план, аналитиците са единодушни, че те трябва да бъдат съпътствани от приемането на програма на извънредно тежки реформи, защото само те ще помогнат на страната да придобие стабилност в дългосрочна перспектива. Помощта, която Гърция получава от м.г. от Евросъюза и Международния валутен фонд, е съпроводена от подобни тежки условия, които Жером Крел нарича "жертви". Става дума за драстично повишаване на данъците, понижаване на заплатите на чиновниците, намаляване на пенсиите, намаляване на 13-а и 14-а заплата. Те трябва да докарат милиарди евро в хазната, но това трябва да стане в бъдеще. От своя страна Крел смята, че за гърците би било много по-ефективно да се борят с огромния брой данъчни измамници и престъпленията в тази сфера, от което гръцката държава е изгубила м.г. "около 1/3 от БВП". От подобни действия в бюджета биха са влели допълнителни средства и би било възприето много по-леко от населението на страната, отколкото евентуалното отменяне на 13-а заплата, смята френският икономист.