Максим Стависки сигурно вече съжалява, че не влезе в затвора, след като през август 2007 г. катастрофира пиян, уби Петър Петров и остави Мануела Горсова в тежко състояние. Световният шампион по фигурно пързаляне мина през сложна съдебна сага с обжалвания, връщане на делото за преразглеждане, искане за ефективна присъда от 2.5 години и в крайна сметка окончателната й смяна с условна.

Наскоро Горсови загубиха делото срещу застрахователя на Стависки - "Дженерали", и съдията постанови разноските по делото да се платят от семейството на жертвата. Което предизвика нов залп от омраза и възмущение срещу спортиста. И докато по българските форуми за сетен път го оплюваха и наричаха казуса абсурд, се оказа, че Максим тихомълком е оправил дълговете към съдебната система на семейство Горсови и се е отказал от всякакви пари за себе си по това дело.

На моменти фактите около водените покрай трагичното събитие дела така се изопачават до неузнаваемост, че



Стависки излиза по-черен от дявола



Става виновен и за това, за което не е. Процесът "Горсови срещу "Дженерали" не завърши с постановление семейството на жертвата да плати на палача си. Това дело завърши със загуба на подалите иска, а като всички загубили в такава процедура законът изисква от тях да платят разноските. Това трябваше да напишат медиите. А не - Мануела плаща на Максим, задето я осакати, което просто не е вярно. Но така излезе още преди да стане ясна правната страна на нещата. Съдиите съдят според буквата на закона, а не по симпатии. И така трябва да бъде.

След сложните маневри, с които избегна затвора, Стависки изведнъж се оказа в положението на вечната златна кокошка. По негови твърдения - които не са отречени от бенефициентите - вече е платил почти 400 000 лева на семействата на Петър и Мануела. Каквото и да се случи -



все някой иска от него пари. А той плаща и мълчи



Внесе обезщетението, постановено от съда за семействата на двамата пострадали, още преди да бъде произнесена окончателната присъда срещу него. Дори надвнесе в случая с Горсови. Но в неделя не издържа и изплака: "Аз не рисувам пари."

Максим Стависки е виновен. И то много. Знаем го всички ние, знае го и самият той. Колкото и да е симпатичен на някои хора, човешкият му чар не може да изтрие като с гума ужасното нещастие, което причини на двете семейства.

Мануела Горсова има нужда от средства за лечение и това също всички го знаем. Но семейството й на моменти започва да спекулира със сполетялата го беда и да се опитва да я осребри. А знаем, че един негов член е с доказана зависимост към хазарта.

Стависки не е първата публична личност, която убива човек на пътя. Същото се случи и с Георги Калоянчев, и с Кирил Маричков. Те също не влязоха в затвора, но пък и не отнесоха толкова омразни коментари и не бяха подложени на толкова сериозни парични претенции.

В неделя стана ясно и нещо друго неприятно. Семейство Горсови звъни на Стависки за пари за ток и лекарства и показва разочарование, когато средствата не са им дадени лично на ръка, а просто са им покрити разходите.

Няма пари на света, които да върнат времето назад и да заличат катастрофата. Майката на Петър Петров като че ли осъзнава по-добре това и



се държи достойно в скръбта си



Не подава безумни искове за обезщетения, както направиха отначало Горсови, като поискаха 2 млн. лева от Максим Стависки. (Съдът, разбира се, отхвърли този иск като неоснователен.) Майката на убитото момче не се изказва пред медии, не плюе никого, на дава интервюта, не ангажира шоу звезди с изтекъл срок на годност като Въргала. Просто страда, защото знае, че нищо не може да върне детето й. Но бащата на Мануела Горсова е много активен, когато става въпрос за пари. Дали ако детето му осъзнаваше какво се случва, би се засрамило заради него...

Затова Стависки трябваше да лежи в затвора. Това щеше да е добре по няколко причини. Първо, той щеше да бъде наказан с максималната строгост на закона. Щеше да има време зад решетките да осмисли постъпката си, да понесе тежестта на присъдата и да получи катарзис.

Второ, нямаше да стане удобна мишена на финансово посегателство, срещу което дори не смее да въстане, защото се чувства виновен. А Красимир Горсов нямаше да получи възможност да се изложи, че харчи парите от обезщетението за нова кола и хазарт. Трето, обществото щеше да е облекчено, че дори и известните лежат в затвора, когато сбъркат.

А сега нищо от това не се е случило. Някой убива на пътя пиян и е на свобода. Друг се опитва да изкара пари от нещастието си, а обществото е недоволно и се чуди кого по-напред да упрекне. Но пък е вече напълно сигурно, че някои са по-равни пред закона.

Затова, бедний Стависки, защо не лежа в затвора? Щеше да помогнеш за спасяването не само на своята душа.