Измиха го. Посред нощ, тайно - сякаш ги беше срам от това, което правят с пароструйката. В това няма трагедия: графитите в повечето случаи са краткотрайна форма на изкуството. Целта на попарта е да провокира, не да остане. Да събуди сетивата и любопитството, преди да изчезне в пяната на дните. Неговото място е на улицата - не в новооткрития, но пуст музей на модерното изкуство. А е пуст, щото модерното изкуство ни куца - както, явно, и чувството за хумор. Въпреки краткия си живот изрисуваният паметник на Съветската армия преподаде няколко важни урока.

Куриозно и дори малко непрофесионално е - работя в български вестник, но научих за солдатите, превърнати в комиксови герои, чрез "Фейсбук", където беше линкната статията на "Дейли мейл". Да, отпуск, да, географска отдалеченост от мястото на събитието, но фактите са си факти: рисунките не развълнуваха особено българските медии при появата си. Вестник "Сега" бе сред малцината, които ги показаха още в събота: Супермен, Капитан Америка, Жокера, Върколака, Дядо Коледа, Роналд Макдоналд. Липсваше само Заека Роджър. Те се промъкваха в традиционните медийни пространства някак плахо, апокрифно и с малки стъпки. Трябваше да ги обявят за "вандализъм" и да спретнат конкурс за почистване, за да разпънат големите заглавия.

Какво се случваше през това време в новите медии и пред паметника? Едно постоянно обсъждане, надигащо се вълнение от случилото се. Искрена радост от една по-цветна София, без задължителен политически подтекст. "За" и "против", но преди всичко "ЗА" - това можеше и още може да се прочете в социалните мрежи, блоговете и туитовете. И върволица от хора пред барелефите на Иван Фунев, "опаковани" от неизвестния графитер. Спомняте ли си



кога за последен път се снимахте пред паметник?



А кога за последен път го направихте доброволно?

Бях там три пъти в последните 24 часа преди почистването - "поклонението" пред безименния творец не спря. Не, не бяха само тийнове и млади хора - имаше 40- и 50-годишни, българи от странство и чуждестранни туристи. Изглеждаха очаровани. Харесваха го. Дали някой някога е харесвал този фалически монумент, щръкнал сиво в центъра на София - дори и при построяването му през 1953-та? В момента дори се изработват щампи за фланелки с вече несъществуващия графит.

Принадлежа към групата хора, които отричат всяко неестествено разрушаване и посичане на паметта. Бях на жълтите павета, когато Бъки Бомбата взриви Мавзолея. Паветата се надигнаха и нагънаха като морски вълни, но Мавзолеят не се даваше. Имаше втори и трети опит, по-успешни, но еднакво безсмислени. Сега на това място има безсмислено кафене и още по-безсмислен паркинг.

В последните години на няколко пъти се шумя за събаряне, преместване и т.н. на паметника на Съветската армия. Не харесвам и тази идея. Първо, че ще се потрошат едни пари от моите данъци, и второ, паметникът е част от градския пейзаж - не символ, а анахронизъм, но въпреки това част. Графитът от миналия петък много елегантно ни напомни коя година сме, без да руши. Той не беше просто надраскан, а дълго планиран и обмислян - авторът беше съзрял Супермен именно в руснака с плаща и знамето, Дядо Коледа - в този с брадата и т.н. А намигането към Роналд Макдоналд, който продава хамбургери на съседния ъгъл, бе просто в десятката! Знам, че ще има несъгласни, но това е изкуство от ранга на Кристо.



Защо Райхстагът да подлежи на опаковане, а Съветската армия - не?



Графитът вероятно е административно нарушение и като такова може да подлежи на глоба. Но той не е "углавно престъпление". Ако е, моля, нека законът приложи същите мерки към всеки рисувач на свастика или надпис "Гошо беше тук". Това полицейска държава ли е или какво?

Освен това площта на паметника е вече използвана за: бирфести, окапващи пейзажа с гранясала мазнина и битово разложение; техно-паради; гей парад. Тези горните по-малко ли оскверняват съветските войници? Единствената разлика между тях и нерегламентираното изрисуване е, че са направени с разрешение от общината. Но изкуството няма нужда от разрешение. Както няма и нужда от субсидия или политическо лоби.

Да не говорим, че това не е паметник на загинали и въобще не е паметник в чест на битка (такъв е например Руски паметник - всеки ден минавам покрай него и не съм видяла някой да драска). Това е мащабно идеологическо съоръжение: почита армия и държава, които вече не съществуват. Нека напомним, че в тази война СССР и САЩ се сражават на една и съща страна и това не е страната на България. Така че всъщност е



все едно кой е спечелил войната - "Ну, погоди" или Мики Маус



Изрисуването на паметника не беше негово "американизиране", както писаха тук-таме. То бе една голяма ирония. Към замяната на един консумативен ред с друг, на едни бутафорни супергерои - с подобните им. На работника и колхозничката - със сардонично усмихващия се холестеролен клоун. Ирония към всички видове "освободители" и "лидери на свободния свят", както и към народите, които неизменно им се навеждат и лъскат ботуши и задници ден и нощ. Направо не е за вярване, че нашенец е способен на такава дръзка и вдъхновена идея - още повече на ефектната й реализация. Някои писаха, че сам Банкси е дошъл да ни обрисува. Не, човек, роден във Великобритания, не може да сътвори подобно нещо. Нито може да заснеме "Сбогом, Ленин" или да постави розов танк в центъра на Прага.

Тази ирония е не просто здравословна, но и лечебна за обществото ни. "Човечеството се прощава със своето минало, смеейки се". Казал го е Маркс.