Резюме. Ще споделя едно мое наблюдение. По тон и съдържание, по теми и сюжети българските медии се върнаха назад. Не към времето на "соца", а към Царство България, което беше преди "соца". Ще ви разкажа как беше в царството, за да ви убедя, че има прилики между тогава и сега. Край на резюмето.
Латерната беше в горния край на пазара, където тълпата беше рехава. Латернаджията въртеше латерната с ръчка като манивела и латерната свиреше. Върху латерната имаше табличка с подредени в гъсти редички късметчета и зад тях жълто-зелено папагалче. Латернаджията според клиента казваше на папагалчето: "Извади за войник", "Извади за булка", "Извади за мома". Войниците, булките и момите не бяха като сегашните хора, които си знаят зодията и се интересуват от хороскопа си. Но те бяха еднакво глупави. С човката си папагалчето изтегляше сгънато листче и го пускаше на табличката. За различните клиенти папагалчето изваждаше различни късметчета. Късметчето - ако щете вярвайте - беше според клиента. В късметчето на нашето момиче (нашата домашна прислужница ние я наричахме "нашето момиче", никога "нашата слугиня") пишеше, че ще се омъжи за хубав ерген, ще има пет сина и тежък наниз пендари.
Последното се сбъдна, но донякъде. По настояване на майка ми баща ми даваше на момичето жълтичка на Гергьовден, аз давах жълтичка на Димитровден. Това беше извън заплатата. Бащата на момичето идваше от село и прибираше заплатата на момичето. Но нанизът пендари едва ли ще да е станал тежък, понеже баща ми и аз не давахме на момичето английски златни лири, нито френски златни наполеони, а "махмудийки".
На мен стопанската история ми е по-интересна от политическата. Политическата е кой владетел кога владеел и кого заклал и кой него го заклал. А от икономическата история вие знаете, че за времето на султан Махмуд Втори османският летописец написал:
"И тогава жълтиците станаха леки като есенни листа".
Колко красиво пишел този турски летописец за султанската хазна и за финансовото състояние на Османската империя през ХIХ век! Предполагам, че в бъдещата история на България няма да пише кой застрелял премиера Луканов. Ще пише каква е била инфлацията през гладната Луканова зима и как е ставала смяната на собствеността.
Тънички и лекички бяха златните махмудийки, които баща ми и аз подарявахме на нашето момиче. То много им се радваше. Винаги ме водеше със себе си на пазара.
По-надолу на пазара навалицата ставаше непроходима за дребосъците като мен; момичето ме носеше на раменете си. Там гъмжилото стихваше. Хората слушаха певеца, някои си купуваха неговите песнопойки. Певецът си акомпанираше на хармониум. Той седеше на нещо дъсчено като катедра, висока към метър и половина, хората отвсякъде го виждаха. Той пееше със затворени очи. Нямаше микрофон, усилвател или репродуктори; нямаше такива работи тогава. Той ту пееше, ту разказваше в речитатив под акомпанимента на хармониума. Разказваше същото, което разказват сегашните български таблоиди. Как и по каква случайност започнала Балканската война. Колко бързо и кратко живеят мутрите, сиреч харамиите. Стоенчо завалията млад-зелен го убили, щото, де що видел хубава нива, искал да я изоре, де що видел врана коня, искал да го яхне, де що видел вино хубаво, искал да го изпие, де що видел мома хубава, искал да я люби.
Една друга песен беше:
От доло връо се види
От върхо доло се не види.
Певецът едва ли е знаел приказката за стълбата на Смирненски, но за същото разказваше.
В репертоара му имаше песен, която приличаше на сегашните български криминални хроники. Разбирах я тази песен, само за сладоледа в нея не можех да разбера:
Яна-Горкана
Срещнала е три войника
Парвиа сас пистолет
Вториа сас сладолед
Третиа сас остра сабя
Та си Янка прободе.
Виж, патриотичните песни отлично ги разбирах:
Съюзници, разбойници.
Коварни, подли и без срам.
Аз много ги мразех тези съюзници-разбойници. Затова не проговорих румънски и гръцки вкъщи, където тези езици се говореха свободно.
А пък турски? Е пък турско ще стане, ама няма да проговоря на турски.
Увещаваха ме:
- Недей така, детето ми, всеки език е хубаво да го знаеш.
Но аз се инатях. Бях патриот.
На пазара най-патриотично ми звучеше песента:
Искаме си Добруджата
Тарам там-там, тарарам-тарарам
Кажи на Данев, министра
Защо продаде Силистра?
Силистра още Тутракан
И цялата ни Добруджа."
После песента преливаше в друга мелодия:
О, добруджански край
Ти наш си земен рай
В теб златно жито зрей
И вакло стадо блей
В теб българският дух
Цари от Аспарух
За твоя чернозем
Кръвта си ще дадем.
При думите "За твоя чернозем кръвта си ще дадем" най-гръмогласно припяваха едни "старци". Старците бяха на 20-25 години, дори на повече от двайсет и пет години и аз ги мразех и Мишо също ги мразеше, понеже "старците" закачаха нашето момиче и момичето на Мишо. Двете момичета бяха съселянки, те сигурно са били самотни в големия град, искало им се е да ги закачат, но Мишо и аз ревнувахме, понеже момичетата бяха грижовни и ни обичаха и ние ги обичахме.
Когато станахме юноши, на Мишови къщата на улица "Мизия" им я взеха и я направиха поликлиника и Мишо, който имаше щръкнали уши, стана "Мики-маус-Клиничния". На Клиничния му се удаваше да пише и превежда поезия, а на мен не. Не се и опитвах, та да ме е срам сега.
Клиничния и аз крадяхме.
От US книжарницата беше лесно да крадем. Тя беше на "Царя" (булевард "Руски") срещу Военния клуб, в една двуетажна къща, където преди имаше кафене-сладкарница и там си пиеха кафето и разговаряха писатели, художници, общественици и журналисти, но тази двуетажна къща сега я няма; там сега има тревичка и пейки ви-з-а-ви на градската градина. В US книжарницата си пъхахме под пуловерите книги и списания и там се преструваха, че не забелязват. Във френската книжарница, трийсетина крачки по-нататък, беше трудно да крадем. Различна ще да е била културната и информационната политика на US и на Франция, но да не задълбавам. Франсетата зорко дебнеха да не отнесеш нещо, без да платиш. Но Клиничния и аз и там се справяхме. Докопахме текста на тогавашния френски хит "Защо разравят гроба на баща ми".
Клиничния преведе тази песен и тя стана хит в училищата в България. Тогава на български не се казваше "хит", но песента наистина стана хит. Научих (от блог silvistefanov), че в русенската мъжка гимназия пеели тази френска песен така:
Защо разравят гроба на баща ми
И костите му ринат като смет
Канал копаят там
Без нито капка срам
За някакъв си тузовски кенеф
Баща ми нявга бе борец до край
Не вярвам и сега да склони врат
В кенефа ще витай
Духът му ще роптай
И няма да им дава да серат!
Блогърът silvistefanov от деликатност е спестил следващите строфи. Аз ще ви кажа как продължава френският оригинал, макар че и аз няма да ви кажа цялото продължение. Продължението беше:
Ай фиштер/ Ай фиштер/ D'exrementer aux bourgeois ne permettra... което Клиничния преведе така:
Ай сиктир, ай сиктир
И няма да им дава да серат
Тогаз ще видят те какво е запек
Рициново ще пият всеки ден...
И тъй нататък, но ме досрамява да го кажа по-нататък. Само ще кажа, че "Ай сиктир" не ми се струва по-лошо от:
Hit the road Jack
And don't you come back no more, no more, no more, Jack
Hit the road Jack.
And never come no more.
Може и да греша. Признах си вече, че не разбирам от поезия, нито от римувана реч. Музикално ухо трябва да имаш за това, пък аз...
Неотдавна една девойка (тя е добра плувкиня, има и други добри качества) ме покани да съм с нея и нейните приятели на нейния рожден ден в един пиано бар. Главата ми се наду от силния шум и си тръгнах. Учителката ни по пиано, моята и на Клиничния, ни обясняваше, че форте и фортисимо е обратното на пиано и пианисимо, пък то какво ти "пиано" в пиано бара; ще ти се спукат тъпанчетата.
Макар че Клиничния и аз крадяхме заедно от френската книжарница, аз не преведох "блатна" френска поезия. Жан Ришпен, Франсоа Вийон. И по-добре за мен. Ако превеждаш лошо, иди-дойди. Може и да ти се размине. Но ако превеждаш хубаво, може да те сполети беда.
Дано сте разбрали какво казах, понеже аз обикновено не разбирам какво казвам. Аста ла виста. Си ю лейтър алигейтър.
Послеслов:
Клиничния го ликвидираха като френски шпионин.
Jusautor DI copyright
Веднаж, като си я пеехме, един съсед ми го дръпна, бая силничко. Аз реших да се оплача от него на баща ми (Бог да го прости) , но резултата беше ... ново дърпане а ухото , със съответното педагогическо обяснение : " Това било песен от "Китка мръсни песни" 
че има и немска връзка...
, а какви числа съм бил решил да се паднат на тегленето на EuroМillions в петък (вдругиден).
