Каквото сте изработили, толкова и получавате, каза ни няколко пъти шефът на държавата по повод ропота ни заради ниски заплати и пенсии. От друга страна, обеща българска подкрепа за закъсалите комшии на юг, защото по-добре честити комшии, отколкото мечка да играе в двора им, нали...

Четем от месеци, че комшиите са силно закъсали, със стотици милиарди дълг; ката ден те роптаят срещу собственото правителство, срещу МВФ и ЕС, орязаха им 14-ата заплата, орязаха им дори 13-ата такава, животът им заизглежда тъжен и свиреп, така поне звучат новинарските емисии. При все това, както показва проучване на анализаторската компания "Мърсър", цитирано в румънския вестник "Гъндул", Гърция е една от малкото страни в Европа, в които



заплатите са нараснали реално



през последната година. Те са сторили това с 4.7%, а инфлацията тази година се очаква да бъде около 3%. Всъщност реално заплатите нарастват само в пет европейски страни - Гърция, Унгария, Великобритания, Естония и Румъния, в останалите това нарастване се неутрализира от инфлацията, а в някои - като България - с 5% инфлация и 3% увеличение доходът реално спада с 2%. Тези цифри вероятно са спорни, но впечатленията от кризисна Гърция и стабилна България не са.

"- Другарю милиционер, покажи ми как да намеря пролетариата.

Милиционерът си отвори тефтерчето, намери адреса на пролетариата и съобщи въпросния адрес на благородния Макар".

Така пише юродивият гений Андрей Платонов в чудатото си произведение "Усъмнилият се Макар".

В усъмнена роля се оказва една наша туристка, която находчиво описва как отишла да търси гръцката криза и - вероятно по призива на премиер-министъра ни, била решена да помогне на братския гръцки народ, дори да извади кроасана си от раницата, за да нахрани някой гладуващ край плажовете елин. Това тя мислела, докато не посетила първия гръцки супермаркет и не направила прости сметки. Че с една средна гръцка заплата елинът може да си купи 3750 хляба месечно, а българинът - само 750.

"Не хлебом единим жив человек" - иде ни да промърморим ние на това, но съмнения загризват и нас. Вероятно



елинът блъска поне 5-6 пъти повече от ленивия българин,



мислим, следвайки указаната от държавното ни началство посока на мислене. Вероятно, докато българинът си прави следобедните сиести или подскача до зори по дискотеки и таверни, гъркът превива гръб в маслинените градини, тегли тежките рибарски мрежи под изгарящото южно слънце, не подвива крак и не склапя очи за сън. И затова хем го гази криза, хем работи повече и взема доста по-голяма заплата от нашего брата.

Вероятно мързеливият залоен българин се е опнал като чорбаджия от разказ на Любен Каравелов: лежи той край своите шивашки работилници, край своите черешови и соеви плантации, а отрудени и сръчни гъркини като автомати шият евтини гащи и сукмани срещу мизерна плата; суховати потомци на Анакреона и Леонида берат, сортират, орат и сеят, без да вдигат глава в градините му?

"А сега може ли да каже как семейство с три деца е в състояние да се издържа с брутен доход от 1900 евро на месец?", попита председателят на синдикалното сдружение на електротехниците от гръцкото метро Христос Кукис своя ресорен министър след поредното орязване на заплатите в южната ни съседка.

Обърнете внимание - този е хубав въпрос. Не става дума за обем работа, а за 3 деца. Тоест - пряко се вменява на министъра грижа за човешко (и достойно) пребиваване в този свят на всеки член от дадено семейство. Ами ако са четири деца? Пет, шест? Болен дядо, тъща инвалид? От всекиго в ЕС -



според производителността, всекиму у дома - според потребностите,



бихме могли да поязвителничим малко а ла Маркс и Енгелс, с намигане към Платонов. Но няма да го сторим, щото не ни отива.

Да не се фиксираме, прочее, върху гърците - те, както казахме, са потомци на Анаксимандър, Сократ и Мидас и тяхната паничка си е тяхна паничка. Успели да турят в нея повече в течение на десетилетия за сметка на дългове, халал да им е. Сега ние с общи усилия чрез пакта "Евро+" и бъдещия Европейски спасителен механизъм ще връщаме.

Но нашият път напред, към по-високата производителност и заплати какъв ще е? Кога ще порасне тази производителност, след като ние, най-бедните, ще помагаме на по-богатите да не фалират и този процес изглежда без край поне в обозримо бъдеще? Нашият път не прилича ли на кандилкане с раздрънкан автобус, който трябва да изчаква всички TGV*-та, преди да продължи плачевния си път? Нещо по-лошо, като се съди по демографията и образованието - дали не прилича на катастрофиралия по "Тракия" бус, който тъкмо от сиромашия катастрофира?

"...Макар направо на ратай приличаше, та никой не го и питаше за документи. "Пътувай нататък - казваше му понякога пролетарската стража - ти си ни мил, понеже си голтак".**

---

*Високоскоростен влак, фр.

**"Усъмнилият се Макар", Андрей Платонов.