|
| Баталните сцени около джамията в София бяха кулминацията на една тенденция, която за съжаление отдавна съществува в българското общество. |
Толерантността безспорно е характерна черта за по-голямата част от българите. Но въпреки това, или може би точно заради това, има сериозен повод за притеснение. Защото баталните сцени пред джамията в София се оказаха върхът на айсберга, драматична кулминация на тенденция, която тлее отдавна в обществото ни. Нейното начало е поставено много преди Сидеров да хвърли перото и да грабне мегафона.
По данни на Главното мюфтийство за годините на прехода има
повече от 100 случая на нападения над джамии, мюсюлмани
и ислямски институции у нас, като те започват още от началото на 90-те години. Духовните водачи на мюсюлманите изтъкват, че статистиката е непълна, тъй като не са били сигнализирали за всички инциденти. Но да речем, че можем да се доверим на тази данни, тъй като е логично мюфтиите да бъдат заподозрени в субективност. Някои привърженици на "газирания национализъм" по сполучливия израз на проф. Андрей Пантев веднага изчислиха, че това прави един случай на 3 месеца, което не е чак толкова много.
Истината е, че дори едно нападение годишно срещу хора с различна религия е твърде много. В една демократична държава тези неща няма как да бъдат изкоренени, но трябва да бъдат категорично осъждани, когато се случат. И не само заради моралната страна на въпроса и заради задълженията на мнозинството да уважава малцинствата. А и по политически и дори националистически причини.
Няма нищо патриотично в това да се нападат мюсюлмани и оскверняват джамии. Това дори граничи с национално предателство, ако използваме един от любимите изрази на речовития Сидеров. С такива инциденти само се дава повод на Турция и други ислямски страни да се месят открито във вътрешните ни работи, което определено не е в наш интерес. Освен това няма как да очакваш от мюсюлманите да бъдат лоялни граждани, ако обществото и държавата не са лоялни към тях и не зачитат техните права и свободи. Мнозина протестират срещу мегафоните на минарето на софийската джамия и килимчетата по тротоара, на които мюсюлманите се молят. Би било чудесно, ако тези патриотари си зададат въпроса кое е по-добре за тях - мегафони на минарето, които неуспешно се опитват да"заглушат" минаващите наблизо трамваи, или вдигане на още една джамия в София. Защото няма вариант, при който религиозните права на мюсюлманите в столицата да бъдат напълно игнорирани. Всъщност има, но това го гледахме доскоро в някои наши западни съседи.
Според статистиката на Главното мюфтийство има доста нападения над забрадени мюсюлманки. Безспорен факт е, че България е светска държава и носенето на забрадки по религиозни причини на публично място не е съвсем приемливо. Но не нападенията над жени и деца, включително с насъскване на кучета срещу тях, са решение. Този проблем е
твърде деликатен, за да се дълбае в него с правата лопата
Агресията срещу мюсюлмани и джамии е изключително глупаво и от политическа гледна точка. Факт е, че подобни изстъпления осигуряват на ДПС много повече гласове, отколкото всички автобуси от Турция, срещу които най-вероятно отново ще има вой до небесата в предстоящата изборна есен.
Всичко това не изключва противодействие от страна на държавата и обществото на радикалния ислям, ако се установят случаи на такъв у нас. Или противостоене на някои политически среди в Турция, които все още сънуват Османската империя. Напротив, зачитането на правата на мюсюлманите у нас е част от тази дейност.
Като стана дума за империята на султана, нападенията над мюсюлмани и джамии няма
как да излекуват историческите ни рани,
свързани с 500-те години османско владичество. Важно за бъдещето е науката и обществото като цяло да си дадат отговор на въпроса защо сме позволили на османските орди да ни завладеят, след като преди това сме устоявали на далеч по-сериозни нападения. И защо в крайна сметка не успяхме да реализираме националния си идеал и трайно да обединим всички българи в рамките на държавата си, след като през 1912 г. това беше почти направено, но проиграно от нас самите. И след като само три години по-късно през т.нар. "българско лято" България не се възползва от шанса си.
Никой от нашите национални революционери не е проповядвал незачитане на правата на мюсюлманите в бъдещата българска държава, напротив, точно обратното. Може би ще е добре, ако Сидеров и компания си спомнят за този факт на следващия 19 февруари например, когато със сигурност отново ще си правят пиар около паметника на Васил Левски в София.
|
| Преди няколко години току пред джамията в София бе поставен този провокативен рекламен билборд . |
