Артък лаене! Медийното прение се изроди в лаене. Лаенето е вредно за здравето на облайваните като Васа. Вредно и за лаещите, разяждани от злост и простотия. Лаещите да не четат писмата ми.

Когато кликна на "US debt clock" (часовник на дълга на САЩ), нищо не ми говорят шеметно увеличаващите се числа за "US trade deficit", "US public debt", "US consumer debt", "US mortgage debt" и други дългове и дефицити. Пък и часовникът е дигитален; да беше аналогов, щях да видя наближава ли дванайсетият час. Все пак такъв има - това е таванът на дефицита. Когато Буш-син беше президент, Конгресът гласува таванът да се вдигне с $4 трилиона (added more than $4 trillion to the national debt), после го повдигна още 7 пъти. Без ново повдигане, писа Пол Кругман (July 1st 2011), САЩ би трябвало да свият разходите си много по-жестоко, отколкото това се иска от Гърция.

Ала в рубриката "Шарлеман" "The Economist" (June 23rd 2011) припомня мисълта на Кейнс, че ако имаш голям дълг, да му мисли заемодавецът ("If I owe you a pound, I have a problem; but if I owe you a million, the problem is yours"). Заемодавец е светът.

На "Lehman Brothers" с техните $600 милиарда им позволиха да фалират и дългът им да се поеме от US и света. На Гърция, която през януари 2010 дължеше ?216 милиарда, не й позволяват да фалира, искат тя да си плаща дълга.

Аз няма да цитирам Кейнс. Ще цитирам Мечо Пух, който казал:

"С каквито се събереш, с такива се събираш" (не "С каквито се събереш, такъв ставаш"). Ние, българите, се събрахме с едни от ЕС, но не станахме като тях, само се радвахме на химна на ЕС по Бетовен, свирен на гайда.

Мечо Пух казал също "Някои могат, други не".

САЩ могат да имат колосален дълг и да искат от другите да нямат дълг. Не само Европейската централна банка и Европейската комисия, но също US и отчасти IMF от месеци внушават на европейските началници да си избият от главите всякакви помисли да реструктурират гръцкия дълг, камо ли да признаят, че Гърция няма да го плати. Щото тогава може да си направят устата за неплатежоспособност Ирландия, Португалия и други.

Следователно ще спасяваме Гърция "по християнски": "Ако имаш две ризи, дай едната на ближния. На лизинг. Той няма пари за лизинг. Дай му кредит за лизинга. Като не може да си плаща лизинга, вземаш си обратно ризата, а с лихвите по кредита си купуваш трета риза."

Гърция да си продаде Акропола и островите - чуха се гласове в Германия, най-големия кредитор. Я гледай ти. Че САЩ продават ли на китайците всякакви недвижимости в САЩ? Гърците не са като нас, дето харизахме всичко.

Гърците все пак ще трябва да се българизират мъничко. Сиреч да не продължават да са примерно 10 пъти по-добре от българите, а само 8 пъти. Притиснати да приватизират и разпродават, гърците да продават евтино. Банки, спасявани с народни пари, да станат приватизатори и инвеститори и благодетели на Гърция по схемата "Ако имаш две ризи" и т. н.

Но гърците се съпротивляват на онова, което аз наричам българизация. Току-виж направили нещо. Хайде да не е военен преврат като на гръцките полковници, които бяха на власт от 1967 до 1974 година. Той не беше като кървавия преврат на Пиночет в Чили през 1973, макар че - между нас казано - също беше с подкрепата на тайните служби на САЩ. Вашингтон се опасяваше да не стане неконтролируемо положението в Гърция, важна брънка в южния фланг на НАТО. Пък и на немалко гърци режимът на полковниците им хареса, понеже полковниците забраниха ръста на цените. Сега не сме 1967 година. Но ако не преврат, може да стане политическо сътресение, отхвърлящо българизацията на Гърция. Сиреч мораториум върху гръцкия дълг, излизане на Гърция от еврозоната, връщане към драхмата и тогава не се знае какво ще сполети еврото.

Единната европейска валута беше вдъхновяващ проект на визионери, но осъществен от еврочиновници и банкери. Евроскептиците продължават да се съмняват в идеята за единна валута и уеднаквени лихви в страни с несъвместими икономики.

Всъщност сборният дълг и дефицит в еврозоната (the euro zone's aggregate deficit and debt levels) не са тъй плашещи, както в САЩ. Но САЩ са силна федерална държава, а ЕС е сбирщина. Фискалните трансфери (за които Германия не ще и да чуе) са жалки в сравнение с тези в САЩ, където те са тампон, омекотяващ финансовите сътресения.

ЕС се бюрократизира и това пролича, когато екип, оглавяван от Валери Жискар д'Естен, понечи да направи конституция на ЕС. За разлика от конституцията на САЩ, едно книжле, което можеш да си го пъхнеш в горното джобче, измъдриха една тухла от 474 страници, която сега е забравена. Хомогенизирането на Европа е непостижимо; вижте водачите й. Кой е тоя Барозу, коя е тая Аштън? Те са нули. Nonpersons. Nonentities в сравнение с европейските визионери Жан Моне, Робер Шуман, Жак Делор, Конрад Аденауер, Дьо Гол и други.

САЩ засега не са в опасност, ала еврозоната е. Дори ЕС да започне да емитира еврооблигации, това няма да стане в обозримото бъдеще.

Събитията в Гърция ще се почувстват в ЕС, в България и в Турция, която не е в ЕС, и дали ще марширува към ЕС, не знаем.

PS. За да узнаем ще марширува ли, по YouTube изслушваме "Mozart - Turkish March" и "Beethoven - Turkish March". Кой звучи по-ориенталски, кой по-европейски? Можем ли да познаем? "Някои могат, други не", казал Мечо Пух.

За Бетовеновия препоръчвам изпълнението на Филаделфийския оркестър на Opus 113, Die Ruinen von Athen (The Ruins of Athens). Атинските развалини.



Jusautor DI copyright