В Беларус отново протестират, в Беларус отново бият и арестуват. Последните протестни акции в бившата съветска република показаха, че режимът на президента Александър Лукашенко пак е изправен пред сериозни проблеми, най-вече заради факта, че икономиката се срина заради кризата и повечето белоруси обедняха драстично. Повечето от тях са отчаяни, като на горе от всичко Батько, както наричат държавния глава се изпокара с най-близкия и верен съюзник - Русия. Редица анализатори смятат, че ситуацията още не може да бъде определена като "революционна", но са единодушни, че това може би ще е най-голямото изпитание за Лукашенко. В началото на този месец за пореден път милиционери в цивилни дрехи прекъснаха редица "мълчаливи протести" и арестуваха няколко стотин души, между които десетки журналисти, в центъра на Минск и други градове в страната. В това време официалните лица и Лукашенко приемаха военен парад по случай Деня на независимостта, което предизвика още по-голямо недоволство сред хората, на фона на задълбочаващата се криза и безпаричие. Органите на реда бързо вкараха в специално приготвени автобуси демонстрантите, които се бяха организирали по призива в интернет "Революция чрез социалните мрежи" и протестираха като ръкопляскаха. В съда дори се стигна до куриоз, при който младеж беше осъден, че е ръкопляскал, а всъщност има само една ръка.

Възможно е някой, който е видял протестите по телевизиите да си каже, че в Беларус назрява нещо революционно, при което както повелява марксистката идеология: "върховете не могат да управляват по-новому, а низините не искат да живеят по-старому". Това впечатление обаче е лъжливо, смята професорът по социология Олег Манаев, основател на закрития в Минск и регистриран в момента в литовската столица Вилнюс Независим институт по социална икономика и политически изследвания, цитиран от "Дойче веле". Той обясни, че показателите за готовността на обикновените белоруси да участват в различни протестни акции, от подписването на различни петиции до стачки, си остават на същото ниво, както бе през последните 10 години, тоест ниска. Литовският политолог Лаурас Белинис със съжаление отбеляза, че "върховете" в Беларус имат още прекалено много власт, а "низините" не могат да се организират, за по-мащабни протести и да предявят общи искания към управляващите. Това показва и фактът, че в новата вълна протестни, организирани по примера на арабските революции, не участват и многото лидери на опозицията, които остават разединени. Част от тях са в затвора, другите в чужбина, а останалите в Беларус са изпаднали в някаква странна форма на нерешителност. "Те, като че ли не знаят как да се позиционират в новата ситуация. Някои от тях изчакват да видят какво ще стане и дали протестите наистина ще застрашат режима и тогава да поемат нещата в свои ръце", смята германският публицист и познавач на Беларус Инго Петц. Основната причина за това е, че в момента новите протести по-скоро са предизвикани от все по-големите социални проблеми на обикновените хора, които за разлика от привържениците на опозицията, по-рано не участваха в политическите прояви срещу Лукашенко. Именно това се смята за най-голямата заплаха за белоруския лидер, който често е описван като "последния диктатор на Европа".

Друг нов момент е, че протестите вече не са ограничени само в столицата Минск, но и в много провинциални градове, където доскоро това беше смятано за невъзможно. Там вече протестира не само градската, образована младеж, която и преди не изпитваше топли чувства към Лукашенко, но и вече представители на средната класа, чийто жизнен стандарт се повишаваше постоянно в миналото, а сега се срина след настъпилата финансова валутна криза. През юни девалвацията стопи наполовина спестяванията на хората в Беларус. Това стана след като правителството обяви шокова девалвация на беларуската рубла с 56%. Така, влоговете на беларусите в банките, преизчислени в долари, се стопиха от 3 млрд. долара на 1 милиард и 800 млн. долара. Много стоки и услуги поскъпнаха двойно за броени дни. Властите не разрешават на банките и обменните бюра да продават повече от 30 долара на човек, за това гражданите масово изкупуват хранителни продукти и техника. Руските телевизии показаха кадри на огромни опашки пред магазините, което не се беше случвало от времето на колапса на СССР. В момента Минск отчаяно търси кредити от чужбина, но ЕС и МВФ не са склони да помогнат засега на Александър Лукашенко както заради лошото финансово състояние на страната и милиардите отпуснати за закъсалите Ирландия, Гърция и Португалия, така и заради репресиите срещу протестиращите в Беларус. Преди това диктаторът успя да се скара и с най-големия си съюзник Русия, която вече иска Минск да плаща по пазарни цени суровините и услугите, които предоставя. Москва дори за кратко спря подаването на електроенергия заради дълг от 60 млн. долара и след като той бе платен, пак пусна тока за Беларус. "В момента трима от четирима белоруси заявяват, че през последните три месеца материалното им положение се е влошило, а над половина от 10-милионното население очакват тази тенденция да се задълбочи. Такъв песимизъм отдавна не се е срещал в страната", разкри професорът по социология Олег Манаев. Той допълни, че това очаквано увеличи негативното отношение на беларусите към случващото в страната и органите на властта. "Всичко това кара хората да се отдръпват от режима на Лукашенко, тъй като те се съмняват, че утре ще имат още работа и съответните доходи", заяви Лаурас Белинис. Големият проблем на властите е, че те продължават да реагират на всякаква проява на неподчинение със старите си репресивни методи, което още повече нажежава обстановката.

Подобни събития вече се случиха в Белорус през 2002 г., когато скоро след поредните президентски избори рейтингът на Лукашенко падна до рекордните 26% заради срива на икономиката, а опозицията беше в еуфория, че ще вземе властта. Управляващите обаче оцеляха тогава единствено с помощта на милиардите, които Русия предостави на Беларус и това помогна за стабилизиране на икономиката, и да се потуши недоволството в обществото. За това сега най-важният въпрос е дали режимът ще успее в близките шест месеца да запълни "икономическите дупки" и да спре обедняването на хората. Ако това стане, независимо с какви пари, то конфликтът отново ще затихне. През лятото повечето хора ще почиват, предимно на своите дачи(вили) и няма да имат големи проблеми с храната. Но когато се върнат от отпуските и по-късно получат новите си високи сметки и видят, че цените на храните отново са се увеличили, а заплатите намаляват или не се плащат пак редовно, това неминуемо ще доведе до нов сблъсък. Това ще доведе до нови стихийни протести и на улиците вече ще излязат десетки хиляди гневни хора от всички слоеве. При всички случаи Беларус я очаква една "гореща есен", а властта ще се чувства все повече притисната до стената.