Стана дума миналата седмица за немногобройните случаи на чужди подставеници начело на България. Случва се с хитрост и измама те да застанат начело на държавата ни, но обичайно предателствата биват разкривани след немного време. Народният гняв бързо ги помита, особено ако вредите за държавата ни са били значителни.

Неизмеримо по-многобройни са тези случаи в предългия ни исторически път, когато при тежка военна заплаха мало и голямо е призовавано на бран от мъдри владетели. Тогава с общи усилия враговете са сразявани, а наша длъжност днес е да си спомняме за геройствата на дедите ни, дори когато тези събития са от преди точно 1200 години.



* * *



В Източна Стара планина, в средата и края на месец юли 811 г. се разиграват трагични и страшни събития, които летописците малко претупват. Не може да има съмнение, че тези 15 дни са били пространно описани в българската владетелска канцелария, където от началото на IХ в., или дори преди това, се е съставяла вече подробна документация за държавните дела, но само няколко отломки от тези сведения са стигнали до наши дни.

Събитията от юли 811 г. са добре известни на всички, те са любима тема за народа ни, знаят се подробности, обсъждат се възможности, всеки български ученик си е мечтал геройски да върти меч във Върбишкия проход. От ново време се цитират участниците в събитията: „Като не щеш мира, казал в стихове Крум, на ти секира", а после пил от обкования със сребро череп на императора на приема в чест на победата. И както си мислим, че всичко знаем за тези събития, така изпадаме понякога в сериозни затруднения да обясним как византийците успели за толкова кратко време, толкова много работа да отхвърлят.

Още от пролетта на 811 г. император Никифор I Геник (802-811) се преместил в граничната тогава крепост Маркели (до днешния Карнобат) за да ръководи отблизо подготовката на наказателния поход срещу България. Причините за него са много и важни, но тук ще ги обобщим брутално - след като разширил България до Карпатите, кханасюбиги Крум насочил поглед на юг към Македония и Тракия. Самонадеян и недолюбван от войската, император Никифор решава да реши проблема из корен като завладее, ни повече, ни по-малко, България. Така на Никифор хем му се искало да спаси европейските владения на Византия, хем да поправи отношенията си с войската - когато войската във Византия недолюбва някой император, това е много лошо предзнаменование (за императора, разбира се).

Големият проблем при похода на Никифор в България през 811 г. е била ли е наистина превземана Плиска. Отдавна е забелязано (В. Аврамов, 1929; Юр. Венедиков, 1939; Вл. Кецкаров, 1940 и др.), че ако приемем Плиска за превзета и опожарена от войските на император Никифор I през 811 г., както е почти общоприето, то не само ще възникнат наистина значителни трудности в обясняване на събитията и в сместването им с кратките срокове, които ни дават категорично летописите, но често ще изпадаме в противоречие даже с нормалната човешка логика.

Нека направим тогава една кратка равносметка на тия най-много две седмици от средата и края на юли, през които император Никифор I и неговата огромна поне 60-хилядна, прекарали на българска земя. Една значителна част от византийската войска била от необучени, въоръжени с прашки и сопи градски бедняци - и те също трябвало много бързо да изминат тежкия преход от крепостта Маркели през Стара планина, та до Плиска. Този преход би трябвало да са изминали и отрядите на престолонаследника Ставракий, съставени и от 15-годишни юноши, почти деца. Византийската войска била наистина впечатляваща - в нея били събрани не само отряди от европейските провинции на империята, но и от азиатските.

Разстоянието, което византийците би трябвало да са изминали в тоя случай надвишава 200 км - от Маркели до Плиска дори по права линия са почти 100 км, по съвременните пътища - най-малко 130. Освен това трябвало да пресекат Стара планина, което византийците винаги броят за голям успех. И накрая, да се върнат назад от Плиска до Върбишкия проход, където изглежда става прочутото сражение на 26 юли.

Привържениците на превземането и опожаряването на Плиска описват доста точно сражението с 50-хилядната българска войска, което станало на север от Стара планина и в близост до Плиска. Такава войска е страшна сила във всички исторически епохи, това сражение е изисквало със сигурност пълно напрягане на силите и на двете страни. Ако наистина битката се е състояло до Плиска, то абсолютно цялата византийска войска е трябвало преди това да премине Стара планина и да се събере на полето на боя.

Днес се смята, че обтренирана пеша войска преминава 30 км за един ден в равнинна или слабо хълмиста местност. В такъв случай 60-хилядна войска ще преодолява разстоянието от Маркели до Плиска дори в идеални условия поне седмица.

Междувременно Никифор се е лутал доста „насам натам, незнаейки какво да направи", според летописеца Теофан. На всичкото отгоре войската съвсем недолюбвала императора, може би и заради „женоподобните служители от неговите мъже, с които дори [Никифор] спял", пак според Теофан, та едва ли с голяма охота и организираност ставало придвижването на византийците и изпълнението на заповедите на началниците. Като се говори за тия работи, византийците само повдигали вежди - в Цариград проституиращите мъже били почти колкото и проститутките, но във войската, както и в съвременните армии, на безогледното демонстриране на подобни пориви на плътта никак не се е гледало с добро око, казано направо - нулева толерантност.

И така, между другото, византийците разбили от раз две български армии - един 12-хиляден елитен отряд и една 50-хилядна войска, сякаш люпят семки. След тия две скоротечни и бляскави военни победи над българите, две за три дни (!), изведнъж византийската войска се оказва изклана като стадо и без остатък в ранната съботна утрин на 26 юли.

И още - в „Крумовия аул" Никифор бил доста зает да мишкува из съкровищницата на българския владетел, да му пие виното, да раздава награди, но също и да си почине добре няколко дни, имал достатъчно време да стане „като безумен" и да не бъда „повече на себе си", „да се затвори в шатрата си" и да не дава „никому обяснение или разпоредба". И всичко това само за две седмици?! Пълен отличник наистина ще да е бил тоя злощастен Никифор, а и бързоногата му войска заедно с него! То не било война всъщност, а екскурзионно летуване с летален изход.

Шегата настрана, направо е невъзможна цялата тая работа за 15 дни само. Макар да не извикват уважение умозрителни заключения от типа „Това (каквото и да е) не е станало, защото е невъзможно", в случая и в условията на средновековната действителност всичко изброено е наистина много много трудно да се е случило в указаните срокове. То просто или не се е случило в този обем, или сроковете са били значително по-дълги, или летописите от това време са затаили някаква част от истината. Рано или късно, всичко ще се изясни, това е.

(следва)



Извори



„В деветата година [=811] от царуването на император Никифор този същият Никифор навлязъл в България, като желаел, както си мислел, да я унищожи. Той взел със себе си своя син Ставракий, зетя си Михаил, наричан и Рангаве, всички патриции, началници, сановници, всички отряди и синовете на началниците - от 15-годишни нагоре, от които съставил дружина на сина си и ги назовал иканати. Като навлязъл в клисурите [на България], българите научили за множеството войска, която водел, и, разбира се, като не могли да му се противопоставят, напуснали всичко, което имали, и избягали по планините. А [Никифор] навлязъл и се настанил в резиденцията на първенеца на България по име Крум. Той намерил някаква войска от отбрани въоръжени българи, около 12 хиляди, оставени за отбраната на мястото, завързал сражение с тях и всички ги избил. Посрещнали го също така и други 50 хиляди, с които влязъл в сражение и ги погубил всичките. И тъй прочее нещастникът се възгордял в ума и сърцето си, сякаш вече постигнал това чрез справедливостта си, и казал на онези, които били с него: „Ето, рекъл, що прави справедливостта" [Никифор възприемал този поход като възмездие за разрушаването на Сердика през 809 г.].

И тъй, като влязъл в резиденцията на [кханасюбиги] Крум [(803-814)], той преровил неговите съкровища и намерил твърде богата плячка. Той започнал да разпределя на войската си по списък мед[ни монети (?)], одежди и други различни неща. Като разтворил и неговите [на кханасюбиги Крум] изби с вино, той раздавал на всички свои люде да пият донасита . . . Като прекарал няколко дни, той напуснал резиденцията на безбожния [напротив, кханасюбиги имал свои богове, не бил атеист] Крум и оставяйки я, опожарил всички жилища заедно с оградата [по-точно стената] от поставени едно до друго дървета . . . Така той [Никифор] прекарал 15 дни [от 11 до 26 юли], занемарил напълно работите си, побъркал се, станал като безумен, не бил повече на себе си, а съвсем се забъркал . . ."



Из „За император Никифор и как оставил костите си в България" на неизвестен автор, в cod. Vatic. gr. 2014

Превод на Ив. Дуйчев