Еврокомисията получи бодър сигнал от вътрешния министър Цветан Цветанов броени дни преди поредния си доклад за България: проблемът с българския съд е пред разрешаване. Достатъчно е други страни в ЕС да ни пратят европейски заповеди за арест и ще им изловим колкото искат бандити да ги съдят в свои съдилища. "Вече няма само национална престъпност. И реалното противодействие може да стане само когато ние всички заедно обединим усилията си", заяви министърът, превъзбуден от операция "Шок" миналата седмица, когато 57 родни бандити бяха арестувани едновременно в няколко страни.



"По-добре, че ще ги съдят в чужбина",



мотивира се министърът, който не страда от патриотични задръжки да разгласява пред света крилатата мисъл на своя патрон Бойко Борисов: "Ние ги хващаме, те ги пускат". Интересно е, че прозрението да бъде прескочен българският съд идва не от ЕС, който му слага слаби оценки във всеки мониторингов доклад, а от държавната власт в България в лицето на един от трите й елемента - правителството. "При планирането откъде да тръгнем ние настоявахме разследването да се провежда извън България, в държава с функционираща съдебна система", обясни вътрешният министър. Така България става първата и засега единствена държава в Европа, която официално заявява, че се отказва от услугите на една от трите си власти. По този начин тя се отказва и от своето МВР, чиито негодни доказателства пред българския съд няма как да станат годни пред някой чужд. От времето до Монтескьо, който близо век преди Френската революция формулира разделението на властите, подобно хрумване не се е явявало. Сега обаче живеем в епохата на мислители като Цветанов и Борисов и трябва да си представим бъдещето на държавата според техните разбирания.

Картината е следната: правителството има остра нужда от положителен доклад на Еврокомисията. Той ще му послужи за основание през септември да настоява пред скептичните държави в ЕС, че България има качества да влезе в шенгенската зона. Ако те въпреки резервите си заявят някаква дата за приемането й - например догодина, Борисов ще се понесе на двойните избори през октомври на гребена на европейската вълна. Желаната победа на местните и президентските избори плюс евентуално влизане на България в Шенген през 2012 г. ще бъде мощен трамплин за изстрелването му към втори мандат през 2013 г. - нещо, което досега не е постигал никой премиер в новата демократична история на страната. При такъв залог си струва да жертваш няколко десетки бандити, които и без това се прескачат като зайци в избуялия за 20 години гъсталак от безнаказаност. Само че арестуването на тоя или оня вече не е достатъчно, защото Брюксел иска ефективни присъди. Борисов и Цветанов не могат да ги обещаят, защото правомощията им стигат до задържането за 24 часа. Дори да се наговорят с прокуратурата, просторът им се разширява най-много до 72 часа арест. След това думата има съдът, който пък е в дъното на европейските критики.



Ако съдебната система имаше интерес да се реформира,



щеше да го направи отдавна. Нейните кадри са не по-малко образовани от Цветанов и Борисов и си дават сметка, че обществото както в България, така и в Европа има крайно ниско доверие в тях. Системата обаче си е все същата, каквато беше и преди влизането ни в ЕС, защото е продукт на незавършилия криминален преход (въпреки уверенията на социолози, че е приключил). Няма как необяснимо забогатели магистрати да търсят сметка на други престъпници за необяснимо натрупаните им богатства. За да си запази статуквото, съдът предпочита само в краен случай да хвърля прах в очите на европейските наблюдатели колкото да замаже положението до следващия доклад. Когато през 2005 г. бе подписан присъединителният договор на България и предстоеше да се реши кога точно да бъде приета в ЕС, започна съдебната сага с братята Маргини, останали в крайна сметка на свобода. През 2007 г. се пишеше първият следприсъединителен мониторингов доклад и заради доброто бъдеще на държавата в ЕС бе дадена доброволна жертва - по споразумение с прокуратурата бе осъден бургаският бос Митьо Очите. Сетне правосъдието



дълго си умиваше очите с него, докато не изнерви Брюксел.



Положението стана нетърпимо тази година, когато критиките се обърнаха срещу самата Еврокомисия, че е неефективна. Няколко държави обявиха, че ще определят отношението си към България по всевъзможни въпроси в зависимост от докладите на Брюксел и от доказателствата в тях, че съдебната й система е заработила. Затова след оправдателната присъда на първа инстанция по делото срещу т. нар. братя Галеви апелативният съд им прочете осъдителна присъда точно преди огласяването на петия годишен мониторингов доклад, което ще стане идната сряда. Разбира се, никой не помисля да ги вкара в затвора, защото им бе оставена възможност да получат снизхождение на трета инстанция, щом Брюксел изпусне парата.

Самоотвержената борба на съдебната система за брани до последно всеки разбойник от посегателствата на Европа само потвърждава, че е



неделима част от мафиотската конструкция,



изградена през годините на прехода зад паравана на държавата. Параваните сами по себе си са нестабилни сгъваеми структури и имат едно единствено предназначение - да скриват нещо, което не е за показ. Ако обаче се знае какво има зад тях, присъствието им е по-скоро дразнещо, защото играта на криеница поставя по-наблюдателните в положение на глупаци. Когато цяла Европа ни казва, че не може в една държава да се шири организирана престъпност и корупция на високо равнище и в същото време да няма осъдени босове на мафията и крадливи министри, Цветанов и Борисов сгъват едната секция на паравана (съдебната), за да покажат, че споделят общото мнение. Тяхното послание към Брюксел е прозрачно: вярно е, че има престъпност, но съдът я прикрива. Когато отвън им посочват кого да арестуват, изпълняват поръчката, но ... за външна съдебна употреба.

Щом обаче нашият съд закриля нарушителите на законите, за какво са ни законите и цялата законодателна власт? Ето че още една секция от държавния параван става излишна. И без това три четвърти от законодателството ни се изработва в Европарламента, а нашето Народно събрание само го пригажда за вътрешно ползване. А пък и доверието към депутатите се доближава най-много до ниския рейтинг на магистратите, което на разбираем език звучи като "Хвани едните, удари другите".

Сгъне ли се и втората секция на тройния параван, наречен правова държава, структурата става съвсем нестабилна и би трябвало да падне. За какво ни е правителството на Борисов или който и да е друг, когато националните и европейските фондове се управляват от олигарси и мафиоти, които освен това посочват и кои фигуранти на какъв пост да бъдат сложени? Държавата вече не служи дори за имитация колкото да не се излагаме пред чужденците. Стигнала е до степен, когато обявени от нея за "октоподи" официално се кандидатират за президентския й пост. От кого да се крием? Параванът е излишен. Остава само да обявим пълна и окончателна победа на криминалната революция и да поискаме европейско закриване на държавата. Тогава преходът наистина ще свърши.