Георги Ангелов е старши икономист в Институт "Отворено общество". Той е заместник-председател на управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация, член на Американската икономическа асоциация и основател на Блога за икономика.


- Г-н Ангелов, вие пръв обявихте, че богатите държави от ЕС готвят на бедните като България капан с т. нар. хармонизация на данъчната политика, че ще ни отнемат най-голямата придобивка - ниските данъци. В какво се състои капанът?

-

Данъчните приходи зависят от две неща - облагаема основа и данъчна ставка. Сега се предлага съвсем нова схема за определяне на данъчната основа, не на национално, а на общо европейско ниво. Ако тя бъде възприета, формираната печалба ще се преразпределя така, че ще бъдат ощетени малките и бедните страни за сметка на големите.

- Доколкото разбрах, тази схема се отнася за компании, които действат в повече от една държава от ЕС. Например за концерна "Сименс", който има много клонове и дъщерни фирми, ще се изчислява общата за групата печалба и данъчна основа и получената сума после ще се преразпределя по определени критерии към съответните държави.
- Именно, идеята е печалбата ще се изчислява на общо европейско ниво и по една елементарна формула ще се определя в коя държава каква част от печалбата да се облага. А формулата включва например размер на разходите за заплати. Това означава, че държави с по-ниски равнища на доходите ще получават по-малка част от печалбата. Друг показател във формулата е размерът на продажбите - ако фирмата има завод в България, но по-голямата част от продажбите са за Германия, по-голямата данъчна основа ще отиде в Германия, понеже там оборотите са повече. Тежест във формулата има и цената на активите - и понеже у нас земята и сградите са по-евтини, България ще получи по-малък дял от печалбата, който да облага с ниската си ставка. Така и 5% да направим корпоративния данък, ако печалбата се облага основно в други държави, фирмите няма да имат особен стимул да идват в България. И едно от малкото успешни неща, които сме направили - данъчната реформа, ще се обезсмисли.
Все пак това е само предложение на ЕК, което е записано и в пакта "Евро плюс" и сега върви по съответните процедури. Понеже става дума за данъци, всяка промяна трябва се одобри с единодушие и всяка страна има право на вето. Значи България може, ако наистина има позиция против, да го спре. Просто трябва да си защитим интереса - и не защото някой в Брюксел, Берлин или Париж работи срещу нас, а защото в ЕК, на запад никой не разбира малките и бедните страни. Те са били в нашето положение преди 100 години, няма такова поколение там, което да помни какво означава да си малък и беден и да водиш политика на наваксване. Политиката на Ерхард, идеите, които направиха Германия богата, вече не са популярни.

-	Вие сте пламенен защитник на ниските данъци, но не преувеличавате ли ролята им? Защо Естония (която първа в Европа въведе плоското облагане) привлича инвестиции с 21% данък печалба, а България с 10% не успява?
-	В Естония данъкът е 0%, ако печалбата се реинвестира. Освен това те постепенно намаляват ставката и правителство има намерение до края на мандата си да свали ставката до 18 -15%. А само ниски ставки не стигат, вижте у нас самото плащане, бумащината, процедурите - примерно НАП не ти връща ДДС 6 месеца или ти прави данъчна ревизия 8 месеца. Това убива част от ефекта на ниските данъци.
-	Някои анализатори твърдят, че инвестициите бягат не само от България, но изобщо от Европа. Така ли е?

- Според мен картината е по-шарена. Естествено от Гърция бягат, от Португалия също. Но от Чехия и Естония никой не бяга. Има ясно разделение между тези, които доказаха в кризата своя реформаторски дух и финансова стабилност, и другите, които кризата потопи. Ние сме някъде по средата заради грешите миналата година, когато правителството изпусна бюджетния дефицит, въпреки че бе обещало балансиран бюджет. И загуби доверие. В началото на 2010 г. агенциите за кредитен рейтинг се готвеха до няколко месеца да вдигнат рейтинга на България. Но не го направиха, защото се разбра, че има скрит дефицит. Вече мина година и половина оттогава - загубихме ценно време.
- Но наскоро една от агенциите ни подобри перспективата?

-	Това просто насърчително плюсче, не е повишение на оценката - то е като в училище, едно е да ви пишат три плюс, друго е да ви пишат четворка.
-	Очаквате ли правителството да разхлаби бюджетната дисциплина, особено като имаме предвид, че идат избори?

- Очаквам разума да надделее. Особено заради горчивия опит на Гърция. Кризата там изплаши нашите управляващи, ясно показа какво става, когато си играеш с бюджета. Дори синдикатите у нас вече подкрепят онази част от пакта "Дянков", която слага таван на бюджетния дефицит. Излиза, че трябва да благодарим на Гърция, че фалира и показа какво не трябва да се прави. Лошото е, че в правителството ни няма реформаторски дух. Средата не се е подобрила. В класацията на Световната банка "Дуинг бизнес", създадена от Симеон Дянков, България си стои на същото място, на което беше и преди да дойде Дянков.
Гърция е колкото заплаха, толкова и възможност България да се разграничи, да блесне на нейния фон. Нещо подобно направи Естония. През 2009 г. всички смятаха, че целият балтийски регион ще бъде пометен от кризата. Но естонците се стегнаха, показаха, че са различни, приеха ги в еврозоната и сега са шампиони в ЕС по ръст на икономиката. Сега е моментът България да се разграничи от Гърция. Иначе и ние ще страдаме, защото Гърция още дълго ще се влачи по дъното.

-	40% от българските банки са собственост на гръцки "майки" и много анализатори съзират рискове. Ето че сега и около Италия се сгъстяват облаци. В опасност ли е нашият банков сектор?
-	Собствениците може да са чуждестранни, но банките са български юридически лица. В Ирландия фалираха банки, но българската банка със собственик ирландска банка не фалира, нали?

- Ами ако закъсала банка майка се опита да решава своите ликвидни проблеми, като "източва" дъщерните си дружества?

-	Ирландия го показа - ако банката има проблеми, по-скоро ще се опита да продаде свои дружества, за да си набави бързо пари. Ако е раздала 30-годишни кредити, не може утре да си ги събере и да използва парите.

От тази гледна точка най-много някоя гръцка банка да реши да продаде участието си в България, което изобщо не е лошо. Ще има голям интерес, има такива инвеститори, които са готови да купуват, но никой не продава. Всъщност за гръцките банки е ясно, че в Гърция нямат много перспектива. За тях България, целият регион е възможност да се развиват. По-скоро очаквам все повече гръцки бизнеси да идват у нас, да си местят офисите и заводите в България, не да източват. Пак казвам, най-много да продадат банка и ще дойдат нови инвеститори. Аз лично бих се радвал например у нас да стъпи някоя китайска банка, да имаме диверсификация, не само европейски. Агенцията за насърчаване на инвестициите казва, че финансите и недвижимите имоти не са приоритет, но лошо ли е да положим усили и да доведем една китайска банка или китайска компания, която да инвестира в инфраструктура или в недвижими имоти дори. Това отваря нов пазар, ще раздвижи цели сектори. А ако искаш да вкараш китайския бизнес, добре е да има и китайска банка.

-	Защо вие икономистите виждате и алармирате за опасностите, а нашите политици наблюдават с широко затворени очи как пред България се отварят финансови еврокапани?
-	Забелязал съм, че за съжаление българите - не само евродепутати, но и администрацията ни, чиновниците в различните европейски служби, като отидат в Брюксел, някак променят възгледите си за живота. Те са се издигнали над нашата бедност, взимат 20 пъти по-високи заплати, и за тях нашите цели - да настигаме, да растем, да привличаме повече инвестиции и да станем богата страна, минават на заден план. Те започват да възприемат приоритетите на Брюксел, които са различни от нашите. И губят представа за нашата икономика.
-	Има ли спасение от този брюкселски синдром?
-	Има, българите, които сме тук, трябва да им напомняме кое е важно, и да изискваме да отстояват нашите позиции.