Европейската комисия рязко критикува практиката на МВР да получава дарения от хора и фирми, защото по този начин се поставя под въпрос независимостта на полицейското разследване. Това научи "Сега" от източници, запознати с черновата проектодоклада за напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка, който трябва да бъде огласен в сряда. Те разказаха обаче, че правителството остро е възразило срещу тази констатация и най-вероятно ще успее да се пребори тя да отпадне от окончателния вариант на текста. С това обаче интересът на Брюксел към порочната практика едва ли ще бъде прекратен.

Както "Сега" писа, МВР приема дарения от осъдени и разследвани бизнесмени. Справката по Закона за достъп до информация бе поискана, след като стана ясно, че само за първите три месеца на годината силовото ведомство е събрало рекордните над 6.5 млн. лв. от дарения. Сред дарителите са и фирми, свързани с енергийния бос Христо Ковачки, осъден условно на първа инстанция за източване на близо 17 млн. лв. ДДС. Сред щедрите спонсори са и фирми, на които държавата впоследствие се отблагодарява. Такъв е случаят с "Юлен", заради която правителството се кани да промени закона за концесиите, за да узакони неправомерно окупирани от фирмата терени в Банско.

Черновата на доклада засяга и проблемите на разследването като събирането на доказателства и защитата на свидетели. В него пише, че главният прокурор трябва да обърне специално внимание и да изследва причините за оправдателните присъди по делата от висок обществен интерес. Според източника на "Сега" тази критика също ще бъде редактирана и ще бъде пренасочена от Борис Велчев към Върховната касационна прокуратура като цяло.

Критикува се и липсата на резултати в борбата с конфликта на интереси и отхвърлянето на проекта за нов закон за конфискация на престъпно имущество.

Непрозрачната кадрова политика на Висшия съдебен съвет също фигурира в доклада. Важни избори за шефски места в системата са протекли без реална оценка на професионалните, управленски и лични качества на кандидатите, констатират експертите. Дава се пример с назначението на Георги Колев за председател на Върховния административен съд. Той е близък до правителството, завършил е школата на МВР в Симеоново и няма никакъв опит в административното правораздаване. Колев обаче бе единственият кандидат, избран със стабилно мнозинство от ВСС. Подобна е и ситуацията с новия шеф на Софийския градски съд Владимира Янева, която е с едва 4 години ефективен магистратски стаж, има съмнения за конфликт на интереси заради делото "Софийски имоти", но пък е семейна приятелка на Цветанов. Заради лобистката кадрова политика на ВСС двама от членовете му от съдийската квота подадоха оставки, а голяма част от съдиите бойкотираха избора на нови свои представители в кадровия орган.

Евроекспертите критикуват и непоследователната практика на ВСС в дисциплинарните наказания на магистратите. При скандала "Красьо" например имаше уволнения, а замесените в скандала "Приморско" се отърваха предимно с намаляване на заплатата.

Брюксел очаква и реформа в начина на структуриране на ВСС, като това се обвързва не само с промени в законите, но и в конституцията.

Прави се препоръка да се подобри отчетността на съдебната система - да се осигури електронен достъп не само до присъдите, но и до мотивите към тях, а принципът на случайното разпределение на делата да се прилага реално.