Сиви облаци са надвиснали ниско в небето, докато отряд скаути марширува към гробището, следван от шумен оркестър от разпасани тийнейджъри по кецове и възрастни мъже в костюми. След тях вървят стотици граждани на Рейкявик, много от тях носят исландския национален флаг.

Музиката спира и тълпата се скупчва около жена в традиционна носия, която поставя огромен венец върху един гроб. Денят на независимостта е (17 юни - бел. ред.) и хората са тук, за да почетат 200-годишнината от рождението на Йон Сигурдсон - героя на националната борба на исландците за свобода от контрола на Дания.

Всичко това се случва под зоркия поглед на късо подстриган едър мъж. Хората се спират да го поздравят. Някои се снимат с него. Той се усмихва, разговаря с екоактивисти, които носят плакати с лозунги срещу политическата корупция. На един от тях е изобразен Йон Сигурдсон с перифраза на прочутия му девиз, променен от "Ние всички протестираме" на "Ние всички повръщаме".

Това е Йон Гнар, неправдоподобният кмет на исландската столица, който причини истински шок в политическата система в разгара на финансовия крах в страната. Преди година актьорът комедиант изведе една група бивши пънкари, поети и попзвезди като политическа сила, която установи контрол върху градския съвет. Те самите се наричат анархосюрреалисти, а целта им е да променят политиката.

Стилна блондинка в яркозелено палто му се покланя за поздрав. Ева Еинарсдотир, активистка за защита на човешките права, известна с прозвището си Палестинската Ева, председателка на комитета за отбелязване на националния празник и току-що завърнала се от церемония с президента и премиерката. Как е минало? "Добре, успях да не се изсмея, макар че на моменти ми беше трудно", отвръща тя.

Тази непочтителност е причина Най-добрата партия да бъде еднакво обичана и мразена. Тя се яви с гръм и трясък на сцената преди местните избори миналата година, подлагайки политиката на сатира и обърквайки традиционните партии.

Първото й обещание бе



да не удържи нито едно от обещанията си,



с което на практика направи така, че партията нямаше как да бъде атакувана. После обеща полярна мечка за зоопарка и парламент, чист от наркотици, в рамките на 10 г.

Единствената реклама на партията бе малка обява в един вестник, която гласеше: "Най-добрата партия иска да се срещне с добри хора на възраст от 18 до 90 г." Програмата й от 10 точки съдържаше 13 точки. Видеоклипът на кампанията показваше кандидатите й, които пееха хита на Тина Търнър Simply the Best (Просто най-добрият) с рефрен: "Ние сме най-добрите, най-добрата от всички партии, най-добрите за Рейкявик, най-добрия град."

Исландия бе узряла за промяна, на практика вече бе фалирала благодарение на политици и банкери, които си мислеха, че могат да превърнат рибарския остров с население от 318 000 души във финансова суперсила.

За по-малко от 4 г. 3 приватизирани банки осъществиха най-скоростната експанзия в историята на банковата система и се сдобиха с активи, надвишаващи 10 пъти размера на БВП на държавата.



Това бе икономика Икар



Цените на имотите се увеличиха 3 пъти, фондовият пазар нарастна 9 пъти и хората масово теглеха заеми, предимно в чужда валута, за да се възползват от икономическия бум. Крахът бе бърз, тежък и болезнен, влошен и от колапса на националната валута, след като държавата отказа да плаща на чуждестранните кредитори и не бе способна да спаси банките.

Днес тази стратегия изглежда разумна на фона на случващото се в Гърция и Ирландия, но исландците бяха гневни и уплашени. Избирателите искаха промяна, Най-добрата партия улови пулса им и спечели Рейкявик с 34.7 на сто от гласовете им. "Никой не бива да се страхува от Най-добрата партия", каза Йон в победната си реч. "Защото тя е най-добрата партия. Ако не беше така, щяхме да се наричаме Най-лошата партия или Лошата партия. Но ние никога няма да работим с такава партия."

Тонът бе шеговит, но намеренията - съвършено сериозни, което става ясно веднага щом заговориш с Йон и с Еинар Йорн Бенедиктсон, който



пееше с Бьорк



в Шугъркюбс, а в момента е шеф по културата и туризма в градската управа на Рейкявик. Вечеряме в ресторант край пристанището, докато двамата ми разказват за мисията си да трансформират политическия живот.

"Духът на хората бе сломен от малоумници, които си играят на политика", казва Еинар Йорн. "Ние нямаме програма, просто сме напълно посветени на това да дадем всичко от себе си. Нямаме членска маса. Когато не знаем нещо, си признаваме неграмотността."

Като се вземе предвид фриволността на кампанията им и фактът, че кметът е утвърден комедиант, известен с тв ролята си на сприхав марксист, те изненадват хората със сериозността, която демонстрират в управлението на града. Твърдят, че предизборните им обещания са имали сериозен подтекст - например обещанието за полярната мечка било сатиричен коментар за отношението към имиграцията и климатичните промени, още повече че през последните години 4 полярни мечки бяха застреляни, след като доплували в исландски води.

Двамата си признават, че са правили грешки, изправяйки се през огромните политически проблеми на града, в който живее близо половината от исландския народ. Трябваше да намалят публичните разходи на Рейкявик с 10 процента, което означаваше свиване на автобусния транспорт и въвеждане на такси за някои услуги, Йон пък бил принуден за уволни 70 души в опит да спаси зле управляваната общинска комунална фирма, затънала в дълг, 5 пъти по-голям от бюджета на града.

Йон установил, че да си кмет означава да си под огромен стрес, поболял се, докато се борел с различните проблеми на града. Той е напуснал училище 16-годишен, карал тежък пубертет,



дишал лепило



и бил изпратен в специален пансион. При речта си като кмет на церемонията по награждаването на социален работник той се разплака, защото като кмет вероятно ще му се наложи да закрие социалната служба, която му е помогнала като тийнейджър. С облекчение обаче установил, че съкращенията, които налага, няма да засегнат точно тази служба.

Описва себе си като анархист, вдъхновен от Ганди, Толстой, Бакунин и британската пънк банда "Крас". В радиошоуто си често се занимавал да осмива ЦРУ и Белия дом, но твърди, че не знаел нищо за политика освен това, което гледал по тв. "Просто обичам да се подигравам на ограничени хора, които се вземат прекалено на сериозно. Наистина обичам да дразня арогантните, всички авторитарни личности, които искат да контролират нещата, които казваме и правим."

Той забрани религиозните групи в общинските училища, облече се в дрипи в името на правата на гейобщността и е татуирал герба на града на лявата си ръка. След лятната ваканция планира да си лакира ноктите, да сложи червило и да поведе кампания за това големите маймуни да получат човешки права. "Ще се опитам да подам оставка за някакъв наистина незначителен проблем, чието решение объркам, тъй като досега тук никой не е подавал оставка за всички сериозни неща, които се объркаха."

Тази тактика разгневява традиционните партии, които хулят Йон и съмишлениците му като аматьори и смешници. "Заради липсата на опит те се сдобиха с власт, а това не е добре", казва Кжартан Магнусон от консервативната Партия на независимостта. "Казаха, че никога няма да увеличават данъците, което убеди много хора да гласуват за тях, и след това ги вдигнаха. Те са просто



още една старомодна соцпартия"





Йон е атакуван и за това, че е потребител на порно, тъй като в отегчението си от 400-те интервюта, които е дал след встъпването в длъжност, на въпроса на френски журналист кой е любимият му уебсайт, той се шегува, че е един порносайт. Йон е възмутен от атаката, защото е баща на пет деца и е емоционален и открит характер.

Опозицията често говори от страниците на един вестник, чийто главен редактор е Дейвид Одсон, почитател на Маргарет Тачър. Тактиката на Най-добрата партия е да мълчи, когато е под обстрел, и да запази позитивния и учтив тон. "Честно казано, тази тактика е предизвикателство", признава Йон. "Но ако опонентите ми кажат "ти си задник", ги моля да не го заявяват като факт, а като тяхно собствено мнение."

Журналистите вече говорят за ново течение, наричано "гнаризъм" - политика, водена от хора, които се противопоставят на политиката. Междувременно партията привлича внимание в Европа, активистите й посещават Австрия, Франция и Ирландия, скоро ще са и във Франкфурт, където ще говорят за своя опит и тактика. Черният им хумор рядко може да бъде преведен - Еинар Йорн разказва как ирландските активисти били шокирани, когато ги посъветвал да слушат Лейди Гага.

Популярността на Най-добрата партия намаля, когато се зае с тежките проблеми, но все още всеки пети избирател ги подкрепя и Йон е "най-почитаният" политик в страната. Големият въпрос е дали сега да излязат на националната сцена. Гудфридур Лилия Гретарсдотир, шефката на парламентарната група на Зелената левица, се надява това да се случи. "Имаме нужда нещо да разтърси системата, след като е толкова корумпирана", казва тя. "Никой не знае дали този експеримент ще проработи, но поне има надежда за промяна в Исландия. Без тази партия нямаше да има никаква надежда."