Кунева и Калфин. Това за момента са най-сериозните претенденти за президентския пост наесен. Първата се провъзгласи за кандидат на гражданското общество. Вторият бе утвърден в събота от соцпартията.

С избора на Калфин БСП едновременно сполучи и сбърка. Сполучи, защото бившият първи дипломат е най-доброто, с което разполага, с оглед задачата: грамотен технократ, полиглот, международно легитимиран и достатъчно опитен. Калфин е сред редките фигури вляво, които не будят спонтанно отхвърляне в центъра и вдясно. БСП обаче сбърка, защото Калфин е Кунева в панталони: сроден произход, сродна кариера и безфокусни послания. Йесмен и йесуоман, двамата



неизбежно ще делят един електорат:



тънката прослойка от грамотни еврофили, достатъчно безкритични, за да преглътнат йесменството, и достатъчно грамотни, за да са отвратени от ГЕРБ.

Така, вместо да се допълват, двамата кандидати ще си тъпчат лехите и за пореден път Първановите тарикатлъци с план А и план Б ще излязат скъпо на собствената му партия. Първия път БСП го отнесе през 2009 г., когато любимите изборни фетиши на Първанов - мажоритарните мандати, изцяло убегнаха на социалистите. Сега стратегията с явния и скрития кандидат рискува да постигне същия резултат. Защото аритметиката не излиза.

Фигурата на Калфин се приема враждебно от мнозина социалисти, за които той е ренегатът от 1997 г., напуснал партията в най-трудния момент. Упрекът, разбира се, е несъстоятелен. В БСП



таксуват като предател всеки, който казва нелицеприятните истини:



виж Дончева. А ренегат именуват онзи, който търси изход от безизходицата. Клеймото е толкова тежко, че на пленума в събота конкурентите на Калфин - Янаки Стоилов и Иво Атанасов, дори не посмяха да отнесат въпроса към конгреса идната събота. И двамата знаеха, че там шансовете им щяха да бъдат по-големи, но предпочетоха да преглътнат апаратния рекет на Станишев, за да не прозвучат като смутители на единството - смъртен грях в бесепарската традиция. Всички те също са йесмени, но на локално, партийно ниво. Сега винят коварния Станишев в медиите, но по-добре ще е да винят себе си.

Други червени симпатизанти упрекват блудния Калфин, че лесно е забравил различията си от 1997 г., за да стане министър през 2005. Те обаче забравят, че тогавашният ВС на БСП охотно му гласува доверие за поста. Сиреч отново сочат с пръст там, където ще е по-добре да се замислят.

Тъй или иначе отсега е ясно, че Калфин няма да капитализира всичките гласове на БСП.



Прецаканите лобита вече му точат ножа във Фейсбук,



а злопаметните партийци навъсено мълчат. Неговият полезен ход е към центъра, в ловните полета на Кунева.

Тя от своя страна е зле приета в соцсредите и се размина с възможната ракета-носител БСП. Сега остава сама на себе си, побутвана от социолозите, бъбрива, скучновата, смътна и все по-обречена. Кунева твърде рано се впусна в президентската надпревара, стартира маратона на токчета и отсега дава признаци на умора, при все борбения си нрав.

Отсъствието на реален опонент размагнетизира предизборните стратегии на Калфин и Кунева. Критиките им остават без рикошет. Атаките им се отлагат поради липса на адресат. И двамата са принудени да въртят на празни обороти. Бившата еврокомисарка изтъква старата си слава като защитник на потребителите (на европейските, не на българските!), което по приляга на кандидат-омбудсман. Кандидатът на левицата пък се обляга на добро професионално реноме, но му липсва отчетлива визия, каквато се очаква от държавник. Повече прилича на отличник, записан преко волята си на кръжок по реторика, нежели на потенциален национален лидер. На полето на еврократското CV пък Кунева го води с едни гърди.



Големият печеливш от ситуацията е Борисов,



който е по-свободен в действията си отвсякога. При тази конфигурация той би могъл да не се кандидатира, като съхрани реалната власт, контрола над правителството и партията, които без него щяха да бъдат обречени. Би могъл и да се кандидатира, ако счете, че "Дондуков" 2 е единственият остров, който ще остане след потопа на кризата. Тя уж си отива, но това е по Дянков. Сериозните икономисти говорят за риск от депресия, а международната конюнктура днес е по-лоша отвсякога. Другата причина, която може да тласне Борисов да смени премиерската власт с президентския уют, е невъзможността да изпълни поетите към Русия и САЩ противоречиви ангажименти в енергетиката.

Борисов има още месец рязане на ленти, през който двамата основни опоненти ще внимават да не влязат в конфликт. След това ще започне истинската кампания и тогава ще се появи нов проблем. Кунева и Калфин волю-неволю ще трябва да се скарат, ако искат да бъдат различими. А нима могат да се скарат сериозно г-н и г-жа Йес?