"Следващите години човечеството няма да се задъха за петрол, газ, нито за енергия. Като нямаш петрол, ще ходиш пеш, като няма енергия - ще си запалиш свещ, но ако няма храна и вода - ще умреш. България е един прекрасен рай за нашия петрол - това са храните и минералните извори, а те са над 600. Да не говорим, че злато тече от реките. В света има рязка нужда от храни, има рязка нужда от води, а ние имаме огромни пустеещи територии и ще трябва да се възползваме". Светлото бъдеще начерта премиерът Бойко Борисов заедно с икономическия министър Трайчо Трайков, когато представиха секторната стратегия за развитие на българската икономика до 2020 г. Приоритетите обаче не се изчерпват с това - страната ни ще преследва китайски инвеститори, ще развива фармация, биотехнологии и електроника, иновации и др.

Прозренията на премиера не са имагинерни, а са вследствие на емпиричен труд. Той е дело на американска консултантска компания "A. T. Kearney", която бе наета от министерството на икономиката, за да установи как се движи икономиката в световен мащаб и какви нужди изпитва човечеството в момента. А американците след обстоен анализ и след интервюта на над 300 компании стигнаха до изводите, че запасите от прясна вода намаляват бързо и здравното състояние в света се променя. Безспорно констатациите са верни, но тях ги пише и във всеки учебник за 3-ти клас. До момента ведомството на Трайков е платило за този "уникален" труд 191 990 лв. и фактът, че това не са пари от националния бюджет, а от ЕС по програма "Конкурентоспособност", едва ли е успокояващ.

Мечтите на премиера пък се сблъскват доста грубо с реалността у нас. Досега земеделското министерство така и не намери начин да стимулира уедряване на земята, така че земеделието наистина да стане рентабилен бизнес. А според анализ на Българската стопанска камара само 1/3 от храните на нашия пазар са български, всичко друго е внос. Родното зеленчукопроизводство почти е ликвидирано, а в края на годината същото предстои да се случи и с производството на мляко у нас, защото тогава ще бъдат затворени около 50 000 български ферми, които не покриха хигиенните изисквания на ЕС. Тогава задоволяването дори на собствения пазар с млечни стоки ще стане мисия невъзможна.

"Изхранването на света е доста спорна цел. При зеленчуците чуждият зарзават държи до 77%, при плодовете - 78%, при месото делът на чуждите продукти достига до 84%, а при рибата - 66%. България изнася единствено зърно и слънчогледово семе, но вижте какъв е парадоксът - изнасяме слънчоглед, а внасяме олио от Гърция и Турция, и то на по-високи цени. Освен това изнасяме мед за цял свят, чак до Индия, а за нашия пазар се предлага предимно чужд. Затова като цяло замисълът във въпросната стратегия е сбъркан. България не трябва приоритетно да пробива с отделни сектори на икономиката си, а с отделни продукти, които да покриват пазарни ниши", коментира пред "Сега" изпълнителният председател на БСК Божидар Данев.



Солови акции



И в другите приоритети за "бум" на икономиката ни - IT технологии, фармацията и биотехнологиите, кабинетът "Борисов" залага само на солови акции, често кани чужди фирми, докато зида дебели стени пред достъпа до европари за родните фирми в този бранш. Така например посещението на израелския министър на икономиката Шалом Симхон бе използвано България да се похвали, че планира да изгради технологичен парк за бизнес в сферата на информационните технологии, фармацията и биотехнологиите. Веднага бяха поканени израелски компании да инвестират в парка. На фона на това е крайно притеснително, че едва на втората година от мандата си ресорният зам.-министър Евгени Ангелов се сети за иновациите и започна да обещава тази есен да се появи чисто нов закон, в който най-накрая щели да се заложат конкретни норми, които да регламентират взаимодействието между бизнеса, държавата и науката. А докато ние умуваме върху правната част на стратегията си, "A.T. Kearney" посочва различните ниши, които са намерили държавите от ЕС в новите технологии. Белгия залага на биофармацевтиката, Португалия - на възобновяемите източници и биотехнологиите, Словения - на химическата промишленост и фармацевтиката, Хърватска - пак на фармацевтика и биотехнологии, Чехия умува върху нанотехнологиите и т.н. У нас бизнесът вече е вдигнал ръце след провалите си да внедри иновативни продукти с европари по "Конкурентоспособност". Чиновниците на Трайков редовно връщат проекти, като над 50% от начинанията са отхвърлени за дреболии. Една от спънките е изискването в разработванията на иновациите да участва представител на университет или академия. Научните работници у нас обаче са по-добри на теория, отколкото на практика, а заетостта им с лекция и сесии бави допълнително проектите и в крайна сметка идеите остаряват. Заради всичко това не е чудно, че през февруари т.г. и Брюксел подреди България в групата на "скромните иноватори" сред 27-те страни от ЕС. Страната ни се оказа в дъното на таблицата при отчитане на Индекса за иновационни резултати заедно с Румъния, Латвия и Литва, а камъкът, който ни завлече на дъното, бе именно показателят - използването на иновации от страна на предприемачите и създаването на смесени екипи и дружества.

Що се отнася до светлото бъдеще на електрониката, то също е истинско предизвикателство, още повече че страната ни досега не можа да привлече нито един от големите производители на електроника като Nokia, Panasonic, TDK, Philips, Samsung, Foxconn, Flextronics, Solectron. Само за сравнение - в съседна Румъния фабрики имат Nokia, Jabil, Tyco electronics, Flextronics, Yazaki, а от нас по-добре се справя дори Украйна.



Китай - вечната надежда



"Китай е втората икономика в света, а България трябва да се стреми да установи близки връзки с Китай на всички нива: преки чуждестранни инвестиции, туризъм, университетски партньорства, културен обмен и др". И този общоизвестен факт грее в анализа на американската компания "A. T. Kearney". Вместо реални стъпки кабинетът "Борисов" досега замеря публиката с миражи като трансконтиненталната високоскоростна жп линия Пекин - Лондон, която уж ще премине през София. Далеч по-разумно звучеше идеята българските летища и пристанища да се превърнат в логистични центрове за азиатското карго за ЕС. Подобна идея обаче изисква доста вложения в инфраструктурата. И докато нашата държава се размотава, Гърция не губи време. Между Атина и Пекин се обсъждат сериозни проекти за пристанищата в Пирея, Солун и Волос за жп линии, корабостроителници и др.

Засега една от малкото реални китайски инвестиции у нас бе договорена по времето на тройната коалиция - заводът в Ловеч за сглобяване на автомобили: джип "Ховър", пикап "Уингъл" и евтиния масов автомобил "Флорид", реализиран от китайската компания "Грейт уол" и "Литекс моторс" АД на Гриша Ганчев. Анализът на "A. T. Kearney" обаче подчертава, че България остана встрани от картата на производителите на автомобили в Източна Европа. За сметка на това в Полша например развиват бизнес - "Фиат", "Опел", "Волво", Man, Scania и др. В Чехия - "Тойота", "Пежо", "Хюндай", "Ситроен", "Ивеко" и т.н. Тепърва предстои да видим каква ще е съдбата на българо-китайската индустриална зона в Божурище.



Предизборна еволюция



Странно еволюираха разбиранията на кабинета "Борисов" за строежите в курортите. Допреди месец слушахме министър Трайчо Трайков да изтъква, че вложенията в имоти и строителство са "като захарта за спортиста", т.е. те не били най-добрият вариант за икономиката, защото са с ниска добавена стойност. Министърът не пропускаше да разкритикува предшествениците си, които залагаха предимно на бетон по плажа и в планините. Само преди дни обаче премиерът Бойко Борисов вече зажали за липсата на писти. "В Чепеларе работи най-голямата фабрика за ски в света, а колко километра писти имаме ние? Вероятно сто-двеста. Австрия има 20 хиляди километра. Те изкарват милиарди от туризма, ние - стотинки", възмути се Борисов. Нещата обаче станаха от ясни по-ясни, а наглостта очевадна само преди дни, когато целият кабинет "Борисов" започна да подгрява да узакони 640 дка незаконни писти и съоръжения на концесионера "Юлен", който отделно планира да строи нови 200 км писти в Пирин. Нима пък някой е забравил нормативните трикове на министър Мирослав Найденов, чрез които спря забраната за строежи в горските замени и остави с месеци местностите без защита. И докато правителството се занимава с лобистки заигравки, възходът трудно ще се случи. Защото едно е да планираш, друго е реално да инвестираш. Ролята на държавата е максимално да улесни средата за бизнес, а не да прави списъци къде трябва частният бизнес да инвестира. Колкото и да не им се вярва на министрите, ако има област, от която може да се изкара печалба, фирмите сами ще я открият и не им е нужна специална правителствена стратегия за това. Световната история го е доказала.