Казаха, че в Европа има неграмотни младежи. Най-много в България. Втора била Румъния. Не казаха, че неграмотните деца са циганчета. Те казват роми, аз казвам цигани, понеже си знам руски цигански романси и "Цигански напеви" от Пабло Сарасате.

В България почти нямаше неграмотни. Само старци и старици. Неграмотни циганчета, турчета, помачета ставаха трудоваци; уволняваха се ограмотени и с професия - зидаро-мазач, кофражист, електроженист, шофьор. Това е неоценен подвиг на българските офицери от Трудови войски. Те ограмотяваха и строяха; чак в Африка над река Лимпопо мост построиха. А сега - България първа по младежка неграмотност в Европа.

Част от позора на българската "демокрация" е, че натовски послушковци закриха Трудови войски, нарекоха циганите роми и ги обрекоха на неграмотност.

Има две неща уникално български. Читалищата и Трудови войски.

В моята махала на улица "Латинка" има училище, където хлапетата са по-грамотни от мен с компютрите, мобифоните. Аз на тяхната възраст хабер си нямах от такива работи. Преди да ги разпуснат за лятото, минах покрай училището и те взеха да ми подсвиркват и подвикнат от прозорците: "Чуу-чуу! Чистачката-а-а! Чуу-чуу!"

Отминах, сещайки се, че бях написал писмо, озаглавено "Хоймахалки Чуу-чуу". Хоймахалки били хойкащите из махалата копривщенки. Ама защо ми викаха "Чистачката-а-а.. Чуу-чуу"?

Като се прибрах, видях на предния капак на автомобила ми чистачка. Подарили ми чистачка хлапетата (на старата чистачка й беше отпорена гумената лентичка).

Аз - срам, не срам - ще си кажа, че не съм подарявал, а съм крал чистачки. При един силен дъжд, като видях, че са ми откраднали чистачките, изприпках до най-близкия автомобил и взех неговите чистачки.

Онзи ден някои от хлапетата се явиха на изпит по история. Видях темите. Мен биха ме скъсали по тия теми, макар да съм се интересувал от история още когато бащите на тези хлапета не са били родени. А дечицата - на приемен изпит. Екзаминатори преглеждат какво са написали. После някои екзаминатори разгласяват по медиите "кандидатстудентски бисери". Хайде да им се смеем на децата, щото вижте какви глупости са написали! Много смешно, нали. Аз, да имах власт на върховен цензор, щях да забраня на медиите да публикуват "Кандидатстудентски бисери".

Първите "Кандидатстудентски бисери" излязоха във вестник "Стършел" през шейсетте години на ХХ век. Оттогава продължава това издевателство. Аз си изхвърлих телевизора и не чета вестници, но вие ми кажете, ако и тази година някой се подиграе на децата, че аз публично да заплюя него и дебелашкия му хумор и медията, която публикува "Кандидатстудентски бисери".

"Бисерите" са от изпитите по български език и по история. Изглежда, при естествените науки не е чак толкова смешно да сбъркаш, разкривайки скобите на едно уравнение, или да не знаеш зависимостта между маса и скорост. Екзаминаторите хуманитари са които се гаврят с децата. Не са хуманни тия хуманитари!

Аз да изпитвах децата по история, щях да ги питам колко години е продължила Трийсетгодишната война. Щото телевизии и мобифон-оператори питат децата "Колко кебапчета има в една тройка кебапчета", за да печелят от получените есемеси.

Въпросът за трите кебапчета е творческа находка на български рекламаджии. Те наричат себе си creative editors. "Творческото писане" (Creative writing) го измисли Бредбъри. Не Рей Бредбъри, когото в България превеждахме и с когото Томски се снима прегърнат, а Малкълм Бредбъри, който основа "творческото писане".

Пушкин, Сервантес, Ботев не са учили творческо писане. Сега в България преподават "творческо писане". Навъдиха се един билюк хуманитари, преподаватели по социология, по творческо писане, по Public relations, по не знам какво си, еб* им мамата. Fuck them.

Pardon my French, както казват англоезичниците. Апропо, човек, говорещ английски, англоезичен ли е, или е англоезичник? Кажете ми, щото не знам.

Зная инженери и лекари с по-широки от моите интереси в музиката, изкуствата. В сравнение с тях аз не съм интелектуалец и си го казвам. Като ме канят да се подпиша под писмо на интелектуалци, казвам, че не съм интелектуалец и да ме оставят на мира. Като ме врънкат да ми издадат "есетата" в книга, казвам, че есета е писал Монтен, мен да ме оставят на мира.

Аз не съм писател. Аз съм читател. И цензор. Сериозно. В понеделник отивах в издателство "Народна култура" и връщах на Вера Ганчева книгите, които бях прочел, казвах "тая да се преведе", "онази не" и нарамвах нова торба с десетина книги от световния междуиздателски книгообмен, които да прочета до другия понеделник. Плащаха ми за мнението плюс левче на всеки сто прочетени страници.

Повечето от прочетеното в тези стотици книги го забравих, естествено. Спомням си една мисъл, че демокрацията е да спечелиш на своя страна по-голямата част от глупаците (Mark Twain, 1884, Хък Фин).

Циганите са по-музикални от нас и са по-непукисти от нас. Живях с цигани в Катуница; Катуница идва от катун. Сега циганите знаят за какво гласуват. За кебапчета и за двайсет лева. Ами ти, читателю любезни, знаеш ли за какво гласуваш?

В сянката на едни големи каваци срещу моя прозорец циганите катунари си разпъваха на колци козяковите чергила като палатки и аз все край техния огън киснех. Те лошо не правеха. Е, ще изчезне някоя кокошка или пуйка от курника, но чак без хич може ли?

Това вече съм го разказвал, но не ми пука, че се повтарям, понеже няма да си издам писмата в книга, че да се боя от повторения.

Някои форумци ми казват, че четат само коментарите под писмата ми, никога не четат писмата ми, понеже вторият параграф от последното писмо е като петия абзац на писмото отпреди пет години и два месеца. Аз също не ги чета. Моите мнения си ги знам, по-интересни са ми чуждите.

Забелязах, че форумът има критична маса, след която се разпада. Станат ли мненията повече от сто, последните форумци не са чели постингите на първите, повтарят вече казаното.

Тези мои писма са интересни само дотолкова, доколкото са предизвикали съгласия и несъгласия във форума. Невъзможно ми е да публикувам стотици писма с десетки хиляди мнения под тях. Язък ще е за дърветата, отсечени и направени на хартия.

Това не значи, че достъпът до писмата ми е забранен. Пиша под тях copyright, за да престанат да им посягат издатели и медии. Те ме мамят с популярност и пари. Но аз не съм толкова суетен, колкото те си мислят, ами съм по-суетен. Да не издаваш книги е по-голяма суетност, отколкото да издаваш. Пък който иска да прави пари, да прави друго, не каквото аз правя. Затова така я карам. От ден за ден по цигански. Няма да векуваме на този свят я.

PS: В YouTube има забележително изпълнeние на Сарасате на пловдивчанката Божидара Кузманова и виенски филхармоничен оркестър на "Цигански напеви". Zigeunerweisen.

Jusautor DI copyright