:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 428,284,649
Активни 88
Страници 11,234
За един ден 1,302,066
Виртуална свобода

Удобството, наречено електронно правителство

Гражданинът има минимум контакти с бюрокрацията. Плащането на данъци, сметки, регистрация на автомобил и какво ли не още се извършва от домашния компютър. Хубавото е, че в България поне вече се говори за това на правителствено ниво
Снимка: Архив "Сега"
Да се говори за електронно правителство, е модно. Наскоро - едва през ноември 2001 г. на международен форум в Брюксел, за пръв път беше дефинирано най-общо какво представлява това животно: "Предоставяне на електронни услуги на граждани и фирми".

Радостно е, че и в България се заговори за e-government. Че се говори сега, а не след 20 години.

Най-общо, проектът "електронно правителство" ще даде виртуален достъп на населението до услугите и откритите масиви на министерства, агенции, областни управи и т.н. Става дума за деклариране и плащане на данъци онлайн, гласуване на избори, получаване на битови сметки и банкови разплащания чрез Интернет, резервации, попълване на всякакви формуляри и т.н.

Въпреки технологичната революция, която предизвикаха мобилните комуникации, персоналните компютри и масовото навлизане на интернет, администрацията все още е на ниво папки. Проблемът не е български, той е общ.

Идеята за електронното правителство е преди всичко европейска. Наскоро Еврокомисията направи изследване, за да провери до каква степен са достъпни административните услуги чрез интернет. Оказа се, че за последната година това ниво се е вдигнало двойно. Според проучването



най-добре е организирано "електронното правителство" в Ирландия



- в тази страна близо 85% от административното обслужване на граждани и фирми има онлайн еквивалент. Следва Швеция с 81%, а на трето място е Норвегия със 70 %. Гигантска крачка напред в тази област предприема Великобритания, която от 2003 г. изцяло пренася парламентарните и местните си избори във виртуалното пространство. Разбира се - за гражданите, които искат да гласуват от домашните си компютри. Показателно е, че 80% от държавните учреждения в страните от ЕС имат интернет-страници.

САЩ тепърва тръгват по този път. Президентът Джордж Буш създаде едва наскоро фонд за електронно правителство (e-government fund), който трябва да акумулира 100 млн. долара за пет години. Първите 20 млн. долара бяха включени в бюджета за 2002 г. - тези пари ще се използват за "организирането на междуведомствени връзки и за поддържането на инициативите на различни федерални органи за управление, свързани със създаването на единна интерактивна система за правителствена информация". Буш обяви, че за обмен на информация с обикновените американци, правителствените агенции ще използват защитена система от портали, които ще предоставят достъп до правителствената информация и ще защитават конфиденциалността на гражданите.

Без да се замислят, американските журналистите кръстиха проекта



"електронните игри на правителството"



Доста по-напред в тази област е Сингапур, където хората получат достъп до всички правителствени услуги от един единствен уеб-сайт. Ако сингапурец реши да си смени местожителството, достатъчно е да попълни новия си адрес само веднъж и той автоматично се изпраща до всички правителствени агенции - до пощата, до полицията и т.н. Лиценз в Сингапур се получава за секунди по електронен път.



Как стоят нещата в България?



Голям проблем пред бъдещето ни електронното ни правителство е липсата на връзка и, направо, криенето на информация между различните държавни ведомства. Това призна лично министърът на държавната администрация Димитър Калчев. Например - митниците не си дават информацията на данъчните и обратното.

Проблем е несъвместимостта на информационните системи между отделните министерства и другите държавни и общински структури, както и липсата на стандарти, и различната информационна политика на държавните ведомства. Тепърва трябва да се преодоляват интерфейсните различия и софтуерната несъвместимост между отделните ведомства.

Имаме и по-страшни минуси - едва 14.4% от българите имат достъп до компютър, а



само 7% от нас ползват Интернет



70% от държавната администрация не знае английски, а в някои наши общини доскоро нямаше хич компютри.

Големият плюс за България е, че електронното правителство ще доведе до намаляване на корупцията. Както отбеляза премиерът Симеон Сакскобургготски: "Електронното правителство дава еднаква възможност за всички да имат достъп до услугите, да се избегне бюрокрацията и да се създаде среда без корупция". Калчев пък твърди: "То е част от антикорупционния план на правителството, защото чрез него гражданите и бизнесът ще са отдалечени от преките извършители на обслужването".

Положителен факт е, че държавната администрация днес е по-добре оборудвана с компютърна техника от частния бизнес, но пък информационните технологии в учрежденията не се използват ефективно.

Според проекта на МС електронното ни правителство ще заработи ефективно до края на 2004 г. Тогава информационната система за предоставяне на електронни услуги на фирми и граждани трябва да е напълно готова и да бъде в съответствие с изискванията към страните кандидатки за членство в Европейския съюз. До тогава 50-те хиляди души, които са заети в българската администрация, трябва да бъдат обучени по новите технологии.



Изграждането на електронно правителство ще струва около 160 млн. евро



Финансирането е предимно външно - засега се знае, че 1 200 000 лири идват от правителството на Великобритания, а 2 500 000 евро по PHARE. Осигурени са средства и от българското правителство.

До този момент се подготвяше законодателната основа за стартиране на проекта. На 9 октомври 2001 г. влезе в сила Законът за електронния подпис. Беше приет Законът за класифицираната информация. В тази посока са и законът за високотехнологичните паркове, и законът за защита на личната информация. Като начало на проекта може да се брои инициативата за обслужване на "Едно гише". Голяма липса е закон за електронната търговия. От промени има нужда и в закона за държавната администрация.

Засега ситуацията е такава - стартира "Програма за национално интегрирана информационна система за обслужване на гражданите и бизнеса" - това е официалното название на "електронното правителство" в България, но работата не е кой знае колко напреднала.

Създаването на електронно правителство трябва да се предшества от



откриването на т.нар. фронтофиси,

където гражданите ще имат достъп до мрежите на властта. От няколко месеца се извършва окабеляване на областните центрове, където ще се разкрият първите фронтофиси.

Сериозна част от предварителната работа е подготовката на кадри за държавната и публична администрация, тъй като във фронтофисите трябва да влязат добре подготвени служители. Недостигът им в момента е осезателен. По план кадрите трябва да се подготвят в Института по административно управление в София.

Фронтофисите са абсолютно необходими, като се има предвид ограниченият достъп на потребителите в България до интернет. Дори в Хонконг, където ползващите Интернет са над 40%, се строят павилиони за достъп до електронните услуги - в шопинг-центрове, супермаркети и ж.п. гари.

Проектът за електронно правителство може да даде рамо на българския ИТ бизнес. Правителството може да даде рамо на частните ИТ фирми, като им възложи изпълнението на цялата задача по изграждане и поддръжка на съответните уеб сайтове. Спецове вече дадоха идеята - бюджетът да не плаща тези разходи, а те да се покриват с процент от стойността на онлайн транзакциите. В САЩ, например, IBM получава 2% от таксата за всяко онлайн извършено подновяване на регистрацията на превозно средство в САЩ, а това е сериозен доход. Безспорно, голям удар ще направи този, който поддържа системата.



Държавата също има огромна полза от този проект.



Онлайн- достъпът до държавната администрация ще спести огромни средства дори в бедна страна като България. В САЩ, където харчат по 568 млрд. долара годишно за материали и услуги, очакват, че електронното правителство ще намали разходите с 20-25%. Допълнителни икономии идват и от по-точната информация. Електронните файлове отстраняват необходимостта от сканиране на ръчно попълнените форми като по този начин намаляват вероятността от грешки в данните. Постъпленията от данъци и други плащания в режим онлайн позволяват на правителството веднага да инвестира получените средства. Значително се намаляват разходите за съхраняване на документи на хартиен носител.

На този етап проблемите пред електронното правителство все още са доста. Най-страшният бич за нововъведението е бюрокрацията. Практиката показва, че проучвателните екипи започват с големи идеи и визии за онлайн услугите, но след това се заплитат в бюрокрацията на различните органи и агенции, с които се сблъскват.

Администрацията няма никакъв интерес от въвеждане на ИТ в управлението. Защото българският администратор няма никакъв интерес да оставя работата си на компютъра.

Освен съпротивата на правителствените служители срещу промените е възможно да се появи още една неочаквана опасност - гражданите просто да не ползват тези услуги, ако няма допълнителни стимули за това.
1611
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД