Насила хубост не става, рекъл народът. Почнеш ли насила да налагаш религия, националност, социализъм, демокрация, чакат те неприятности. Може и да не искат хората твоята религия, националност, твоя социализъм, твоята демокрация.

През 1968 ние от Варшавския договор окупирахме Чехословакия да спасяваме социализма от съветски тип. Българското участие беше символично, но достатъчно да ни орезили. Сега българското участие във военни операции на САЩ и НАТО също е символично и също ни орезилява, даже повече, понеже сега участваме в операции, по-кръвопролитни и по-грозни от тази в Чехословакия.

Когато тръгнаха танковете по улиците на стара Прага, чехите си пиеха бирата и нямаха намерение да се сражават, че да им съсипят хубавия град. Пред танковете заставаха момчета и момичета и викаха на танкистите: "Иван, върни се при Маша! Маша те чака." Десантът беше блестяща военна операция и политическо фиаско, понеже европейската левица се отцепи от Москва и започна разпадането на съветския блок.

За ония години армейски генерал Добри Джуров мъдро каза: Такова беше времето. Аз питам: Ами сега такова ли е времето? Аз казвам:

1. Участието на България в НАТО е скъпо и излишно;

2. Съществуването на НАТО е излишно.

3. Навъдиха се недостойни български офицери натовци.

От българската военна доктрина произтича военен бюджет за купуване на оръжия и обмундирование, разходи за участие на България в задгранични мисии. Тези разходи са излишни.

През деветдесетте години на ХХ век предложих български неутралитет. Предлагам го отново. Тогава ми възразиха:

- Ама армията е национална сигурност, членството в НАТО е национална сигурност, НАТО ще ни пази.

Това бе като сегашната глупост "Българската полиция те пази." Още тогава знаехме, че НАТО не спря Турция да нахлуе в Кипър. Знаехме, че следвоенната конституция на Япония забрани Япония да има армия (само сили за самоотбрана). Знаехме, че през 1955-а Австрия каза, че ще е неутрална и единствената задача на нейната армия е да пази австрийския неутралитет. Знаехме, че Исландия няма армия, макар да е в НАТО. Знаехме, че Коста Рика няма армия и е по-благоденстваща от съседите си в Централна Америка.

Сега знаем, че опасност за националната ни сигурност са беднотията и неграмотността. Армията не пази от беднотия. Пазеше ни от неграмотност, когато България имаше Трудови войски. А от тероризъм никоя армия няма да те опази. Кулите близнаци в Ню Йорк бяха бутнати, макар че САЩ имат колосална военна мощ.

Швеция не е в НАТО. Норвегия е в НАТО. В Норвегия един безумец застреля десетки младежи. Безумец може да се развихри във всяка страна; все едно дали тя е под чадъра на САЩ и НАТО или не.

Аз имах неприятната привилегия да репортерствам от десетина войни. България влезе в НАТО с ентусиазма на наивници, които не са помирисвали война. Не всички бяха злонамерени (като Алекс Алексиев от корпорацията Rand, който беше озлобен заради убийството на баща си Райко Алексиев), но те бяха лекомислени като Соломон Паси, като Желю Желев, който каза: "Народ, който не храни своята армия, храни чужда армия" (поговорка, която е била вярна в началото на ХХ век), като Филип Димитров, който каза: "Тръгват нашите български момчета, след тях тръгват американските момчета" и всичко ще е наред. Но то не е наред, както видяхме в Ирак, Либия, Афганистан и на Западните Балкани, където НАТО и САЩ бомбардираха Белград, а извън Белград употребиха снаряди с обеднен уран. Резил!

НАТО имаше raison d'etre (причина да съществува), докато беше преграда пред съветския експанзионизъм. Сега СССР не съществува. НАТО и САЩ се провалиха навсякъде, където интервенираха, за да прекроят световната карта и да установят "Нов световен ред". НАТО пропусна историческото време, когато можеше да се саморазпусне, без да се опозори.

НАТО продължи да съществува, понеже военните структури са инерционни. В тях се сплитат големи пари, политически и индустриални интереси. Генерал Дуайт Айзенхауер нарече това сплитане военноиндустриален комплекс.

Със своята сегашна военна доктрина България фактически няма армия. Това не е страшно; съседите няма да ни нападнат.

Но принадлежността на България към западния военен алианс отреди на България унизителна и неизгодна роля. Тя е:

1. България да участва в провалящи се военни операции далеч зад пределите на България, за да могат тези операции да бъдат представяни за начинания на една измислена "международна общност".

2. България да купува от САЩ и страни от НАТО стари оръжия, от които те искат да се отърват. Фрегати втора употреба, непотребни US изтребители и пр.

Тези практики не са нови. Още в първата половина на ХХ век България купувала пребоядисани оръдия на "Круп". От комисионите се облажвали придворни, военни и пр., но с това не ще ви занимавам; било каквото било.

Прочетох във WikiLeaks US грама от София: Да се насърчи България да инвестира повече средства в българските въоръжени сили. За покупката на бронирани коли, бронежилетки, лична екипировка и комуникационни съоръжения. България да бъде насочвана към по-стари, използвани системи. Да се увеличат ресурсите за чуждестранни мисии. Българските самолети са достигнали края на полезния си живот; да се препоръчат по-стари, но все още работещи F-16 или F-18. Посолството на САЩ в София бе алармирано от офицери в българското военно министерство за намаляване на военния бюджет с от 2.5% от БВП до 2.1%.

Тези български офицери информатори са позорът на българското офицерство. Аз лично бих им отпорил пагоните под барабанен бой и бих ги разжалвал пред строя. Такива невоювали щабни офицери бяха и сега са службаши, политикани информатори на външни сили. С една дума, предатели.