Президентският вот се превърна във воденичен камък за българските партии. Всички водещи политически формации у нас биха предпочели, ако има начин, да си спестят явяването на тези избори. За тях те като че ли са досаден придатък към далеч по-важния местен вот. От години номинирането на кандидатите за държавен глава става с родилни мъки. И този процес се използва не толкова да се избере най-добрият претендент, колкото да се разчистят вътрешнопартийни и вътрешнокоалиционни противоречия.
Сагата с кандидат-президента на ГЕРБ например е сравнима само със сапунените сериали. Тя започна преди много време, когато премиерът и лидер на партията Бойко Борисов обяви, че Цветан Цветанов ще бъде пуснат в битката за "Дондуков" 2. Впоследствие обаче на вътрешния министър му се случиха куп неприятности, рейтингът му падна чувствително и кандидатурата му стана неподходяща. И оттам насетне
започнаха мъките на ГЕРБ,
които се очаква да приключат в началото на септември. В публичното пространство се завъртяха много имена, най-интересното от което бе това на бившия президент в периода 1997-2002 г. Петър Стоянов.
Одисеята на управляващата партия по набелязването на подходящия кандидат за държавен глава е най-подходящата илюстрация на кадровата немощ, която мъчи ГЕРБ вече две години. По-важното обаче е, че с прекомерното забавяне на обявяването на номинацията герберите на практика блокират самата кампания. Опонентите им няма как да се развихрят, без да е ясен основният противник - кандидатът на управляващата партия, която все още е и с най-висок рейтинг. Това е подход, който ГЕРБ използва успешно, тъй като няма да има достатъчно време номинираният да бъде сринат от извадените на показ компромати. Но реално кампанията му ще продължи по-малко от два месеца, което е несериозно за една сериозна партия. Пък и за която и да е формация с някакви претенции.
БСП също зае изчаквателна позиция и забави излъчването на своя претендент. Социалистите дълго обясняваха, че имат десетки подходящи хора, което, разбира се, не е 100% вярно. След дълго кандърдисване и отхвърляне на поканата, най-сетне изборът бе направен - силно свързаният с президента Ивайло Калфин. Сега енигмата е кой ще му е подгласник. Идеята е ясна - настоящото ръководство да обере възможно най-малко негативи от евентуалната загуба. И да се закрепи още някоя и друга година, макар че трябваше да се е оттеглило още след загубата на парламентарния вот през 2009 г.
В "Синята коалиция" нещата също не са розови. Номинирането на кандидат-президент там премина през вътрешни избори, спечелени от Румен Христов (СДС). Целта на този вот обаче беше не толкова да се избере най-достойният претендент, колкото
двете партии да си докажат коя е по-голямата
Твърде вероятно е гласувалите за Светослав Малинов въобще да не излязат на истинския вот, тъй като враждата и антагонизмът между двете сини формации реално не са намалели въпреки двегодишното им коалиционно сътрудничество. А резултатите от вота със сигурност ще се използват за разчистване на вътрешнокоалиционни и вътрешнопартийни сметки.
И Ахмед Доган не е в завидна позиция, защото този път едва ли ще успее да подкрепи печелившия кандидат. Първо, защото е много трудно да се прогнозира кой ще е той. И второ - подкрепата от ДПС вече носи повече негативи, отколкото позитиви на този, който я получава. От нея със сигурност няма да се откаже бившият коалиционен партньор БСП, въпросът е дали Калфин ще успее да пробие.
Единствено в НДСВ като че ли нещата вървят безпроблемно. Жълтите застанаха зад кандидатурата на Меглена Кунева, което си е съвсем логичен ход предвид политическото минало на бившия еврокомисар. Въпросът обаче е дали участието на Кунева в тази кампания ще успее поне донякъде да реанимира партията, чието съществуване вече е политическо чудо.
Безспорно е, че местните избори от практическа гледна точка са доста по-важни, тъй като с тях се печели реална власт. Колкото и декоративна да е президентската институция обаче, тя не трябва да се неглижира и подценява от партиите. Способността на една политическа формация да издигне добър кандидат за президент говори най-добре за качеството на нейните кадри, за способността й да се обедини и консолидира и въобще за нейната жизнеспособност. А и спечелването на тези избори често е повличало крак за добро представяне и на парламентарния вот.