Тончо Жечев е от шуменското село Дивдядово. Той написа "Митът за Одисей" през 1985 година. Това есе в "Сивото поточе" го посрещнаха с недоумение, понеже Тончо дълбаеше в друго поле. Неговата хубава книга "Българският Великден или страстите български" (1975) е за Великден (1860), когато будни българи в Цариград искали църковна независимост.
"Сивото поточе" беше на улица "Ангел Кънчев", вдясно като идваш от "Солунска". Там се събираха автори на цял поток от идейно правилни, но нечитаеми книги и това кафене, където не пускаха кого да е, го наричахме "Сивото поточе".
На маса в "поточето" запитаха Тончо Жечев какво е искал да каже с есето си "Митът за Одисей".
Тончо нищо не можа да каже. След като си казал нещо, няма смисъл да обясняваш какво си искал да кажеш. Прийом на политиците е да обясняват, че не са ги разбрали какво са искали да кажат, а Тончо не беше политик. Вярно, по време на промените той веднъж се излъга да каже "Защо не царство вместо република България?" Това беше в един телевизионен спор с Нино Нинов от БТА, блестящ полемист, врял и кипял в левия парижки печат, дълги години работил като френски журналист. Аз се притесних, понеже и двамата ми бяха приятели. Но Тончо обезоръжи Нино, като го погледна със светлите си, вечно учудени дивдядовски очи и начаса се отказа от идеята за монархия, а не можеш да полемизираш с човек, който се съгласява с теб.
В кафенето "Сивото поточе" Тончо Жечев не отговори какво е искал да каже с есето си "Митът за Одисей". И правилно.
Казал си нещо. Който разбрал - разбрал. Ако е разбрал, излишно е да му обясняваш. А ако не е разбрал, няма смисъл да му обясняваш, щото няма да разбере. Никога не обяснявай!
Когато седяхме в "Сивотото поточе", аз превеждах как Хъмфри Богарт го питали какво е искал да каже (What his message was) във филма "Касабланка" и Богарт отвърнал, че като иска да каже нещо, отива в Western Union. Праща телеграма. Тъкмо си отворих устата да разкажа това, разговорът се отплесна към друга тема и аз не го разказах. Но бях сигурен, че никога няма да задам глупавия въпрос "Какво е искал да каже авторът". Авторите са, за да бъдат четени, не после да обясняваме какво са искали да кажат, ако са предпочели да го внушат така, че ти сам да си го кажеш.
Ала аз самият зададох глупавия въпрос. В началото на 2011 започна военна операция против Либия и аз се запитах: Тия какво искат да кажат с Operation code named Odyssey Dawn? По US National Public Radio чух, че Obama's war in Libya is called Odyssey Dawn.
Защо войната на Обама в Либия са я нарекли "Операция Одисеева зора"? Или по-точно "Зора на Одисеята"?
Че аз още малък четях Омир и знаех: хитроумният Одисей и другите данайци се скрили в търбуха на троянския кон. Троянците не знаели поговорката "Не приемай данайските дарове". Те вкарали троянския кон във високостенната Троя и тя била разрушена от ония, дето веднъж са данайци, веднъж ахейци, веднъж гърци. След това Одисей си тръгнал за родната Итака. Но не към истинската Итака в щат Ню Йорк от романите на Уилям Сароян, ами към някакво едноименно островче в Йонийско море. То е много по-близо до малоазийския бряг на сегашна Турция, където била Троя, отколкото е Итака в щат Ню Йорк. Но завръщането на Одисей продължило десет години и било цяла Одисея, докато Одисей се върне при чакащата го Пенелъпи Круз, пардон - при Пенелопа.
По пътя към дома Одисей трябвало да се оправя с циклопа Полифем и с други страшилища, че и с омайницата Цирцея или Кирка, което по лесно се помни от Цирцея, понеже е като кирка и лопата.
Около NYTimes има симпатични форумци. Те, представете си, не се напъват да се уязвят един друг или автора. Просто си обясняват разни работи един на друг. На един техен форумец, който каза, че не бил Одисей, ами Юлисиз, щото романът на Джеймс Джойс се казва Юлисиз, те, без да го обиждат, кротичко му обясниха, че "Odysseus and Ulysses are the same guy".
Тези форумци и те като мен се почудиха защо войната на Обама в Либия е наречена "Зора на Одисеята". "Why Obama's war in Libya is called Odyssey Dawn. What the Obama administration was thinking when they named the operation? Is the name of the operation a harbinger for it's outcome?" Е ли названието на операцията предвестник как тя ще завърши?
Посейдон гонел карез на Одисей. Добре, ама Атина Палада пазела Одисей, докато неговите приятели-съюзници-помагачи един по един слезли в подземното царство на Хадес. Те от алчност развързали едни чували, които не трябвало да развързват, понеже в чувалите били посейдоновите бури. Това не ми е приятно да го казвам, понеже в началото на 2011 година България се нареди сред помагачите в операция "Odyssey Dawn" и тоя harbinger ще трябва да го преведа не като поличба, а като прокоба. Горко им на помагачите. Одисей сам-самичък се добрал до родната Итака и изтрепал нахалниците, които искали да се оженят за Пенелъпи, за да му заграбят неплодородното островче.
Одисеята на Одисей е пътуване от зората към залеза. В края на деня орачът Одисей и неговите волове се връщат доволни, че денят свършва. А в своето есе Тончо Жечев написа: " Пътуването е било към неизвестното, към живота; завръщането е пътуване към известното, към смъртта."
Така написа Тончо Жечев. Не съм го питал за Одисей. В Цариград аз го питах какви са тези правоъгълни банички, дето ги пекат на улицата на едно нагрято желязо, и той ми обясни, че не били банички, а гьозлемета.
Аз още не бях написал, че царската алчност се нарича Симеон. Фредерик Форсайт още не беше написал, че новият фашизъм се нарича политическа коректност. Тончо не се интересуваше от Форсайт, аз пък бях невежа в тончовото поле.
PS Като чух вчера за сирийските танкове около Хама, сетих се как през 1982 година Хафез Асад, бащата на сегашния сирийски водач, изравни Хама със земята, и за да снимаме от по-високо Коко (камераменът Николай Тодоров), Томски, Нидал Алгафари и аз се изкатерихме на най-щръкналата развалина: едно стълбище към втория етаж, но тъй като вторият етаж бе отнесен от снаряд, стълбището водеше към небето.
Сега няма военни кореспонденти. Да си военен кореспондент е опасно. Няма и сталкери в също опасното поле на идеите. Има Мърдок и CNBC (Consumer News and Business Channel). Логично. Слънцето залязва. Не питайте дали за мен, за България или за света.
Jusautor DI copyright
|
|