|
| Димитър Главчев |
-----------
- Г-н Главчев, най-напред как ще коментирате решението на Софийския административен съд, с което се спира изпълнението на решението на агенция "Митници" за отнемане лиценза на "ЛУКойл"?
- Не бих коментирал съдебни решения.Те или се изпълняват, или се обжалват от страните.
- Вие твърдите, че ако след кризата с "ЛУКойл" цените на горивата паднат, това ще е доказателство, че фирмата е монополист. Но какво ще е тълкуванието ви, ако цените се покачат - че не е ли?
- Цените не е задължително нито да паднат, нито да се качат. Ценообразуването не зависи и само от това, дали има монополист на пазара, или няма. Има доста фактори, които влияят на стойностите на горивата, и основният от тях са международните котировки. Пресилено е да се прави пряка връзка между цените и това дали "ЛУКойл" работи или не.
- За какво ще е знак, ако цените на горивата скочат?
- Може да бъде знак, че са се повишили международните цени на горивата.
- И само това?
- Предстои да разберем. Действително има подозрения, че "ЛУКойл" е монополист, но ако притежаваш между 50 и 70% от пазара на горива, това по-скоро е господстващо положение, а не монопол. Тоест има и други играчи, които могат да се вместят в останалите 50%. Априори да се твърди, че благодарение на своето положение "ЛУКойл" диктува цените в България е силно преувеличено. Цените ще са индикатор дали има монопол или не, защото до този момент Комисията за защита на конкуренцията не се е произнесла по този въпрос.
- А дали това не е целта на мероприятието - да се докаже, че "ЛУКойл" не е монополист на пазара?
- Аз не бих го нарекъл "мероприятие" и тук не виждам да има някакви конкретни определени цели. Законът се прилага еднакво към всички.
- Ще признаете, че е странно, когато държавата тръгне срещу най-големия си данъкоплатец, нали?
- Да, това е друга гледна точка. Затова казвам, че политиците трябва да са доста премерени в изказванията си и да проявят повече държавническо отношение, тъй като става дума за най-големия работодател в България. Освен дневното производство от 142 хиляди барела там работят над 4000 души. Съдбите на толкова хора зависят от това, дали предприятието ще работи или не.
- До каква степен съдбата на държавния бюджет зависи от рафинерията?
- Съдбата на бюджета не би трябвало да се влияе само от едно предприятие. Какво се случва всъщност със затварянето на данъчен склад? Би трябвало това, което оттук насетне ще излиза на пазара, да бъде облагано веднага, т.е. губи се възможността за прилагане на режим на отложено плащане на акциз. Не мога да си представя, че заради отнемането на лиценза за данъчен склад на което и да е предприятие то ще спре производство.
- Разполагате ли в бюджетната комисия с информация или сигнали, че "ЛУКойл" извършва фиктивен експорт с цел спестяване на данъци?
- В бюджетна комисия не разполагаме с такива данни.
- Как оценявате състоянието на бюджета в момента? Съществува ли риск да се издъни хазната заради несъбрани заложени приходи? И дали това не ускори мерките на правителството срещу "ЛУКойл"?
- Не смятам, че има някаква връзка между прилагането на закона и закъсняването на приходите. Наистина мерките се предприемат всеобхватно и целта е да се изпълни бюджетът. Изпълнителният директор на НАП Красимир Стефанов каза, че предишния месец е с около 580 милиона лева назад в изпълнението на бюджета, като над 350 милиона лева от тях са от грешно планираните осигурителни вноски на НОИ. По неговите думи в края на годината изоставането ще бъде наваксано. Едва ли когато е правил това изявление, е знаел, че ще бъдат предприети мерки срещу "ЛУКойл". Това е една демонстрация на изпълнителната власт как и без превръзка на очите законът може да се прилага еднакво към всички.
- Значи риск за бюджета няма, така ли?
- Не, няма, поне ако се съди от данните на финансовото министерство.
- Акцията срещу "ЛУКойл" доведе ли до разделение вътре в ПГ на ГЕРБ? Чува се, че в правителството вече са се оформили два полюса - на единия е вицепремиерът Дянков, който напълно подкрепя акцията, а на другия - вицепремиерът Цветанов, който е скептичен за последиците.
- Не разполагам с такива данни, но в групата не виждам напрежение. А и напрежението не е добро в такива случаи. По-добре спокойно да се водят преговори, за да се реши проблемът в посока, която да е добра за всички, но задължително в съответствие с действащото законодателство.
- Като сте тръгнали на битка срещу монополите, ще предприемете ли законодателни стъпки за затягане на контрола и върху други естествени монополи като енергодружества, топлофикации, мобилни оператори?
- Не бих казал, че битката е срещу монополите, тъй като в случая не знаем дали има монопол. А и не е ясно до каква степен той злоупотребява, ако го има. Това е работа на други органи като КЗК, например. Битката не е срещу монополите, а срещу тези, които не спазват закона. Независимо дали са в монополно положение, или в конкурентна среда.
- Явно разглеждате КЗК като единствен арбитър между потребителите и монополите.
- И комисията за защита на потребителите, разбира се.
- Смятате ли, че тези две комисии са в състояние да се противопоставят на мощните монополи?
- Ами когато се окажат неспособни, идва ред, както виждате, да се намеси правителството. Специално проверката дали "ЛУКойл" има монополно положение бе възложена на КЗК преди време. Още тогава те казаха, че им трябва технологичен срок, за да установят наличието или липсата на монопол. Когато обаче се вижда, че срокът, в който регулаторният орган трябва да се произнесе, е прекалено дълъг, идва ред на по-решителни действия.
- Като заговорихме за бюджет, смятате ли, че е редно държавата да компенсира сумите от дарения за МВР с пари на данъкоплатците? Само за първото тримесечие на т.г. тези дарения възлизат на 6.5 млн. лв., или по груби сметки - 25 милиона лева за годината.
- Ако се спира един приходоизточник в бюджета на което и да е министерство, той трябва да се компенсира по някакъв начин. А начините са два - или намиране на друг приходоизточник (бюджет), или оптимизиране на разходите. Или пък комбинация от двете. Така че най-вероятно в тази насока ще бъдат разговорите между МФ и МВР, преди да се внесе за гласуване проектобюджетът за догодина.
- Извън аритметиката смятате ли, че е редно фирми и частни лица да плащат издръжката на правоохранителни органи? Това винаги предизвиква подозрения за конфликт на интереси.
- След като е законно, значи е редно. Оттук насетне вече стигаме до моралната страна на въпроса и тук преценките са доста сложно нещо. Не бих искал да навлизам в тая посока. А пък и не познавам отделните случаи. Иначе, ако тръгнем да разсъждаваме теоретично, не е хубаво да получаваш дарения, ако те те компрометират. Но как преценяваме дали е така?
- Да се върнем към парите. Но тези от държавната партийна субсидия. Как може да знаете колко получава парламентарната ви група от субсидията на независимите депутати (1.2 млн. лв.), а да не знаете колко и кои са те?
- Ами няма как да ги знам, тъй като те попълват декларация в Министерството на финансите, с която определят своята принадлежност към определена партия, и субсидията се насочва към тази партия. Но тези декларации са конфиденциални по закон. А ние следваме закона.
- Но можете и да го промените, нали сте законодатели?
- Не мисля, че в навечерието на изборите е подходящо време за промени по закона за политическите партии, особено във финансовата му част.
- Ако това ще разсее подозрението, че си пазарувате депутати, си заслужава усилието, не мислите ли?
- Няма по-силен аргумент срещу това, че си пазаруваме депутати, от факта, че дарихме всичките 1.2 млн. лева на фонда за лечение на деца. Специално по този повод проверих дали за 2010 г. има и един лев, излязъл от касата на ГЕРБ по посока на независим депутат под каквато и да е форма. Е, няма нито един лев.
- Като се срещате с хората по места, чувствате ли да са доволни от живота си и управлението на страната?
- Никой не е доволен от живота си. Има естествен стремеж към по-добро у всеки. Въпросът е да има разбиране, че вървим във вярната посока. В условията на криза доволните са малко. Освен че са малко като количество, характерното е, че те обикновено стават още по-доволни във времена на криза за сметка на големия брой недоволни. Всъщност преходът бе една непрекъсната криза, от която спечели само малка прослойка, а голямата част от обществото е недоволна. Нашите усилия са насочени към това доволните в обществото като процент да станат повече за сметка на малкото доволни от прехода.
