"Брат ми е на 50 години, владее перфектно 4 езика, има две висши образования, със стаж в научната сфера и куп дипломи от различни специализации, дори от чужбина, а вече 5 години не може да си намери работа. Винаги му се обаждат, като видят автобиографията, но след интервютата го забравят. Просто трудно комуникира с хората." Признанието е на сестра му, която се опитва да намери работа на брат си. Досега всички опити през бюрото по труда, през частни фирми и през интернет са се оказали неуспешни.

Хората с подобен профил - интелигентни, с образование, но с нереална представа за своето място на пазара на труда, се оказват един от основните контингенти за т.нар. мотивационни обучения. "Мога да ви дам примери за 50 високообразовани, които стоят с години без работа. Техният най-голям проблем обикновено е, че очакванията им за бъдещата работа не отговарят на възможностите на пазара, нито на личните им качества. Те може да имат квалификация за космонавт, но никой не търси космонавти. Някой може да има пет квалификации и да иска да работи като журналист, но да се окаже, че е интровертен. Този човек би могъл да работи на бюро сам, да прави изследвания, но въпреки това държи да бъде сред хора. И се проваля, защото не може да комуникира", казва Марияна Манукян, управител на центъра за професионално обучение "Знание", който работи по социални проекти с бюрото по труда "Сердика" в София. Често тези безработни смятат, че имат знания, умения и опит за дадена работа. Но се оказва, че в момента за съответната позиция на пазара на труда се изисква друга квалификация. Тогава



се налага този човек да бъде убеден, че или трябва да доучи,



да се доквалифицира, или да направи компромис с очакванията си и да бъде насочен към по-подходяща за неговите умения позиция.

"Не може човек да кандидатства за някаква работа и да няма елементарни компютърни умения. А това се случва най-вече с възрастните хора, които се чувстват квалифицирани, защото имат дълъг трудов стаж, богат опит по избраната професия, но натрупан в друго време", обяснява Марияна Манукян. Основният проблем при младите хора пък си остава несъответствието между това, което притежават като квалификация и опит, и очакваното заплащане. Те се мръщят на заплата от 500 лв. и смятат, че заслужават не по-малко от 1000 лв. Но такова възнаграждение често се полага за по-високи позиции. Затова трябва да бъдат убедени, че е добре все пак да започнат работа, за да придобият трудови навици. А и за да могат да растат в кариерата, защото трудно биха могли да започнат направо като началници.

Повечето хора, с които в момента работят в център "Знание", са изпратени от бюрото по труда "Сердика". В самото бюро също си имат т.нар. център "Работа", в който правят мотивационни обучения за регистрираните безработни, но нямат капацитет да обърнат нужното внимание на всеки. Затова в държавните бюра по труда гледат да сформират групи от хора със сходни интереси и дефицити за пазара на труда. Има специално обучени медиатори, които работят с ромите, посредници, които са обучени специално да търсят работа на хората с увреждания, и такива, които се занимават с проблемите на затворниците. А когато разберат, че някой се нуждае от по-дълга индивидуална работа с психолог или експерт по професионално ориентиране, го пращат в център, предлагащ подобни услуги. Те обикновено са финансирани по проекти с европари и по-рядко от бюджета.

В бюрата по труда най-търсената от хората мотивационна услуга е умението да си напишат автобиография и мотивационно писмо, казва Мариела Димитрова, която е началник отдел посреднически услуги в бюро "Сердика". Хората се учат и как да се представят на интервюта. Понякога се налага безработните да бъдат убедени, че традиционният им външен вид и облеклото не биха се харесали на никой потенциален работодател. Друг постоянен съвет е, че когато човек отива на интервю, задължително трябва да проучи максимално фирмата, в която кандидатства за работа.

"Прави впечатление, че когато човек никога не е бил извън пазара на труда, не му се е налагало да си търси работа, той е много уязвим. Понякога се притеснява да представи дори това, което знае. Един от основните въпроси на интервютата е, кажете нещо, с което да ни убедите, че вие сте точният човек за това място. И тогава виждаме



колко трудно е на един интелигентен човек



да направи обективната оценка за себе си. Това е основният проблем на тази група хора", смята Искра Въткова, която е шеф на бюрото по труда "Сердика".

Другата задача на трудовите посредници е да създадат у хората най-точната представа за избраната професия, защото много често се оказва, че тя има много скрити недостатъци, за които се разбира чак след като човекът е нает. Всеки знае например, че шивачките цял ден седят и работят на машина. Но малцина са наясно, че няма шивачка без проблем с опорно-двигателния апарат. Друг голям проблем за решаване е липсата на всякакви трудови навици у дълготрайно безработните. В център "Знание" са установили, че нямат никакъв шанс да си направят среща с безработен преди 10 ч. Тези хора просто не са способни да поемат отговорности преди този час.



Много е различна нуждата от мотивация на младите и на по-възрастните



С по-младите мотивационното обучение преминава основно в мотивационна информираност. Според Искра Въткова младежите наистина имат повече претенции, но могат да слушат и да разбират. Имат предимство с компютърните си знания. И е достатъчно да им се даде информация къде да си търсят работа, какви програми има за тях, за да започнат сами да се оправят. Докато възрастните се нуждаят от много по-конкретна помощ, те очакват да бъдат насочени към точния работодател, да им бъде уговорено интервюто и т.н.

"Когато работим с един безработен, в главата ни е точното работно място, за което той би бил подходящ според образованието и квалификацията си. Опитваме се да уловим онези хора, които пасват с качествата си на конкретните обявени места, на работодателя", обяснява Въткова. Нейното наблюдение показва, че преди е имало много сериозни откази от работа основно заради заплащането, но вече почти не се срещат такива без основателна причина - като здравословно състояние например. Активно търсещите работа идват и извън часовете, определени за среща с посредника, но за жалост трайно безработните не проявяват голяма активност. Те се включват в курсове или заетост само ако са длъжни, за да ползват други привилегии от държавата. "Просто има хора, които



са свикнали да преживяват с 250 лв.





и не желаят да се мръднат, за да изкарат още 250 лв.", отчита Марияна Манукян. И понеже много трудно се работи с дълготрайно безработните, в бюрото по труда си пишат шестица, ако от група от 10 души трима започнат работа след мотивацията.

Трудовите посредници се намесват и когато има заявка за масови съкращения. "Тогава ходим на място и гледаме веднага да насочим хората към подходящи позиции. Нашата цел е изобщо да не стигат до регистрация", обяснява Искра Въткова. Подобна услуга при частните посредници си има име - т.нар. аутплейсмънт. Това е термин, който описва усилията на дадена компания, принудена да прибегне към съкращаване, да помогне на своите служители - директно или чрез специализирани в този вид услуги фирми, в прехода им към нова работа.

Услугата е сравнително нова за страната и целта й е да облекчи хората в едни от най-тежките им моменти - загубата на работа, обясниха от една от най-големите световни компании за работа с човешки ресурси "Менпауър". Вече няколко български компании, клиенти на фирмата, са се обърнали с молба да бъдат подпомогнати техни съкратени служители, за да си намерят ново професионално занимание. "Помощта може да бъде разделена грубо на два основни етапа: физическо запознаване на консултанта с хората поотделно и опити за намиране на нови възможности за реализацията на тези служители", обясняват от "Менпауър". Наскоро от фирмата работили по такъв проект за голяма международна компания от сектора на бързооборотните стоки, като й предоставили и услуги за аутплейсмънт и преназначаване на хора. Това означава получаване на информация от работодателя за качествата на всеки от съкратените и предложения за подходящи работни места при други клиенти на "Менпауър", които очакват фирмата да им намери персонал. Така на 82% от съкратените от закъсалата фирма е била осигурена възможност за нова заетост в следващата половин година.