Кризата не излиза в лятна почивка, но кризата не е новина. Август е наричан глупавият сезон. The silly season. Няма новини. На Savile Row шивачите си въртят палците. Едва наесен икономът Джийвс ще поръча нови костюми за младия си господар Устър. Парламентът във ваканция. Театрите затворени. Засуха откъм новини.

Толкова знаехме за глупавия сезон ние преводачите от английски. Не знаехме, че такъв израз има и на други езици. Мъртвият сезон (La saison morte). Времето на киселите краставички (Sauregurkenzeit). На лятната змия (Serpiente de verano). Или нещо подобно за холандците, поляците, шведите. Няма да науча всички езици преди да седна да превеждам от английски, я.

Нито научих защо вместо да се занимават с трагедията, която Западът предизвика на Западните Балкани, световните медии през 1993 година прибягнаха до "silly season tactic" - "Операцията Ирма" (a humanitarian airlift за спасяване на петгодишното ранено детенце Ирма Хаджимуратович). Ирма значеше "мигновен отговор на медийно внимание" (IRMA = Instant Response to Media Attention).

САЩ и другите натовски държави разказаха затрогващата история с щастлив край на Ирма. Както Гьобелс навремето убеди германците, че судетските немци страдат, но германците ще ги спасят, окупирайки Бохемия и Моравия.

В броя си от 6 август 2011 "The Economist" в рубриката си Charlemagne забравиха, че на 6 август 1945 САЩ пуснаха атомната бомба над Хирошима. Разбирам ги тези отлични журналисти, които никога не се подписват. Те знаят, че техните читатели в САЩ не искат неприятни стари спомени. В рубриката Charlemagne те написаха, че войните започват през август.

Wars have an odd tendency to break out in August, whether by accident (the first world war in 1914) or by design (Iraq's invasion of Kuwait in 1990). In August 2008 Mr Sarkozy himself was scrambling to end hostilities between Russia and Georgia.

Това ще да е британски хумор, който не разбирам, както кръстословиците в "The Есоnomist" не разбирам и не успявам да ги реша. В редакцията на в. "Сега" Миряна успява да ги реши, което ме обижда, но какво да правя.

"The Economist" ме обижда с това, че аз тъкмо напиша нещо, после "The Economist" написва за същото, но по-добре от мен и аз какво да правя.

Един форумец се обиди, когато написах, че броячите в Басра бяха изключени и интервентите точеха иракския петрол. Нямало такива броячи. Той бил специалист по танкерите, докато аз не съм. Вярно, че не съм, докато той явно е, щом е работил на танкери. Но какво да правя като видях изключените броячи в Басра. Какво да правя сега като чета в "Коммерсантъ", че "ЛУКойл" обещал най-после да монтира броячи в рафинерията в България. Даже Българското национално радио съобщи за броячите, макар да послъга, че те стрували един милиард.

Обидчиви са моряците. Северно от Варна под Траката, дето беше кръчмата на вуйчо ми Тракидис, веднъж слязох по пътечката с едни морячета да се гмуркаме за миди. Добри момчета. Кой корабен елтехник, кой палубен не знам какво. Обидиха се, че събрах повече миди от тях. "Ти какво бе, с тия очила бе, да не си тръгнал акули да биеш, бе ?!" Но какво да правя, като бях състезател по плуване и воден спасител.

В Англия ме заведоха на крикет. Цялата компания с гръб към играчите, не ги интересува какво става на терена и пият шампанско. Запитах синеоката, тъмнокоса и стройна Розалинд иска ли да поиграем крикет някой път. Горката Розалинд онемя и се изчерви. Всички се разсмяха. Много съм бил забавен с това мое английско чувство за хумор. Но аз не си разбрах моя английския хумор.

Балканец съм, нямам английски хумор и не разбрах защо Charlemagne каза, че войните започвали през август. Мога да изброя много дати на започване на войни не през август. Като започна с Балканските войни и продължа нататък. Но няма да ви отегчавам с дати.

Все пак долавям закономерности и периодичности кога започват войните. Ще ви кажа как ги търся и как ги намирам. Гледам The USNBER (The US National Bureau of Economic Research - the official arbiter of American business cycles). Някои казват, че NBER не е номер едно в това поле, на първо място била The Brookings Institution, а NBER на второ място. Аз естествено не си позволявам да имам мнение кой е първи и кой е втори.

NBER има една таблица и ти позволява да я цитираш, ако кажеш, че цитираш NBER. Ето, казвам, че цитирам NBER. Не мога да поместя тук цялата таблица; тя е дълга, понеже започва от 1854 година. Вие, ако поискате, можете да я видите цялата в Google.

В тази таблица аз съзирам закономерност при US business cycles. Рецесия, криза, подем при война. Дали сега САЩ имат дългова криза или други неприятности, преценете сами. Дали на САЩ им е потребна още една война, за да излязат от сегашните си неприятности? Сами преценете.

Не ви внушавам, че войната е за утре, нито, че войните започват през август. През този август според мен нищо няма да стане. Нито нова война, нито САЩ ще си приемат срещу реални стойности техните monkey money.

Но един ден нещо ще стане. Не казвам, че за да спре пренаселването на планетата човешкото гъмжило ще бъде редуцирано чрез термоядрена война вместо чрез просвета. Нито изхранвано чрез генно модифицирани или синтетични храни. Не казвам такива неща. Просто пиша това писмо на 6 август, датата на атомния взрив над Хирошима през 1945 година.

Уилфред Бърчет пръв стигнал в Хирошима. Разказвал съм ви това. Но ще го повторя. Уилфред седнал на развалините, извадил си от раницата пишещата машинка, една миниатюрна "Хермес-бейби". Май швейцарците ги правеха. Те бяха колкото един днешен лаптоп. Там, седнал на развалините на Хирошима, Уилфред започнал дописката си така: Пиша това като предупреждение към света. I write this as a warning to the world.

Дописките на Улфред излизаха в стотици медии по света; а ги превеждах за българските. Уилфред беше австралиец като Р. Мърдок, но обратното на Мърдок - не медийна акула, а честен репортер.

Уилфред беше женен за българка. Веса Осиковска. От подбалканската Осиковица ще да й е била фамилията, но не съм я питал. Те живели във Виетнам и в Камбоджа и не знам къде си, но в София ме канеха в апартамента си на онази улица, която тръгва от паметника Левски. Като вървиш към канала отдясно, след кино "Левски". Улицата се казваше "Регентска", после "Генерал Владимир Заимов", а сега не знам как се казва и нямам желание да науча.

Когато Уилфред умря, Веса ми каза, че Уилфред оставил на мен архива си. Разгледах го. Стотици елегантни жълти папчици, подредени азбучно по теми. Аз, който собствен архив не мога да поддържам, не се осмелих да се нагърбя с архива на Уилфред. Но всеки 6 август аз се сещам за предупреждението към света, което Уилфред написа в Хирошима. Не казвам, че изходът от световната криза е непременно ядрена война.

Jusautor DI copyright