|
| ----------- |
Отчита се стабилно изпълнение при ДДС и акцизите - 45% от планираното, докато през същия период на миналата година резултатът за двата данъка е бил съответно 40 и 41%. Това се дължи на по-високия внос и по-високата инфлация. Липсва обаче информация
какво се случва с невъзстановения ДДС
Задържаният данъчен кредит също може да е обяснение за отчитаните по-добри приходи.
При нормални икономически условия можем да очакваме през третото и четвъртото тримесечие по-висок номинален брутен вътрешен продукт (БВП) и номинално потребление, което предполага и по-високи приходи от косвени данъци и изпълнение на годишните разчети. През 2010 г. БВП тръгна от много ниска база и възстановяването от кризата доведе до нарастване. Тази година въпреки правителствените прогнози за по-висок растеж засега инфлацията е основен фактор за повишаването на приходите от косвени данъци.
При преките данъци се наблюдава изоставане на изпълнението спрямо същия период на миналата година - сега е 53.6%, докато тогава е било 56.2%. По принцип първото полугодие е сезонно по-силно по отношение на тези данъци при нормални условия, тъй като напролет се прави приключването на подоходните данъци за предходната година. Към момента няма очаквания за увеличение на доходите и печалбите през втората половина на годината, които да допринесат за събирането на по-високи приходи от тези данъци.
Отчетът показва 10.7% ръст на събраните социални и здравни осигуровки, но те са само 46.7% от планираните (при 48.7% изпълнение година по-рано). Това потвърждава очакванията за неизпълнение на тези приходи до края на годината. Увеличаването на социалните осигуровки от началото на годината, промяната в режима за самоосигуряващите се и увеличаването на тежестта за тях, както и повишаването на минималните осигурителни прагове не дават очакваните резултати. Потвърждава се правилото, че
увеличаването на данъчната и осигурителната тежест води до нарастване и на неплащането
и опити да бъде избегнато плащането.
Сериозно е забавянето при неданъчните приходи и помощите. Неданъчните приходи са със 116.5 млн. по-ниски от същия период на предходната година. Като абсолютна сума са планирани същите неданъчни приходи и изоставането има вероятност да бъде наваксано. По-сериозна е ситуацията при помощите - планирани са с 600 млн. повече в сравнение с 2010 г., а на полугодието са получени със 100 млн. лева по-малко. Излиза, че през оставащите месеци трябва да бъде наваксано изоставане със 700 млн. лева, което е трудно постижимо.
Разходите за полугодието са 45% от планираните за 2011 г. Година по-рано изпълнението е било 46.1%. Това кореспондира с обявените усилия за постигане на дефицит под 3% от БВП. В номинално изражение разходите са само с 20 млн. по-ниски. При това основната причина е в европейски средства - разходите са със 182.5 млн. по-ниски от предходната година. Следователно общите национални разходи всъщност са със 160 млн. по-високи от тези през предходната година, а сезонният им профил предполага по-високи разходи през второто полугодие. Въпреки ясно изразените и често декларирани намерения за по-добро усвояване на европейските фондови средства фактите говорят друго - определено
има изоставане в евроразходите
Много сериозно изостават общите (от националния бюджет и от ЕС) капиталови разходи, дори и като се съобразим със сезонността при изпълнението им, тъй като те традиционно са най-високи в края на годината. Те са с около 250 млн. по-ниски от същия период на миналата година, което е 20% спад. Това прави само 27.6% изпълнение при 36.4% за първото полугодие на 2010 г. Какви са причините? Отново виждаме проявление на стремежа към овладяване на бюджетния дефицит. Отказът от капиталови инвестиции е най-лесният начин за намаляване на разходи. По-трудно е да се намалят текущите разходи, тъй като това изисква сериозни реформи, които на практика не могат да се видят в бюджетните числа.
А капиталовите разходи са важни, защото водят към увеличаване на потенциала за растеж. Като цяло този тип разходи могат да имат по-дългосрочно действие. Разбира се, всичко зависи от възможността държавата да взема и изпълнява ефективни решения, от добрата воля на правителството.
Ако разгледаме националните разходи за текуща издръжка, забелязва се, че още на полугодието те са с 62 млн. лева по-високи от същия период на предходната година. Това вече никак не кореспондира с намеренията за фискална дисциплина. Намалението при националните разходи е за сметка на капиталовите - около 200 млн. лв.
Като цяло целта за дефицита тази година остава постижима. Рисковете идват основно от неясната икономическа ситуация и влиянието й върху приходите. През първото тримесечие България отбеляза реален растеж от 1.5% спрямо същото тримесечие на предходната година (по постоянни цени на 2000 г. и сезонно неизгладени данни, които са по-адекватни за сравнение на годишна база). Все пак първото тримесечие на 2010 г. беше най-слабо по постоянни цени за последните 16 тримесечия и ниската база е една от основните причини за отчитане на растеж. За второто тримесечие също има основание да очакваме добър резултат, но рисковете са за третото и четвъртото, защото базата от предходната годна не е толкова ниска и най-вече защото липсват фактори за сериозен растеж както по линия на инвестиции, така и по линия на потребление. Няма да е голяма изненада, ако през трето или четвърто тримесечие наблюдаваме спад на годишна база. Към момента правителствената прогноза за реален растеж от 3.6% изглежда доста оптимистична, като в номинално изражение се компенсира от високата инфлация.
А 2012 г.?
Вече е време да помислим и за бюджет 2012 г. Известна информация за намеренията на правителството дават Конвергентната програма (представяща макроикономически и бюджетен сценарий за периода до 2014 г.) и Националната програма за реформи (занимаваща се със структурните реформи). Плановете за 2012-2014 са за продължаващо намаление на дефицита, което е оценено от нашите европейски партньори като недостатъчно амбициозно на фона на голямата фискална консолидация, постигната през 2010 г. Нещо повече, за периода до 2014 г. е посочено, че липсват мерки за постигането на фискалните цели. Препоръки са отправени за увеличение на предсказуемостта на бюджетното планиране и изпълнение чрез заздравяване на фискалното управление. Средносрочната бюджетна рамка трябва да се подобри и да осигурява прозрачност на всички нива на управление. Необходимо е и периодично докладване на бюджета на начислена основа, т.е. по европейска методология.
Приемането на числови фискални правила (пакта "Дянков") е оценено високо от Европейската комисия, но то не отменя посочените по-горе препоръки. Освен това е отправена препоръка за промяна в структурата на разходите и увеличаване на производителните разходи. За съжаление изпълнението на бюджета през първото полугодие не показва подобна промяна, а напротив - капиталовите разходи дори намаляват.
