Здравка е на 26 години и според ромските традиции изостава доста с раждаемостта - има само три деца. Момче, завършило I клас в СОУ "Неофит Рилски", гр. Твърдица, момиче, което ще бъде първолаче, и още един син, на който му е рано да учи. Жената говори добре български. Твърди, че и у дома общуват на български, затова и детето й няма никакви проблеми да се справя като първолак. Не се оплаква от взаимоотношенията с родителите на българчетата. И е категорична, че няма да допусне дъщеря й да се омъжи на 15 години, да стане поне на 20 г.

Янка е на 30 г. и също е майка на три деца. Дошла е със Здравка да запише в I клас двамата си синове. Единият би трябвало да е вече в III клас, но искала да учат заедно. На нея й е по-трудно да говори български. Смята, че малкото й момче е много умно само защото помни своето име, нейното и може да каже как е хляб и олио на български. Децата са посещавали детската градина в махалата. Но от тази година вече е закрита заради лошите битови условия. Сега тамошните хлапета задължително ще се обучават заедно с българчета в двете градини извън махалата или в двете предучилищни паралелки на училището.

И тук идва проблемът - напълно възможно е тези класове да се окажат само с ромчета. По българското законодателство това ще се приеме за дискриминация. Парадоксът е, че няма друг изход освен то да се наруши. В градчето децата от български етнически произход вече не стигат и за една паралелка. Като се разпределят по класове, се оказва, че в тях има по 6-8 българчета и двойно повече ромчета. "Чухме, че в образователното министерство мислят да задължат училищата да приемат поне 20% ромски деца. Но на нас



трябва да ни пратят 20% българчета,



шегуват се местните.

Наесен в гимназията в градчето ще има три паралелки първолаци с преобладаващ брой ромчета и въпреки закона още една изцяло с деца от малцинството. В нея ще учат първолаци, които не знаят изобщо български. "Обяснили сме на родителите и мисля, че разбраха, че това не е дискриминация, а ще е от полза за децата им. Говорим за равен старт, но реално те нямат такъв, като не знаят български. Оттам са и проблемите с усвояването на учебния материал", обяснява директорът на училището Петранка Минчева. Според нея децата от малцинствата задължително трябва една година преди училище да учат само български. И да се извеждат от махалата още на 3-годишна възраст. Макар че и задължителното предучилищно обучение (преди от 6 г., а вече от 5 г.) дава добри резултати.

Преди две години на Минчева й се налага да води тежка битка с общинския съвет, след като родители заплашват да преместят децата си другаде, ако в паралелките бъдат пуснати ромчета. "Цитирах закони, правилници. Извикаха ме на извънредна сесия. Гласуваха да се запази целостта на групата от детската градина, където бяха 20 българчета и 4-5 ромчета. Аз обаче казах, че ще ги направя по равно в училище и не отстъпих", разказва Минчева. Наесен родителите все пак записали децата си, а накрая дори баща от съседно село признал: "Не знаехме, че ромите тук са на по-високо ниво!" През миналата учебна година нещата били по-спокойни. Вероятно защото родителите видели, че не могат да променят нещата.

Ромските деца се адаптират бързо, но



дисциплината на родителите им е, меко казано, проблематична



"Появи се някаква сезонна работа. Вземат децата, тръгват с тях да я вършат. Учителите отиват в махалата да ги търсят, прозорците заковани, няма никой. Или близките казват, то учи еди къде си. Ама как ще учи, като никакви документи не са взети?!", разказва директорката. Тази година десетина хлапета не се явили на външното оценяване след IV и VII клас, понеже закъсняла черешовата реколта и съвпаднала с изпитите.

Според учителите отнемането на детските заради минимум 5 неизвинени отсъствия не върши работа. Трябват стимули. "Вместо да се спират парите, може родителите да се включват задължително в различни извънкласни форми на обучение", предлага директорът на СОУ "Неофит Рилски". "Но програмите, които на този етап съществуват, са почти изцяло насочени само към децата", отчита и психологът Светла Георгиева. От училището пратили някои по-будни родители на обучения и конференции. Сега те са най-верните им помощници в убеждаването на децата и семействата им колко е важно учението.

Училището в Твърдица е спечелило куп проекти за финансиране. Столът отново работи и приготвя топла храна, безплатна. Близо 160 са пътуващите от съседни населени места. За тях е организиран целодневен престой от V до VIII клас плюс безплатен транспорт. През миналата учебна година имало целодневно обучение за 50 деца от предучилищния клас до IV клас. Родителите на останалите 30 не пожелали. Още преди целодневната организация до IV клас да бъде записана като изискване в закона, там е имало четири занимални, и то до V клас, в които са ходили предимно роми. Мерките започват да дават резултат. До края на 2004/2005 г. всяка година отпадали около 50 ученици, но оттогава броят им постоянно намалява. Най-често децата се отказват от училище в V и VI клас. В V клас една от причините е големият стрес, който децата изживяват - били са при една учителка, която 4 години им е била като майка, изведнъж ги напуска и започват да се лашкат от един преподавател на друг.

В Твърдица са много горди, че тази година са



изпратили три ромки абитуриентки



и едно момче с издържана матура. Досега само момчета стигали до края, момичетата спирали рано-рано, щом родителите им ги задомят. Две от момичетата искат да завършат начална педагогика. Обещават после да се върнат в Твърдица като учители. Но най-добрата петокласничка Дафинка внезапно спряла да ходи на училище. От семейството твърдели, че отишла при роднини в Еленския Балкан и учи там. Деца от махалата обаче разказали, че я омъжили. Докато обикаляли квартала да събират ученици, учителите се натъкнали и на три деца - на 6, 7 и 11 г. Баткото обаче никога не е стъпвал в училище или детска градина. Сега убеждават родителите да започне заедно с малките.

От три години в училището работят по национална програма "Грижа за всеки ученик". С нея се осигурява допълнително обучение от 100 часа за всички учебни предмети, по които има слаби оценки на външното оценяване. По друга програма от тази година вече ще могат за допълнителна работа да се включват и ученици от класове, след които няма външно оценяване, на базата на вътрешните оценки. Групите са от 4 до 8 деца и затова ефектът е голям. Вече са по всеки предмет, по който има деца с проблеми. Учат до края на юни и от 1 септември. "В тези групи не влизат само ромчета. Там попадат и българчета със слаби оценки", обяснява директор Минчева.

Като учител по литература Петранка Минчева задала на учениците си в VIII клас тема "Основни ценности на съвременното българско общество". И останала изумена от резултатите. "Ромчетата масово писаха, че основната ценност е образованието, после семейството. За българчетата бяха колите и моторите", казва тя. Една майка дошла специално да моли да я информират, ако двете й дъщери не ходят на училище. Казала: "Аз съм неграмотна, училището е най-важно!"

Миналата година 25 възрастни са се записали да учат в самостоятелна форма на обучение. Завършили само четирима, другите не успели да се явят на всички изпити най-вече заради работата си извън града. Но и това е някакво начало нещата да започнат да се променят към добро, смятат в Твърдица.