|
| Венцислав Кулев |
Венцислав Кулев е актьор, журналист, драматург. Завършва ВИТИЗ през 1981 г. и около 7 години играе на сцена. След това работи в програми "Христо Ботев" и "Хоризонт" на БНР. Прави авторски предавания в БНТ. В момента ръководи собствена рекламна агенция. Автор е на много пиеси, а от този сезон "Онзи, който се хили" е част от афиша на Народния театър.
----
- Завършили сте ВИТИЗ, зет сте на любимеца на родната публика - Тодор Колев, съпругата ви също е актриса. Защо зарязахте актьорството?
- Навремето една моя пиеса спечели конкурс в популярния тогава телевизионен театър. Реших да се отдам на писане и затова се отказах от актьорската професия.
- Тогава "Онзи, който се хили" трябва да е оправдание на този житейски избор. Сценичният вариант на режисьора Гаро Ашикян горе-долу покрива ли вашите очаквания?
- Не бих казал. Гаро се хвана за криминалния момент в пиесата, без да задълбае. Смятам да издам книжка, в която с още няколко пиеси да публикувам варианта на "Онзи, който се хили", който дадох в Народния, и този, дето Ашикян го постави. В един момент бях готов да се откажа и изобщо да не стигаме до премиера. Но, слава богу, влезе актьор като Валентин Танев, който така си направи ролята, че успя да извади някакъв нов смисъл.
- Защо решихте действието да се развива в мола? Покрай сериала "Стъклен дом" не става ли претоварване на това понятие в изкуството?
- Молът... Всички отидохме натам, всичко се комерсиализира. Пиесата разкрива един абсурд - как на място, където едни хора пазаруват, а други печелят, се заражда някаква идея за изкуство, за това да се направи "Крал Лир". Сблъсквам изкуството с комерсиалното. Пак обаче се връщам на горната тема. Най-големият проблем е, че българската режисура не е на ниво. С малко изключения преподавателите в НАТФИЗ, които подготвят бъдещи режисьори, самите те не са кадърни. Цялата работа е, че у нас режисьорът е водещата фигура, обаче не той взима авторско право, а създателят на текста. И какво се получава? - много режисьори хващат някаква пиеса, преобръщат я надолу с главата, подписват се като съавтори, а истинският автор реално отива на втори план. Не ги упреквам, иначе ще умрат от глад. Докато в Англия, ако дадена пиеса издържи 15 представления, режисьорът получава някакъв хонорар; ако завъртанията станат 50, той печели още и още. А в България режисьорът поставя пиесата и си заминава. Тя може да се изиграе и сто пъти, при пълен салон, но той остава с пръст в уста. Не е справедливо.
- Излиза, че все по-малко ще се радваме на съвременна българска драматургия, понеже никой няма интерес да поставя.
- Именно. Отварям голяма скоба и ви моля това да не отпада от интервюто: няма начин една пиеса, след като писателят я завърши, да напише - както във финала на романа - "Край", и тя да е готова. Пиесата ще стане такава, чак когато се изиграе на сцена. Пиесата трябва да бъде отправна точка за правене на театър, както казва Елин Рахнев. Пак ще спомена Англия, където едва след като щатните в един театър театроведи са избрали дадена пиеса, режисьорът организира екипа, но няма право да докосва текста.
- Без увъртания твърдите, че българската драматургия е бита карта?
- Категорично е бита карта. И не защото никой не пише, напротив. Защото хората на ръководни позиции в театрите се интересуват много повече да поставят чужди пиеси. Ако не е бил големият Методи Андонов, Радичков нямало да бъде открит като драматург. Първите му пиеси не били добри, но Андонов го "театрализирал" като автор, създал му самочувствие, което е от огромно значение. Ще кажа само едно име на наш съвременник: Христо Бойчев. Някой някога потупа ли го по рамото, даде ли му някаква наградица за толкоз години? А в Япония, пък и в цял свят, играят българска пиеса от Христо Бойчев. Но тука нехаят.
| - Намеквате, че българите сме злонамерени? |
Като капак, в България я няма и тази прекрасна традиция да се събират хора единомишленици, както в Русия, в Америка. Иначе като е за софра, много ни бива, но не и да седнат представители от един творчески кръг и да чуят нещо, създадено от техен приятел, да изразят мнение.
- А вие чувствате ли се низвергнат от вашата гилдия?
- Отношението към "Онзи, който се хили" е все едно такава пиеса изобщо не съществува. Просто защото отдавна съм в театъра, от 83-та пиша пиеси и колегите ме низвергнаха по тоя начин: "Хайде де, ще ми пише той пиеси". Вижте "Театрален роман" на Булгаков. Описаното от него през 1937 г. е едно към едно със ситуацията на родния ни театър в момента.
Кому е нужно съвременните ни драматурзи да се съревновават с всички умрели световни драматурзи, с всички живи такива, с българските, та и със себе си, ако щеш?
- А защо го правят?
- Защото няма законни, правови положения като в другите държави да се дърпа националната драматургия напред. В Русия, Франция, Англия всеки се натиска да поставя съвременни пиеси. У нас нова българска пиеса се появява някак по терлици. Не е вярно, че нямаме добра драматургия, просто игрите са големи. Значи на Пинтър му е позволено да пише абсурдни пиеси и те са добре приети на наша сцена, но ако в текста на някой наш драматург има абсурдизъм или сюрреализъм, никой режисьор няма да го постави.
- И относно театралната реформа ли сте толкова черноглед?
- В момента се правят само кръпки. Тези, които уж ръководят реформата, се боят да са радикални. През 91-ва година се явих на конкурс за директор на Сливенския театър, но артистите скочиха срещу ми, защото предложих същото, което в момента е на дневен ред. Едва ли не ме обявиха за фашист. И преди, и сега в театрите има хора, които не работят, но са на заплата. Това трябва да спре. Тези, които ще прокарат истинска реформа, може би в момента влизат в НАТФИЗ. Другият вариант е така да обеднее държавата, че да се наложи да закрие театрите. Но те да се реформират доброволно, просто е невъзможно да се случи. В София, в провинцията, в Министерство на културата има страшно много тунеядци, които няма да го позволят.
- Ще гледаме ли скоро на сцена и друга ваша пиеса? "Осиновяване" например.
- Нея смятам да я променя и да я превърна в гротескова комедия, нещо в стила на Камен Донев. Да си призная, преди бях склонен да го упрекна, че прави чалга култура, но промених мнението си.
- Защото съпругата ви играе в негови пиеси ли?
- Може би това е причината да вникна по-внимателно в творчеството му. Камен е различно мислещ човек, според мен е явление, което културолозите в бъдеще трябва да изследват. Ето друг драматург, на когото никой не обръща внимание. Е, Бойко Борисов го похвали, че сам актьор, пък колко публика, пък колко приходи. Но тази тема за парите хич не ща да я зачеквам.
- Свързано ли е с това, че и двамата родители скачате срещу решението на дъщеря ви да става актриса?
- Познаваме суетността на професията, колко е тежка, безпаричието. Жена ми чак сега започна да играе с кеф и размах, но преди това 10 години беше шеф на рекламна агенция. Спечели пари, общо взето добре живеем. Ами ако и двамата бяхме останали да се препитаваме с актьорство? Не мога да опиша за каква бедност става дума, когато работехме в провинциални театри. Скоро си говорехме, че не познаваме успяла актриса, зад която да не стои някой още по-успял мъж. Като почнеш с Койна Русева, Нети...
- Какво пишете сега?
- Замислям един роман. Интересен ми е преходът между социализма и сегашното време. Героите са бивши ученици от Пета гимназия във Варна, където съм учил. Историята проследява как се променят те след 10 ноември, защото когато промяната у човека произтича от промяна на обществените порядки, тя е много по-драстична.
- Критиките към новото българско кино обаче са, че прекалява точно с темата за прехода. Да не си вкарате главата в торбата?
- Така е, но въпросните филми останаха на повърхността. Пък и ние си нямаме Орхан Памук, който да е разказал в дълбочина за смисъла на една епоха. Не че се съизмервам с него.
- Според вас българските сериали вързани ли са добре драматургично?
- "Под прикритие" - да, но в повечето психология тотално липсва. Турските сериали са много по-издържани психологически, занимават се с вътрешното движение на героя, докато нашите разчитат главно на сюжетни врътки. Но не знам дали леля Тинка от еди-кое си село, гледайки "Стъклен дом", се интересува от мотивацията на героите. Надали.