Гарабед Минасян е професор, доктор на икономическите науки. Работи в Института по икономически изследвания на БАН. От 2010 г. е редовен професор и в Стопанския факултет на Тракийския университет. Директор на Института за 1992-1995 г., ръководител на секция "Макроикономически анализи и прогнози". Два мандата е бил член на Управителния съвет на БНБ и икономически съветник на президента на България през 1997-2000 г.





- Проф. Минасян, как ще се усетят в България новите световни трусове?

- Сътресенията в световните финанси ще имат своите последствия и за нас. Многомилиардните инжекции безусловно ще доведат до ускорен прираст на цените и това ще се усети след две-три години. Всичко, свързано с дълговата криза, означава увеличение на паричното обращение в САЩ. Федералният резерв се радва на тази привилегия, че оперира с една-единствена валута - американския долар. От него те могат да печатат колкото си искат. Такъв случай вече сме имали през 70-те години на миналия век, когато избухна енергийната криза. Тогава ОПЕК съзнателно повиши много цените на течните горива. Заради това Федералният резерв реши да напомпа пари в икономиката и цените започнаха да растат. Така в рамките само на пет години цените в САЩ нараснаха с 50%, което беше и продължава да е прецедент.

- Има ли подобна опасност и сега?

- Сега е доста по-различно. Преди имахме изолирани общности - от една страна, Западна Европа, развитите икономики, от друга - социалистическия свят. Движението през границите на тези две общности не беше толкова интензивно, докато сега ситуацията е съвършено различна. Американците печатат долари, но тези долари не остават в САЩ, а излизат в чужбина. Това е една от причините, поради които толкова години - от 2008 г. насам, цените не са се повишили значително.

- А чака ли ни голяма инфлация?

- Въпросът не е дали, а кога. Геолозите са сигурни, че ще има разрушаващо земетресение на тихоокеанския бряг на САЩ. Всички знаят, че ще е катастрофално, но никой не може да каже кога ще се случи. Може да е утре, след месеци или след много години. Същото и е при това наливане на пари - неизбежно ще доведе до ръст на цените, въпросът е кога.

Това също е прецедент, с който светът няма опит. Досега ефектът от ръста на цените се е проявявал почти веднага и централните банки са могли да реагират. Сега липсата на ефект успокоява банките и те пускат нови пари в обращение, докато в един момент ще се усетят.

- Подготвени ли сме за нов ръст на цените?

- Дори САЩ и Европейският съюз не са подготвени. Всички те очакват тази инфлация, същото беше и с дълговата криза в САЩ. За нея се знаеше отдавна и всички бяха наясно, но когато това наистина се случи, хората се стреснаха и първоначалното успокоение не трая много дълго. България трябва да изгради своя позиция. Сега не си даваме сметка за това какво предстои.

- Какво може и какво трябва да прави българското правителството в такава ситуация?

- Макроикономическата политика, особено за България, която не може да се бърка в световната икономика, а само консумира световните ефекти, би следвало да бъде неизменна. Страната ни трябва да работи за това да стане атрактивна за инвеститорите. За нещастие след 2008 г. наблюдаваме солидно отдръпване на инвеститорите, а атрактивността на България намалява. Да, у нас данъците са най-ниски - имаме 10% корпоративен данък, да, най-ниският е в ЕС. Явно е, че фискалните облекчения далеч не са единствено определящи за атрактивността на държавата.

- Как гледате на омекването на министър Симеон Дянков за минималната заплата - той вече обещава повишение и от 1 септември, и догодина?

- Този въпрос е свързан с цялостното състояние на държавния бюджет, а по отношение на неговото изпълнение могат да се желаят много неща. Приходната част на държавния бюджет е прекалено неудовлетворителна. Това Министерство на финансите не съумява да събере приходите, които преди това сме доказали, че е възможно да съберем. Няма промяна на данъчната система, налозите са едни и същи и въпреки това приходите намаляват. Това е абсолютно недопустимо.

Сега е най-необходимо правителството да има избистрена представа за бъдещето, защото то оперира с парите на данъкоплатците и трябва да бъде наясно къде и по какъв начин да ги изразходва. Проектирането на бъдещето е заложено и в Закона за държавния бюджет, където е казано, че правителството трябва да направи такъв план за следващите три години. Това, което прави то обаче, е абсолютно неприемливо и некачествено.

- Притеснява ли ви бързото нарастване на необслужваните и преструктурираните кредити?

- Сега има известно парализиране на банковата дейност. Доверието между банкерите и желаещите да изтеглят кредит не е на завидно ниво. Финансовите институции внимателно преценяват възможностите на кредитополучателите, а те от своя страна се оплакват, че нямат достъп до финансови ресурси. Тази картина продължава вече две години независимо от колебанията. Има опасения, че възможностите на банките да съберат обратно вземанията си ще бъдат ограничени и че тези лоши кредити ще растат. Твърде често дори и този показател не е най-представителният, който се дава от БНБ, защото както банките, така и кредитополучателите са заинтересувани да не декларират несъбираемите кредити. Това е и причината, поради която се прибягва към различни видове техники.

- Искате да кажете, че лошите кредити всъщност са дори повече от официално обявените?

- Да, вероятно, защото трудностите при събирането кредитите са значителни. Банките са задължени да поддържат 10% от депозитите като запас в БНБ. В края на месеца обаче обикновено тези запаси подскачат нагоре и достигат около 5 млрд. лв. Веднага след изтичането на месеца тези пари спадат с около 1 млрд. лв. Това е така, защото търговските банки имат нужда от тези средства. На тях им е позволено в рамките на месеца да ползват парите при ликвиден недостиг и те правят точно това. Това означава, че търговските банки имат необходимост от средства и чувстват такъв недостиг.

В същото време, ако погледнем лихвите по депозитите, ще видим, че те се поддържат на едно и също високо равнище. Търговските банки не биха били склонни да плащат високи лихви, ако нямаха нужда от тези пари. Те чувстват недостиг и така се стремят да привлекат свободните парични ресурси.

Банките обаче изглеждат стабилни. Нямаме видими основания за безпокойство.

- Страда ли икономиката от конфликта на държавата с "ЛУКойл Нефтохим"?

- Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) трябва да си свърши добре работата по случая "ЛУКойл". Това, на което сме свидетели, и целият този хаос показват, че "ЛУКойл" е монополна организация, която до голяма степен диктува пазара на течните горива. Нещо, което правителството не би следвало да допусне, а КЗК би трябвало да санкционира. Е, оказва се, че комисията не си е свършила добре работата и трябва да се търси сметка защо не го е направила. Преди се тръбеше, че всъщност всички проверки на КЗК са доказали, че няма нищо нередно, а после нещата се обърнаха.

След това започна нова проверка, а резултатите няма да станат готови утре или вдругиден, а поне след 6 месеца и дори след година. Тогава що за работа вършат тези хора? Безусловно трябва да се съкратят сроковете на производствата. Трябва да се повиши ефективността на работата на КЗК. Не мога да коментирам решението на Върховния административен съд (ВАС), благодарение на което "ЛУКойл Нефтохим" може да работи отново, тъй като не съм правист. За мен обаче то изглежда смущаващо. От една страна, компанията пренебрегва всички официални изисквания и високомерно отказва да ги изпълнява, а от друга, ВАС решава, че нещата вървят добре и че те не бива да се санкционират. Не мога да разбера това.