Иван от Скрино е най-почитаният българин в цялото ни Средновековие, а и днес. За всички български средновековни царе, дори за великите воини и мъдри управници сред тях, могат да се чуят всякакви мнения, често и противоположни в оценките си. Само за Иван от Скрино никъде няма да намерите неласкаво твърдение или споменаване на каквото и да е позорящо го обстоятелство, отношението към него е точно същото каквото е към Левски - като към народен светец. При тая висока оценка не се е имало предвид нито християнската обвивка на живота и делата му, нито мнението на самата християнска църква, която, както е обичайно за нея, бързо приспособява към себе си добилия огромна известност лечител. След смъртта на Иван от Скрино именно църквата го назовава "Рилски" заради обителта, която основава, а по-късно и го канонизира. Но въпреки истеричната религиозна пропагандна шумотевица в народната памет Иван от Скрино остава истински свят заради великото си дело на лечител, на пръв български фармаколог и изпитател. В края на IХ - първата половина на Х в. българите, които се съпротивляват пасивно срещу приемането на християнството, заселват дивите планински места (Ив. Дуйчев, 1947). Изглежда, че продължителното скитане на Иван от Скрино, което изглежда безцелно и хаотично, всъщност е било свързано със събиране на стари неидеологизирани лечебни знания и практики. Вероятно именно на великия лечител дължим пренасянето на тези стари знания от античността в Българското средновековие и предаването им до днес. А какво е по-благородно от борбата за избавлението от болестите и страданията?!



* * *



Вече точно 1065 години след смъртта на Иван от Скрино загадките около живота и делото му остават все така многобройни. Причината за това е напълно ясна - остър недостиг на исторически достоверни сведения. Петте средновековни животоописания, посветени на Иван от Скрино, са под формата на жития на християнския светец Иван Рилски. Трудностите по интерпретацията на този вид средновековни литературни произведения са общоизвестни, за да се достигне до исторически достоверен пласт в тях, трябва предварително да се отстранят обилните легендарни и религиозни напластявания, с които те винаги са обрасли. В средновековните животоописания на Иван от Скрино съществува и друга, дори още по-съществена трудност - двете най-ранни произведения, Безименното (народното) житие и Житието на Георги Скилица, се отнасят сигурно чак през втората половина на ХII в., т. е. повече от два века след смъртта на лечителя. По неизвестни ни причини, за които обаче можем да се досетим, християнската църква чака двеста години, за да започне събирането на (вече) легендарни сведения за живота на Иван от Скрино. Всъщност през цялото това време исторически достоверната информация вероятно до голяма степен е изчезнала заедно с носителите си, които постепенно са отмирали. Георги Скилица, секретар на император Мануил Комнин (1143-1180) и управител на Средец, даже твърде откровено посочва, че "ангелски гласове" му нашепвали какво да пише. Няма никакво съмнение, че Безименното житие също е изградено изцяло по легендарни сведения. Късното житие на светеца, написано от Патриарх Евтимий, в голямата си част черпи сведения от Безименното житие.

Вярно е, че има възможност да е съществувало и по-ранно животоописание на лечителя, което не е достигнало до наши дни. Вярно е също, че може би значителен дял от сведенията, съдържащи се в двете най-ранни животоописания, са исторически достоверни, пренесени обективно от народната памет дори в двата века до написването им. За нас ще е важно да отстраним ненужните напластявания и да достигнем до твърд исторически обективен пласт в животоописанията на Иван от Скрино. Този процес е вече започнал (Юрд. Трифонов, 1939; Ив. Дуйчев, 1947 и пр.), но и досега романтичната линия в животоописанието на великия българин преобладава изцяло дори и в специализираната научна литература. Изглежда, е твърде силен у всеки от нас страхът, че като се премахне романтизмът в представянето на Иван от Скрино, той ще изгуби силата си на истински български национален народен светец. Което, разбира се, е дълбоко невярно.



* * *



Вероятно ще е нужно първо да се посочат основанията за въвеждане на ново, съвсем различно име за прочутия българин. Всепризнато правило в историческите изследвания е назоваването на античните и на средновековните автори - книжовници, учени, лечители, технитари, освен с личните им имена и с мястото, от където произлизат или където преминава основно жизненият им път, за да бъдат разпознаваеми. Когато обозначаваме Иван от Скрино само като Иван Рилски, всъщност признаваме една-единствена от заслугите на този бележит българин - основаването на Рилската обител и религиозната му деятелност. Колкото тази негова заслуга да изглежда важна, то така оставяме незабелязано главното занимание на народния светец - неговата изключителна заслуга като лечител и фармаколог. Вероятно много от това, което днес знаем за действието на различните билки, е именно заслуга на Иван от Скрино. Доколкото във всичките му животоописания се подчертава дебело, че след напускането на родното му Скрино той обитава все напълно безлюдни планински местности (за църковните деятели, автори на житията му, населените с езичници планински гънки са си били точно безлюдни), то е ясно май, че лечебната практика на Иван от Скрино е създадена от самия него, лечебните свойства на растенията са изследвани пак от него, събраните стари фармакологични знания вероятно сам е изпробвал.

Впрочем само така може да се обясни и особеното състояние, в което се е запазило до днес тялото на лечителя. Изглежда, изпробването на лечебни растения в определен ред и в определени количества в съчетание с особената аскетичност в храненето в продължение на десетилетия е причина за мумифицирането на тленните му останки.

* * *

Несъмнено първата голяма загадка в дългия жизнен път на Иван от Скрино е напускането на родното му село. Всичките му животоописания са категорични, че това става поради установилата се пълна нетърпимост между него и съселяните му. Очевидно отношенията дори с брат му, за когото не е известно дали е по-голям или по-малък, а не знаем и името му, са били дотолкова обтегнати, че заминаването на Иван е вече наложително. Изглежда, че тази може би взаимна нетърпимост придобива крайни форми след смъртта на родителите на двамата братя, т. е. едва ли много преди края на IХ в.

Заминаването на Иван от Скрино от родното му село е свързано с една случка, която днес би влязла в криминалната статистика. Бъдещият лечител тръгнал, след като повел със себе си един вол. Добре, че преди повече от 70 години Юрд. Трифонов ни посочи, че случката с вола е привнесена от житието на св. Илия и няма нищо общо със самия Иван от Скрино, та можем да сме напълно спокойни за моралната чистота на народния светец засега.

(Следва)



Извори



". . . Той [Иван от Скрино] беше пастир и не притежаваше нищо освен един брат и един вол. И когато намисли да отиде в пустинята [в безлюдни планински местности], взе вола и замина. И никой не знаеше накъде се той отправи от мястото си.

Тогава . . . брата му . . . убеди людете [да го преследват]. И те го догониха в полето, наричано Мърдища, под големия дъб . . . Те започнаха да го връщат от . . . пътя. И щом започнаха да го връщат, той им извърши голяма божия молитва. И едва изпроси звънеца, що носеше волът, за знак от света и нему за спомен - за да се знае що изнесе от света . . . Иван. А вола му взеха . . .

И отвърна той светото си лице от тях и отиде в Рилската пустиня. И като се обърна към тях . . . каза: "Аз ви напущам с присмех и подигравка."

И отиде в Рилската пустиня. И стигна в местността, що наричаха Голец [изглежда, в северната част на м. Септемврийче, 22 км източно от Благоевград, в подножието на късноантична крепост, чиито зидове са били видими в края на IХ в.]. И там престоя 7 месеца. И брат му . . . замина да го дири. И отиде и го намери в тази местност.

"И той [Иван от Скрино] отиде, намери пещерата [вероятно пещерата "Пеща" в поречието на Славова река, ляв приток на р. Благоевградска Бистрица, която днес не съществува, унищожена е при строителството на път] и влезе."

Из Безименното (народното) житие на Иван Рилски, преди 1183 г.

Превод на В. Киселков



"Родителите на блажения [Иван от Скрино] бяха благочестиви във всичко. По народност те бяха българи, родени и отгледани в село, нарицаемо Скрино [Кюстендилско]. То е в Средецката област. Този град Средец е един от славните и забележителни градове в европейските предели.

И тъй като живееха в това село, понеже бяха благочестиви по живот, а милостиви по нрав, те добиха две деца, едно от които е този чуден Иван. Той беше възпитан добре от родителите си. Във всичко им се покоряваше и им отдаваше дължимата почит. Когато се измина немалко време [изглежда, към края на IХ в.], родителите му умряха . . . [Иван от Скрино] чрез пост и молитва сладко угаждаше на господа . . . Но някои, обхванати от завист и лениви за доброто, го обсипваха с хули и укори. Те го наричаха лицемер и съвършено непотребен за светския [всекидневния] живот . . ."

Из "Житие на Иван Рилски" от Патриарх Евтимий, ХIV в.

Превод В. Киселков



-----

* Не е желателно нито в този текст, нито в продължението му следващата седмица да бъде посочвано точното местоположение на споменаваните непроучвани археологически обекти. Надявам се да е понятно, че причините за това са напълно извинителни.