Улиците на Индия са задръстени от хора, излезли на кръстоносен поход срещу корупцията. Стените са облепени с лозунги с антикорупционни призиви. Миналата седмица в Делхи един от афишите гласеше: "Аз подкрепям идеята за свободна от корупцията в Индия, а вие?" Кой няма да се съгласи с това? Това е нещо като високопарно политическо изявление от сорта на: "Аз се боря за справедливост, а вие?", предназначено по-скоро да сложи край на дебата, отколкото да го насърчи.

Заради категоричността си този лозунг приляга на изненадващо успешната кампания на Ана Хазаре - преродения Ганди, който внесе смут в правителството със своите гладни стачки. Седемдесет и четири годишният Хазаре вчера беше освободен от затвора "Тихар" в Делхи. Той отказваше да го напусне, докато не получи по-нататъшни отстъпки. Така той си тръгна от затвора днес, едва след като получи разрешение от властите за 15-дневна гладна стачка в градски парк. Властите се бяха оказали в абсурдна ситуация, в която нямаше как да победят.



Нетърпението на средната класа



От 90-те години до сега Индия се променя по-бързо в сравнение с който и да е период от историята си. БВП на страната се удвои само за едно десетилетие. Частичното освобождаване на икономиката от оковите на държавния контрол, упражняван с помощта на "лицензионния радж" (или "лицензионното управление" - сложен бюрократичен механизъм за издаване за разрешителни за започване на бизнес, в сила в Индия от 1947 до 1990 г.), даде тласък на икономическата и социалната трансформация.

За разлика от Китай, който зависи от износа на стоки, индийският икономически възход и бързият годишен икономически растеж от 8 процента се дължат на вътрешното увеличение на разходите и на потреблението. Милиардерите са в изобилие в Индия, въпреки че стотици хиляди индийци все още са в капана на безнадеждната бедност. Но може би по-важното в дългосрочен план беше появата на една амбициозна и утвърждаваща се средна класа.

И тази нова средна класа е нетърпелива. Тя не се интересува особено много от конституционните тънкости или условности. Тази средна класа видя как други, по-малко привилегировани социални групи извоюват политически отстъпки чрез демонстрация на сила по улиците.



Неработещи институции



Веднага след независимостта на Индия през 1947 г. много от институциите на модерната държава бяха новоучредени. Други институции, съществували през колониалния период, бяха адаптирани към изискванията на новото време. Някои от тях заработиха добре, други не. През двете десетилетия на либерализацията на индийската икономика тези институции доказаха, че не могат да се справят с бързото темпо на промените. Полицията и Централното бюро за разследване често пъти се оказват некомпетентни или корумпирани. Съдебната система е отчайващо бавна. Почти една трета от постовете по висшите ешелони на съдебната власт са незаети.

На държавно или на национално ниво основният механизъм за преследване на корупцията не работи както трябва. През последните години правителството също пострада от обвинения за корупция. Те бяха отправени срещу него заради договорите за организирането на игрите на Общността на нациите, на които Индия беше домакин през 2010 г., заради издаването на лицензии на мобилни оператори и заради разрешенията за изграждането на жилищен блок за вдовиците на военни, загинали във войната - всичките възложени на армейски командири или на хора, близки на политическия елит.



Простото послание на един "самотен ездач"



Индийските политици, много от които са деца на други индийски политици, не успяха да развият или утвърдят реформите от началото на 90-те години. Не беше въведено ефикасно законодателство, което да промени нещата. И точно този провал породи готовността на хората да подкрепя един "самотен ездач". Индийците са наясно с всекидневните проявления на корупцията. Те знаят, че трябва да дадат подкуп на полицай при нарушение на правилата за движение по пътищата или на държавен служител, за да издаде акт за смъртта на някой роднина.

Посланието на Ана Хазаре е просто. Той е възрастен бивш военен, аскетичен и дисциплиниран мъж. Дори дрехите му наподобяват дрехите на Махатма Ганди. Ана Хазаре не обича алкохола, кабелната телевизия, дъвченето на паан (листа от индийски пипер) и яденето на месо. Когато трима мъже от селото му се напиха, той ги върза за колоните на местен храм и ги бичува с армейския си колан. Тази старомодна и недемократична простота се оказа привлекателна за младите привърженици на Ана Хазаре.

В Индия има и други активисти като Иром Шармила - една невероятно храбра жена, която прави гладни стачки от повече от 10 г., за да призове за прекратяване на нехуманното отношение спрямо народа на Манипур, в североизточната част на страната. Но другите активисти не успяха да привлекат дори малка част от вниманието, породено от Хазаре.

За изкореняването на корупцията Хазаре предложи създаването на нова служба, която да е независима от правителството и която ще управлява съдебните дела за корупция, водени по бързата процедура. Тази нова служба ще има властта да разследва и преследва правителствени чиновници, съдии и политици, дори и премиера. Опонентите на Хазаре обаче предупредиха, че неговото добронамерено предложение ще роди всъщност едно ново Гестапо.

Допреди година името на Ана Хазаре беше познато само на активистите в селата. През април той се озова в центъра на националното внимание, като започна открита гладна стачка насред парка обсерватория "Джантар Пантар", делхийския еквивалент на лондонския Хайд парк. Тогава около него се събра тълпа, а политиците по традиция разкритикуваха тази стъпка, докато множество кинозвезди се присъединиха към Хазаре на трибуната в парка. Месеци след това Хазаре и неговата свита се опитаха да наложат своята програма на правителството, насърчени от шумната обществена подкрепа.



Реакцията на управляващите - шедьовър на глупостта



Тази странна ситуация, в която народни избраници започват да подкрепят исканията на самоназначил се светец, се базираше само до известна степен на популистката и ловка стратегия на възрастния привърженик на Ганди. Във всеки нов обрат организаторите на кампанията на Хазаре бяха подпомагани от гафовете на управляващата партия Индийски национален конгрес, чиито реакции бяха шедьовър на глупостта.

Първо управляващите позволиха на Хазаре и на посочени от него представители на "гражданското общество" да определят как трябва да изглежда предложената от него независима служба. После те влязоха в полемика с него, когато той започна да води преговори с висши министри. След това те направиха отстъпки, а после той обяви, че ще започне друга гладна стачка, ако следващите му искания не бъдат изпълнени.

През цялото това време правителството, оглавявано от 78-годишния бивш бюрократ и настоящ премиер Манмохан Сингх, не успя да установи дори и най-елементарни връзки с обществото и медиите. Правителството не успя дори да се справи с най-абсурдните страни на кампанията на Хазаре.

Хазаре притисна в ъгъла правителството, като приведе още доводи в подкрепа на кампанията си, броени дни след като Индия отпразнува 64-тата годишнина от независимостта си. Гладуването до смърт е чувствителна тема в Индия заради спомените, свързани с Махатма Ганди, който прибягна до тази тактика срещу британците. Онова, от което особено се страхуваха британските вицекрале и премиери, беше народното въстание, което щеше да избухне, в случай че Ганди беше умрял пред очите им.



"Втора борба за свобода"



Мнозина в Индия наричат случващото се сега "втора борба за свобода", тъй като правителството разчита на почти колониални закони, за да налага реда и да ограничава свободата на протестите. Истината обаче сега е друга. Ана Хазаре е само имитация на Ганди и преследва много по-различни цели. Но с това парализирано индийско правителство натрупаната инерция е на негова страна.

Първо му беше забранено да гладува на обществено място, после, когато той отказа да се подчини, полицията в Делхи го отведе в затвора "Тихар" - възможно най-неподходящото място за него, защото той е дом за политици и за бизнесмени, съдени за корупция, на които е отказано пускане под гаранция заради общественото недоволство. В съседната на Хазаре килия се намираше Суреш Калмади, обвинен в корупция във връзка с възлагането на договорите, довели до фиаското на игрите на Общността на нациите, за които спортните зали и съоръжения не бяха готови навреме.

Когато властите промениха тактиката и обявиха, че Хазаре е свободен по настояване, както се предполага, на Рахул Ганди - наследника на управляващата династия, Хазаре отказа да помръдне от килията си.

Но този път улиците на много индийски градове се изпълниха с разгневени негови привърженици, носещи на главите си ленти с надписа "Аз съм Ана Хазаре". Протестиращите дори спряха един влак. А други зажаднели за реклама участници в кампанията - като например заможния мистик Баба Рамдев или гуруто, преподаващо тънкостите на "Изкуството да живееш" Шри Шри Равишанкар, успяха да посетят Хазаре в затвора.

В гнева и недоволството си борещите се с трудностите членове на нововъзникващата средна класа, които се чувстваха изключени от властта, се обърнаха към Хазаре и към неговите обещания да изкорени корупцията. И така неговият успех ще направи все по-трудно за управляващите да се противопоставят на неговите предложения, които на практика ще създадат още един пласт на управление в тази страна, в която има прекалено много бюрокрация, в който ще се зароди служба, разполагаща с прекалено големи права, каквито би могъл да има само Супермен, над живота на отделните хора.

------------

* Патрик Френч е автор на книгата "Индия: Портрет".