|
| Иван Костов |
Задълбочаването на кризата изглежда все по-реално, а вероятността да засегне и нас е все по-близка. Този път кризата се очаква да засегне реалната икономика, а не както беше преди - финансовата сфера. Редица правителства, включително в ЕС, са в трудно положение. Дори и да приложат програми за бюджетни съкращения, те едва ли ще да бъдат изпълнени както са замислени и няма да дадат очакваните резултати. Основната реакция на САЩ и ЕС ще бъде печатането на пари. Когато централните банки покриват дефицитите и обслужването на дълга на правителствата, това обезценява долара и еврото. Този процес вече започна. Цената на златото се покачи, поскъпна и швейцарският франк.
Така подкрепени правителствата ще се опитат да избегнат нужните структурни реформи. Само че инфлацията както винаги ще се стовари най-тежко върху бедните семейства, върху малките и средни фирми и върху слабо развитите икономики. Богатите, големите фирми, силните икономики също ще бъдат засегнати, но в по-малка степен. Тази криза ще отвори още повече ножицата между стандарта на живот на различни слоеве от населението и ще обезцени доходите, а това са точно слабостите на българската икономика.
Кризата у нас
Ние и сега сме в по-тежко положение от останалите. У нас влошаването на икономическата ситуация не е преставало. В сравнение с най-добрите показатели преди кризата крайното потребление спадна с почти 10 на сто по цени от 2000 г. от 9429 млн. лв. на 8575 млн. лв. В същото време безработицата се увеличи от 6,5 на сто до 12 на сто. Дори през последната година, въпреки отчетения растеж на брутния вътрешен продукт, оборотът в търговията на дребно намаля с 0,8 на сто, но реалното намаление е повече от 4,4 на сто, заради инфлацията. Общите доходи на домакинствата намаляха от 2194 на 2131 лева или с 2,9 на сто, но реално спаднаха със 7,3 на сто заради инфлацията. За първите пет месеца чуждестранните инвестиции от 2 слязоха на 1,2 млрд. лв.; брутното капиталообразуване е спаднало с 29 на сто. През юни тази година редовните кредити на предприятията (корпоративните клиенти) са 74 на сто от общите. Домакинствата, най-вече тези със средни и по-високи доходи, не вярват в бъдещото си благополучие и започват да спестяват. Макар да получават реално по-малко приходи тези домакинства са причината вложенията на физическите лица да нараснат с 11 на сто.
Политически реакции
Предишното правителство пренебрегна сигналите на кризата и си позволи престъпно бездействие, но не посмя да посегне на фискалния резерв и той остана значителен.
Сегашното правителство реагира така: последните две години покри дефицита с пари от фискалния резерв и го изчерпа; прехвърли част от проблемите на бюджета върху данъкоплатците, увеличавайки местните данъци, таксите и осигуровките за домакинствата с повече от 50 на сто; намали някои разходи, без да осъществи структурни реформи; опитва се да стимулира инвестициите само с публични инфраструктурни проекти; принудено от профсъюзите повиши минималната заплата и някои пенсии, без да има бюджетна възможност за това. Правителството твърди, че не е вдигнало данъците и не е допуснало намаляване на доходите, но както показват фактите нито едното, нито другото е вярно.
За разлика от първата вълна на кризата сега правителството няма фискален резерв и това го прави по-безпомощно; слабата държава облага слабите данъкоплатци, защото е в състояние да събере данъците само от тях; рязането на ленти не може да замести политиката, стимулираща истинската инвестиционна активност; минималното вдигане на доходите на социално слабите е обречен опит за ограничаване на щетите от кризата.
Можем ли да посрещнем ново влошаване?
Домакинствата, самонаетите лица, малките и средните фирми формират основната икономическа структура, която може най-добре да посрещне и отрази кризата. Затова най-важният въпрос е имат ли те възможност да се справят при ново влошаване на икономическата ситуация.
Тези възможности изглежда са напълно изчерпани. През 2001 г. работната заплата и пенсиите формират около 62 на сто от общите доходи на домакинствата. Останалата част приходи: извън работната заплата, от предприемачество, от собственост, от домашно стопанство, от продажба на имущество и други, са общо 33 на сто.
През първото тримесечие на 2011 г. работната заплата и пенсиите формират над 85 на сто от общия доход на домакинствата. Другите приходи, които са характерни за пазарна икономика с развито предприемачество, са спаднали на 11,9 на сто, почти 3 пъти?! В абсолютен размер приходите извън работната заплата са под нивото на 2001 г., а от предприемачество са на равнището на 2007 г.; доходите от лично стопанство са 25 на сто от тези преди 10 години; другите приходи спадат непрекъснато от 2002 г. насам - и всичко това в номинално изражение. Реално измерени тези приходи, които правят домакинствата автономни в пазарни условия, са намалели още повече.
Фактите са ярко доказателство, че в последните 10 години се е случила нова пролетаризация на българите. Те вече зависят драматично от заплати и пенсии вместо от доходи, за които са отговорни сами. Това е структура на домакински доходи на социалистическа, а не на демократична държава с пазарна икономика, основана на частната собственост. Тези доходи са свидетелство, че хората са с ограничена предприемчивост; загубили са възможността с активност и инициативност, със собствените си усилия и трудолюбие да преодолеят кризата. Основната причина за упадъка на предприемачеството са управлявалите враждебни спрямо него правителства. Най-драматичното влошаване на структурата на домакинските доходи става в последните две години. Това на свой ред е категорично доказателство за пълното отсъствие на бизнес ориентирана, дясна икономическа политика у днешните управляващи. Рискуваме след две години да търсим със свещ справящи се предприемачи.
Държавна антикризисна политика
Държавата няма свободен фискален резерв, с който да посрещне задълбочаване на кризата. Резервът бе изчерпан, но реформите в основните системи не бяха извършени. Това увеличи тяхната зависимост от бюджета и ограничи собствените им финансови резерви. Правителството ще трябва да излезе на свободния пазар да търси кредити и да плати пазарни лихви.
Няма възможности за ново "затягане на колана." Защото както показват опитите от последните две години, "затягането" парализира дейността на нуждаещите се от структурни реформи сектори: съдебната система, публичната администрация, здравеопазването, образованието, МВР, пенсионно-осигурителната система и социалното подпомагане. Безпринципното свиване на разходите разрушава самата основа на публичните и на солидарните системи, особено тези, които финансират здравеопазването и пенсиите. Създава предпоставки за масово разпространение на корупция и престъпност с "бели якички".
Очевидно и неотложно е предприемането на посочените реформи. Те са изцяло в ръцете на изпълнителната и законодателната власт и не зависят от икономическата ситуация. Тези реформи ще бъдат най-силният отговор на задълбочаването на кризата. Надявам се, че е дошло времето, когато управляващите популисти ще разберат, че очевидните и крайно наложителни действия не могат повече да бъдат отлагани, че вече става въпрос не за воля, а за неизбежност, че политическият театър не може да замести политическите решения.
Управляващите в Министерския съвет съвместно с Народното събрание са длъжни да предотвратят финансовото източване на държавата, общините, фирмите и домакинствата от злоупотребяващи с господстващо положение монополи.
Страната ни остро се нуждае от промени в посока на развитие на предприемачеството в пазарни условия. Управляващите трябва: да повишат ефективността на администрацията по отношенията на гражданите и фирмите; да облекчат условията за започване и прекратяване на бизнес; да ограничат целенасочено данъчно-осигурителни тежести и бюрократични процедури за малкия и семейния бизнес; да мотивират хората да търсят законни собствени решения на икономическите си проблеми; да елиминират злоупотребите с монополно положение, които рушат двигателя на икономическото ни развитие - конкуренцията. Тяхно е задължението да намалят сивата икономика, която унищожава условията за лоялна и законна конкуренция в почти всички сектори на пазара.
Държавата трябва, каквото и да й струва, да бъде коректна спрямо своите доставчици. Трябва да плаща навреме, по прозрачен и контролиран от обществото начин, с регламентирани правила за реда на издължаването си. Не може да си позволи на прага на задълбочаване на кризата да не плаща на фирмите по техните безспорни вземания от публичния сектор, защото това ограничава фирмената ликвидност и увеличава несъбираемите вземания на всички участници на пазара.
Управляващите трябва да премахнат вратичките в законите, които дават възможности за безнаказана злоупотреба с власт, за толериране на конфликтите на интереси, за укриване на данъци, за източване на акцизи и ДДС, за неадекватни наказания за икономическите престъпления.
|
| Преди пет години средната класа харчеше мащабно в моловете. Сега спестяванията растат въпреки намалените доходи |
[/i]
Иска или не , г-н Иван Костов използва темата за налагащите се секторни реформи , като евфемизъм на острата необходимост от дълбока Реформа на политическия модел , който практикуваме . Така той избягва простия факт , че "управляващите" са само израз на системната неспособност на съвкупния ни Политически субект , той да се справя успешно със своите задачи , включително и с тези от икономическата сфера . Проблемът пред нашето Общество не е собствено Икономически , а собствено Политически , Господин Костов . Политиците ни са длъжни да го сетят като такъв , но не би ... 