Темата за ранното пенсиониране на някои групи професии отново влезе в обществения дневен ред, след като от Българската стопанска камара (БСК) предложиха няколко промени, които според работодателската организация биха могли да се справят с дефицита в НОИ и спорните точки от солидарността на системата.

Всъщност проблемът е в самата система, която допуска привилегии да разширяват до опасни размери дефицита й. Ето ясен пример. Осигурителните вноски, внесени от държавата за служителите на МВР, които се пенсионират по-рано, са били 215 млн. лева през 2010 г., а изплатените пенсии - 496 млн. лева. В момента огромната разлика в бюджета се покрива от данъкоплатците.

Проблемът идва оттам, че средната възраст за ранно пенсиониране в страната е 50,4 години, а тази за реалния сектор - 60,8 години. По данни на Евростат за хората, пенсиониращи се на възраст от 51 години, средната продължителност на живота е 77,1 години. А пенсиониращите се на 61 години живеят средно 79,3 години. Това означава, че хората с ранно пенсиониране получават пенсия средно 26,7 години, а онези, които се пенсионират "късно", т. е. нормално, се радват на пенсия само 18,5 години. Освен това средната пенсия за ранните пенсионери е средно 410 лв. срещу едва 240 лв. за реалния сектор. А трябва да вземем предвид и факта, че при ранно пенсиониране служителите получават 20 работни заплати накуп. При средна заплата за тези сектори от 973 лв. (по данни на НСИ) и средна продължителност на получаване на пенсия от 26,7 години това прави по 60 лв. допълнително на месец. При това трябва да отчетем и факта, че тези 20 работни заплати са получени наведнъж, не месец по месец.

Тоест бихме могли да твърдим, че пенсиите на хората с ранно пенсиониране са два пъти по-високи от тези в реалния сектор. Едно от очевидните решения е увеличаване на възрастта за ранно пенсиониране. Така пенсионните облаги ще бъдат намалени, а облагодетелстваните сектори ще се доближат до реалния сектор. Друго решение би могло да бъде премахването на ранното пенсиониране за определени групи от хора. В момента много от служителите, заемащи различни административни длъжности, нямат по-тежки или рискови задължения от тези на заетите в реалния сектор, но имат правото да се възползват от ранното пенсиониране. Не изглежда правилно хора с еднакви задължения да имат различни пенсионни привилегии. Това налага въвеждането на равни критерии за оценка на реалния риск и тежестта при определяне на правата за ранно пенсиониране. Това би довело до незабавно прекатегоризиране на всички, ползващи ранното пенсиониране.

Не трябва да се забравя и нещо друго - в момента хората, с изключение на част от служителите на високи длъжности, нямат реален стимул да отложат пенсионирането си и търсят всяка една възможност за ранно пенсиониране, независимо дали имат желание да работят след това или не. Създаване на точно такива стимули за по-късно пенсиониране на тези групи от хора би увеличило средната възраст на ранно пенсиониралите се и това би спомогнало за намаляване на дупката в бюджета на НОИ.

Единственото дългосрочно решение изглежда въвеждането на така наречените лични пенсионни сметки. Така се премахва стимулът за възможно най-ранно пенсиониране с цел получаване на най-много пари от общия пенсионен фонд. Всеки би могъл да прецени най-добре за себе си кога да се пенсионира и каква пенсия би го удовлетворявала. В допълнение - по-малко хора ще крият доходи и осигуровки и всеки ще декларира реалните си средства, което би осигурило по-голяма прозрачност на реалното състояние на пазара на труда в страната и би усилило икономическия растеж чрез намаляване на дела на сивата икономика, което от своя страна ще доведе и до по-високи данъчни приходи.