Законът за обществените поръчки е класически пример за ограничеността на правото - то не може да създава отношения, само им придава правна форма, ако те вече съществуват. Какво ли не пробва горкият законодател, само и само да принуди възложители и изпълнители да спазват правилата, но все се намираше някое изключение и работата пак си тръгваше постарому. Натискът на европейските институции и контранатискът на български лобисти всеки път довеждаха до компромис, който не устройва никого.
Някак неусетно

ЗОП създаде цяла индустрия на надлъгването

- от общинския възложител, желаещ да облагодетелства брат си или някоя своя красива приятелка, до цели отраслови обединения, ангажирали колосални ресурси, само и само да обезсмислят правните норми и под тяхната маска да си поделят поръчките в отрасъла. Законодателството за обществените поръчки ставаше все по-голямо, по-сложно, по-хитроумно и по-пробито от изключения, празнини и откровено лобистки норми. Така след 12 години и много ремонти пак има нужда от нов закон.
Навлизането на еврофондовете от Европейския съюз разпали апетити за лесни пари. Обявиха се откровено налудничави обществени поръчки:

-	с безсмислен предмет - алея на влюбените в село с шест баби и един дядо над 80 години; мост за никъде - без път и от двете му страни;
-	с многократно завишена стойност - канализацията в Дулово и ремонт на детски градини в Стара Загора (разкрити от общественото наблюдение на в. "Сега");
-	с предрешен победител - в обществена поръчка за строителство, нямащо абсолютно никакъв досег с железници, има задължително изискване изпълнителят да притежава собствен маневрен дизелов локомотив!

Създаде се и своебразна терминология, прикриваща нередни, понякога дори престъпни деяния зад евфемизми като:
Индикативна оферта - оферта, изработена така, че да позволи на предварително договорения победител да спечели. Изработва се от самия него, от свързано с него лице, а в драстични случаи - и от близък до възложителя.
Независим експерт - лице, чийто доклад е в състояние да обоснове всяко безобразие за декласиране на по-добрите предложения, подадени от неподходящи кандидати. Често това лице не притежава декларираната квалификация, само подписва изготвени от комисията документи и дори не знае какво пише в собствения му "доклад".
Допълнително задължително условие - изискване, несвързано с предмета на обществената поръчка, на което отговаря само "предопределеният" победител (като случая със споменатия по-горе локомотив).
Анекс - допълнително съглашение, съдържащо значително по-изгодни условия за изпълнителя фаворит. В много случаи чрез него се цели избягването на контрола върху обществената поръчка. Именно там са концентрирани основните корупционни практики.
Носител и изпълнител - "носител" е участникът, благодарение на чието лобиране и/или корупционни възможности се спечелва конкурсът. Той е комисионер - понякога взима над 50% от парите по обществената поръчка за своята "услуга". "Изпълнителят" се задоволява с остатъка, може да му се наложи да прави компромиси с качеството или предварително да завиши цените, за да може поне на вид да изпълни поръчката.
В опит за коригиране на тези неблагоприятни явления беше извършена поредната мащабна корекция на закона. Една от целите на промените е опростяване на процедурите. Звучи чудесно. Преди повече от 10 години опитът за внезапно въвеждане на манталитетно чужда на българите правна регламентация на обществените поръчки доведе, от една страна, до множество грешки от непознаване на материята, а от друга - до засилен интерес към всякакви форми на заобикаляне на закона. Стигна се до

свръхрегламентация, сложни правила и разнообразно третиране на сходни случаи

Така че стремежът към опростяване на процедурите е стъпка в правилната посока.
Основен недостатък на обществените поръчки у нас е непредсказуемостта. Възложителят е твърде свободен в действията си и дори може да прекрати процедурата, без да дължи обяснение. Въвеждането на задължение за публично мотивиране на действията ще направи процедурите далеч по-прозрачни и предсказуеми. И ще "въоръжи" участниците с необходимите им аргументи в евентуален правен спор.
Изгонване на полукриминални структури от бизнеса с отпадъците и комуналните услуги е друга интересна цел на последните промени. Значителните национални и европейски средства, отделени за този бранш, необходимостта от реформи, възелът от финансови, социални и екологични интереси естествено правят "градските боклуци" много привлекателен терен за престъпниците. Неблагоприятният опит на София и другите големи градове очевидно подтиква законотворците към "флангов удар" - чрез възраждане на общинските комунални предприятия и точно дефиниране на "комунални услуги".
Въвеждането на превантивен контрол на обществените поръчки, обхващащ и методиките за оценяване на постъпилите предложения, има за цел да стесни манипулирането на процедурите в интерес на определени участници. Увеличаването на контролните правомощия обаче върви неизбежно и с нарастване на административния капацитет. Това означава повече и по-компетентни служители, повече пари и повече работно време, посветено на контрола. Неосигуряването на такъв капацитет би довело или до "мъртви" правни норми, или до претоварване на контролните системи и пробиви от немарливост или от "изкушение". Заслужава да се обмисли вариант за ангажиране на обществен ресурс - НПО или специализирани консултанти, а за администрацията да остане главно упражняването на административно-наказващи правомощия.
Намаляване на "баражните" цени на документацията е важна цел. Когато възложителят определя висока цена, той всъщност казва на участниците: "Тази процедура не е за вас, загубите ви започват още с купуването на документите". Изискването цената на конкурсните документи да покрива единствено разходите по изготвянето им ще премахне тази първа бариера.
Законопроектът прави някои необходими стъпки - към здравия разум при харченето на нашите и европейските пари.

Но има още много "трески за дялане"

Проектът например не дава механизъм за предотвратяване на ценови манипулации - а те са един от основните проблеми в обществените поръчки.
Запазват се правораздавателните правомощия на Комисията за защита на конкуренцията, а особената юрисдикция КЗК е в противоречие с конституцията. На практика Законът за обществените поръчки превръща КЗК в особен съд. Проблемът е още по-дълбок, защото в комисията заседават хора с различна квалификация, включително и неюристи. Неведнъж решенията на КЗК по жалби за обществени поръчки са били незаконосъобразни и неправилни. Превръщането на КЗК в "суперадминистрация" - едновременно с регулаторни и правораздавателни правомощия - е неправилно решение, което може да генерира корупция.
Въобще за законопроектите, внасяни от Министерския съвет от десетилетия насам, са много характерни пробивите на "вътрешен административен лобизъм" - домогването на различни ведомства до все повече власт без оглед на законосъобразност или на собствен капацитет. А после същите тези администрации се оплакват от претовареност и с нея оправдават лошата си работа.
Отсъства и синхронизация със Закона за електронното управление - в частта, която изисква от гражданите и юридическите лица да предоставят информация, съдържаща се в публични регистри или вече предоставяна на администрацията. Изобщо събирането и напълно безсмисленото заверяване на различни удостоверения, бележки и разпечатки, свободно достъпни за справка в публичните регистри или многократно вече предоставяни на същия орган, ангажират огромни усилия на участниците във всяка процедура и дават основание за спорове за всеки загубен или бледо копиран документ. Време е администрацията най-после да престане да мисли "на хартия" и да създава безсмислени затруднения на гражданите, премятащи бележки от гише "А" до гише "Б".