Миналия месец авторитетното списание "Форбс" за пети път призна германския канцлер Ангела Меркел за най-влиятелната жена в света. Парадоксално, това стана в момент, когато нейните заслуги бяха поставени под съмнение в самата Германия. Канцлерът на обединението Хелмут Кол рязко разкритикува външната политика на правителството. В. "Ди Велт" определи това като "челна атака срещу жената, чието име така и не бе споменато". В същото време федералният президент Кристиян Вулф, за чието избиране в Бундестага спомогна именно Меркел, изказа съмнения за плана й за спасение на еврозоната. Всичко това дойде в повече на канцлерката и тя бе беше принудена да започне да се защитава.

Главният упрек на Кол в интервю за берлинското издание Internationale Politik бе, че германското правителство през последните години е непредсказуемо както във външната, така и във вътрешната си политика и така е загубило репутацията на надежден партньор, преди всичко в очите на САЩ и европейските съседи. Според Хелмут Кол това се дължи на факта, че ФРГ е "загубила своя компас" за ориентация и сама не знае какво точно иска да постигне. "Когато разглеждам събития от последните години, като отказа на правителството на социалдемократа Герхард Шрьодер да подкрепи операцията в Ирак през 2003 г., решението на Германия да се въздържи от гласуване в Съвета за сигурност на ООН за военната намеса в Либия, отказа от атомната енергия, тежките опити да се спасят Гърция и еврозоната, аз си задавам въпроса какво всъщност иска Берлин и към какво се стреми", заяви Кол. Според него много тревожен е фактът, че по време на последното си европейско турне американският президент Барак Обама посети Франция, Полша, но не и Германия. Той допълни, че страната трябва колкото се може по-бързо да възстанови своята репутация на надежден партньор, докато не всичко е загубено.

Анализатори дори припомниха, че това директно засяга болезнената за немците политическа насока на отделен път, т. нар. Alleingang. След края на Втората световна война канцлерът на Западна Германия Конрад Аденауер направи всичко възможно веднъж завинаги



да прекрати тези опити "за самотни разходки на германците",



които доведоха до две световни войни и десетки милиони жертви по света. Оттогава неписаното правило гласи, че бъдещето на ФРГ е възможно само в максимално тясна интеграция със западното общество. Кол не стигна дотам открито да упреква Ангела Меркел, за чието политическо израстване е изцяло отговорен, че се опитва да върне политиката на "отделния път". Той дори отбеляза, че никой от сегашните ръководители на страната не се стреми към този път. "На практика обаче всичко изглежда точно така", оплака се бившият канцлер. Той посъветва Меркел да се концентрира да потвърди своята привързаност към единна Европа, като най-важното е спасяването на Гърция, както и активизиране на връзките със САЩ.

За Меркел нещата станаха още по-нетърпими, тъй като след изказването на Хелмут Кол в самия ХДС срещу нея глави надигнаха редица негови висши представители, които не са съгласни с външната й политика и най-вече с неучастието в операцията в Либия, което се възприема като нарушение на съюзническите задължения. Прессекретарят по въпросите на външната политика на консерваторите в Бундестага Филип Мисфелдер, когото медиите определят като "политическия внук на Хелмут Кол", заяви, че критиката на бившия канцлер не е лишена от основания. Той отбеляза, че правителството "трябва да се изказва по-определено", когато става въпрос за външната политика. И призна, че в ХДС има определени брожения, които не могат да бъдат игнорирани. Такива били настроенията сред по-младите членове на партията, които категорично не са съгласни с Меркел, но засега нямат голяма тежест вътре в партията.

Всичко това породи вътрешнопартиен спор сред десните. Според едни анализатори това не била целта на самия Кол, който просто изказал своето мнение за грешната политика на правителството. Други обаче припомнят, че за Кол е известно, че принадлежи към хората, които никога не забравят нанесените им обиди. Именно Кол помогна за израстването на Меркел в ХДС, независимо че е от Източна Германия и вероятно не е забравил, че именно тя го свали от лидерския пост през 90-те години след скандала с "черните каси" в партията.



Тези тежки критики принудиха правителството да се защити



Пръв това закономерно стори външният министър от либералите Гидо Вестервеле (Германия се управлява от коалиция на консерватори и либерали). "За нас е важно не само да поддържаме старите си партньори, но и да отчитаме новите сили на международната сцена и да създаваме добри отношения с тях. Именно сега се формира новата архитектура на международните отношения, с нови водещи играчи в Азия, Латинска Америка и Африка. Като страна, която разчита изключително много на експорта, Германия трябва да поддържа многочислени международни връзки", заяви Вестервеле. "Не става дума за промяна на въшнополитическия курс, за загубата на компас, а просто за осъзнаването, че е настъпила нова епоха", допълни той. След него и Ангела Меркел взе думата. "Заслугите на Хелмут Кол като канцлер на германското обединение не могат да бъдат подценени. Но всяка епоха предизвиква своите специфични изисквания. Нашето правителство активно работи над това заедно с нашите партньори в Европа и в света да отговаряме на изискванията на нашето време", каза Меркел пред в."Зюддойче цайтунг". С други думи канцлерката и компания



не започнаха да спорят с Кол, а просто му намекнаха, че е остарял



Това поведение се вписва точно в стила на Ангела Меркел, която предпочита да не се впуска в празни дискусии, ако това може да бъде избегнато. Но обстановката не се успокои.

В края на август федералният президент Кристиян Вулф подложи на остра критика Европейската централна банка (ЕЦБ) и редица европейски правителства в стремежа им да преодолеят дълговата криза в еврозоната. Той определи масовото изкупуване на държавни облигации от страна на ЕЦБ на редица страни като "съмнителни от юридическа гледна точка". Явно той и Кол забравиха, че именно на правителствата на Германия и Франция се дължи спасяването на Гърция, поне засега, колкото и да са критикувани от всички страни. Критиката на Вулф дойде точно в деня, когато Меркел се опитваше да убеди своята фракция в парламента да подкрепят плана, предвиждащ изкупуването на гръцки облигации в размер на 50 млрд. евро. Самото гласуване е насрочено за края на този месец. Тук на помощ неочаквано й дойде самият Хелмут Кол. Той призна в интервюто, че приемането на Гърция в еврозоната е било голяма грешка, която той никога не би допуснал, но вече нищо не можело да се направи. "Германия трябва да направи всичко възможно, за да се спаси Атина, в противен случай Европа ще се разпадне на няколко части", предупреди Кол.

Като цяло наблюдателите смятат, че тази критика няма да навреди на Меркел, която има доста място за маневриране заради разногласията сред самите критици и техните взаимноизключващи се твърдения и тя ще намери изход от положението. Иначе нямаше да попадне за пети пореден път в класацията на "Форбс".