|
| Йордан Христосков |
--------------
- Г-н Христосков, икономиките още не са се възстановили от една финансова криза и влизат във втора. Парите за пенсия в капиталовите фондове се топят или поне не носят добра доходност. Навсякъде се затяга и режимът за пенсиониране заради демографския срив и многото разходи за пенсии. Има ли опасност старините на хората да не бъдат осигурени?
- Аз лично поддържам капиталовите схеми и смятам, че трябва да играят по-важна роля в осигуряването на пенсии. Но признавам, че те са по-застрашени заради тези глобални проблеми. Ако тези проблеми не бъдат решени, ще има много големи финансови сътресения. Капиталовите схеми няма да дадат това, което обещават. Ще се наложи държавата да се намесва, за да ги компенсира, особено там, където се разчита най-много на тях. Затова трябва да решим генералния въпрос с финансовата стабилност на държавата в съответствие със световните финанси въобще. И много точно да погледнем защо се появиха тези дефицити, кой се възползва в най-голямата степен от тях.
- С постоянното увеличение на дефицита в НОИ много хора си казват: откъде-накъде аз ще плащам пенсиите на онези, които цял живот не са направили нищо за обучението и квалификацията си и сега вземат социални пенсии, гарантирани минимални пенсии, за които нямат достатъчен осигурителен принос?
- Това не е съвсем така, макар че все още НОИ плаща и пенсии, несвързани с трудова дейност. С осигурителните вноски тези хора плащат пенсиите на хората, които преди са се осигурявали. През 2003 г. с Лидия Шулева като социален министър създадохме фонд "Пенсии, несвързани с трудова дейност". И сега няма смесване. Този фонд изцяло получава трансфер от държавния бюджет, т.е. от данъци, а не от осигуровки. Грешката е, че не се прави разлика между трансфер и допълнителни субсидии за недостигащи средства като съотношение между осигурителни вноски и разходи за обезщетения. Това е допълнителна субсидия, а тя нараства заради намалението на вноските в един дълъг период от време.
- Тогава колко е дефицитът всъщност?
- Аз ги смятах много елементарно - за колко месечни вноски не стигат парите годишно. Най-доброто постижение беше 2003 г., когато се въведоха минималните прагове и задължителната регистрация на трудовите договори. Тогава не стигнаха само за 18 дни. Сега малко повече от 5 месеца пенсиите се плащат от субсидии и 7 месеца - от вноски. Ако включа в сметката и 12-процентния дял от вноската, който държавата плаща за всеки осигурен, излиза, че тя дава 4 млрд. лв. от почти общо 8 млрд. бюджет. Говорим само за пенсии, свързани с трудова дейност.
- Каква е логиката държавата да плаща част от вноските за нашите пенсии, при положение че дава субсидия за недостига, за пенсии и обезщетения, несвързани с трудова дейност?
- Идеята държавата да се включи като особен осигурител е моя. Само че моето предложение беше следното - вноските най-напред се внасят от работодателя - работническата част и цялата работодателска част. Предлагах 10% за работодателя, 10% за работника и 10% от държавата. Но работодателят първо плаща 20% и след като ги преведе навреме, му се реинбурсират 10%. При месец забавяне - с 1/3 по-малко, след 3 месеца всичко остава за негова сметка. Тогавашният финансов министър Пламен Орешарски беше "за". Но в последния момент, когато предложението беше внесено в МС, дойде становище от министерството на финансите, че те не могат да администрират една толкова сложна система. И фактически този трансфер сега е безсмислен, това е субсидия. На практика е начин осигурителната тежест да се разпредели върху всички хора в държавата, включително върху безработния, върху пенсионера, върху майката. Защото парите, които държавата дава, независимо дали са под формата на субсидия или на вноски, са пари от данъци. И по-голямата част са от ДДС, който се плаща от всички. Това е друг механизъм за финансиране - за сметка на цялото население. Общественото осигуряване е един обществен договор, в който работещите трябва да издържат неработещите, и тези, които са работили, но само ако преди това и те са се осигурявали и са изпаднали в някакъв риск.
Другият аргумент е, че днешният бизнес и днес работещите, ако им увеличим вноските, за да компенсираме напълно пенсионерите, трябва да платят стари грехове на държавата, когато броят на работещите е бил много по-голям от броя на пенсионерите. Тогава е трябвало да бъде създаден буферен фонд от рода на Сребърния.
- Как са гарантирани допълнителните пенсии на хората от капиталовия стълб?
- В допълнителното доброволно осигуряване рискът е изцяло за наша сметка. Затова вече трябваше да бъдат създадени мултифондовете. Аз например се осигурявам само доброволно, защото съм роден преди 1960 г. И в кризата загубих около 14 000 лв. от моите спестявания. Сега постепенно се възстановяват. Ако имаше мултифондове, още преди началото на кризата щях да прехвърля средствата си в консервативен пакет, който инвестира само в държавни книжа. Нямаше да има висока доходност, но нямаше и да ги загубя. Сега те са в общо портфолио. Аз притежавам чрез пенсионните дялове дял от всяка инвестиция пропорционално - и от по-рискови, и от по-сигурни.
Затова в задължителното осигуряване, т.е. в универсалните фондове, въведохме механизма на гарантираната доходност. Тя обаче е относителна. Трябва да е не по-ниска от 60% от средната за последните 24 месеца. Т.е. ако средната доходност е 10%, а моят фонд има 5%, 1% ще го даде пенсионното дружество за сметка на акционерния капитал. И те са длъжни да поддържат такъв резерв.
Въпросът е, че когато имаме години наред отрицателна доходност и тя е минус 10%, този, който има под минус 16%, трябва да компенсира някаква част, но пак ще е минус. В някои страни е абсолютна гаранция - доходността не може да бъде по-малка от инфлацията. В други страни, богати като Швейцария, имат държавен фонд. В САЩ има огромен гаранционен фонд.
- А когато започнат да плащат пенсии и се окаже, че фондовете нямат пари, могат ли да фалират?
- Фондовете не могат да фалират, защото се поддържат индивидуални партиди, от които не се плащат пенсии, докато не се наложи. Чак във фазата на плащането на индивидуалните сметки, но само на тези, които са навършили акумулационния си период, постъпват вече в общ фонд. На базата на внесените суми и на очакваната продължителност на живота се определя пожизнена пенсия за всеки. И тези, които живеят по-дълго, ще получават пенсии от парите на тези, които са си отишли по-рано.
- Това означава вид солидарност и в капиталовите стълбове. Индивидуалната партида не се ли онаследява?
- В универсалните фондове не. Там трябва да няма наследяване, защото става въпрос за пожизнени пенсии. Този въпрос още не е решен, макар че отдавна трябваше да стане това, но такава е идеята.
- Колко хора обаче са достатъчно грамотни, за да могат да преценят кога да поискат прехвърляне на парите си, в какво да ги вложат?
- Едно проучване показва, че 68% от осигурените американски работници нищо не разбират от това как се инвестират парите им. Нашето висше училище по финанси и застраховане подготвя с министерството на образованието един проект - учениците от средните класове, които ще живеят точно в един такъв финансов свят, как да могат да управляват парите си в застраховане, в осигуряване, в инвестиции, в банки и т.н. Без такава грамотност не можеш да живееш в съвременния свят.
- Защо да не спестяваме пари във влог или в недвижима собственост, а трябва да ги внасяме за пенсии, които може и да не доживеем?
- Защото, първо, парите в банките не са така защитени, както са защитени парите във фондовете. Второ - в пенсионните фондове се участва с данъчно освободени пари до 10%. Докато парите в банките са данъчно обложени. В апартамента имаш текущи разходи - данъци и т.н. Освен това заради застаряването на населението може да няма кой да купува, на кого да го дадеш под наем. В общественото осигуряване се застраховаш и срещу риска дълголетие. Ще имаш сигурни доходи дори да живееш повече от очакваното.
