Развеждаме се със съпруга ми. Имаме обаче само едно жилище. Въпросът ми е то при кого остава, от какво зависи това и какви са процедурите?

В.П., София



Огромната част от семействата в България разполагат със собствено жилище. Те са го придобили или пък го ползват на различни основания - от купуването му от двамата съпрузи, през възможността само единият да го е получил по наследство, или пък двамата го имат като дарение или са го придобили по договор за издръжка и гледане. Жилището може и да им е дадено за ползване примерно от родителите на единия или на другия съпруг. При всички случаи по смисъла на закона това е т.нар. семейно жилище и се подчинява на определени специфични правила - както при разпореждане с него по време на брака, така и при развод. От въпросите не става ясно чия собственост е жилището, дали е на двамата съпрузи, дали е само на единия, дали не е дадено от роднини. Затова и ще бъдат разгледани различни хипотези.

В Семейния кодекс (СК) има специален раздел, озаглавен "Предоставяне на семейното жилище след развода". Така според чл. 56, ал. 1 "при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда". Когато има ненавършили пълнолетие деца, тогава съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище. Това е общото правило. Законодателят обаче урежда и хипотезата, при която съпрузите са съсобственици или имат общо право на ползване върху семейното жилище. Тогава съдът предоставя ползването му на единия от тях, като взема предвид интересите на непълнолетните деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства. Това означава, че жилището остава за този, който получи родителските права спрямо децата. Това обаче не означава, че се прехвърля собствеността върху него. Специално при тази хипотеза, ако се изменят обстоятелствата, които са от значение за предоставяне на ползването, всеки от бившите съпрузи може да поиска промяна. Така ако другият родител поеме по някакви причини упражняването на родителски права, може да поиска от съда да му даде на него за ползване семейното жилище.

Съществува възможността семейното жилище да е лична собственост на единия съпруг. Тогава обаче Семейният кодекс разрешава изрично, че ако от брака има ненавършили пълнолетие деца, и в този случай съдът може да предостави семейното жилище на другия съпруг, на когото са дадени родителските права, "докато ги упражнява". СК позволява на съда да остави семейното жилище на съпруга, на който се дават децата дори и ако имотът е собственост на близки на другия съпруг. Тук обаче това може да стане само за определен от съда срок. Има и изрично правило, че в тези последни случаи ползването на семейното жилище се прекратява преди срока, ако ползващият сключи нов брак. Това правило важи както за случая, в който жилището е на роднините на другия съпруг, така и ако то е негова лична собственост и е било дадено за ползване на другия съпруг за гледането на децата. Тогава при всички положения последният трябва да напусне жилището в момента, в който сключи друг брак.

Ако жилището е на двамата, ползването му от единия заради това, че има по-голяма жилищна нужда, се прекратява преди изтичането на срока, ако тази нужда отпадне.

Ако разводът е по взаимно съгласие, съпрузите трябва предварително да решат кой остава в семейното жилище и да запишат това в споразумението пред съда. В противен случай рискуват да не получат развод по този много по-облекчен ред.

Семейният кодекс третира и още един казус със семейното жилище. Така според чл. 57, ал. 1 по силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище, възниква наемно отношение. Това е и когато жилището е лична собственост на съпруга, който не остава в него, и ако е на негови близки, и ако то е на двамата съпрузи и те са съсобственици. Тогава трябва да се определи наем, който се плаща от този, който остава в жилището. Всяка от страните може да поиска съдът да определи размера на наема с решението за развод. Не се дължи наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ.

Има и още нещо, свързано със семейното жилище. То се отнася до периода преди развода и е много важно. Така според СК действията на разпореждане със семейното жилище - лична собственост на единия съпруг, се извършват със съгласието на другия, ако двамата съпрузи нямат друго жилище - обща собственост или лична собственост на всеки един от тях. Това е при хипотезата, че съпругът-собственик тръгне да продава семейното жилище, когато реши да се развежда. Когато липсва съгласие, разпореждането се извършва с разрешение на районния съдия, ако се установи, че не е във вреда на ненавършилите пълнолетие деца и на семейството.