Според нов закон в щата Флорида хората, които кандидатстват за социални помощи, трябва задължително да се подложат на тест за наркотици, и то за собствена сметка. Ако преминат успешно, тоест ако тестът е отрицателен, те имат право да получават помощ и държавата ги реимбурсира за изследването. Ако се провалят, те нямат право в рамките на година да кандидатстват за помощи и след това трябва да се подложат на нов тест.

Задължителното изследване за наркотици на кандидатите за социални помощи става популярна идея в САЩ. Много щати, като Алабама, Кентъки, Оклахома и Луизиана, обмислят да въведат закони като този във Флорида. На федерално ниво сенатор Дейвид Витър, републиканец от Луизиана, внесе тази година проектозакон, който ще изисква всички щати да въведат наркотестове за кандидатите за помощи.

Фокусът обаче не е само върху социалните плащания. През юли Индиана одобри тестове за наркотици за кандидатите за държавната програма за професионална квалификация. Щатският сенатор от Охайо Тим Грендел неотдавна обяви, че смята да внесе проектозакон, който да задължи безработните да се подлагат на наркотеста, преди да получат помощите си за безработни.

Наркоизследванията за нуждаещите се имат неоспорим популистки чар. Те отговарят на дълбоко вкорененото убеждение за това, че има заслужаващи и незаслужаващи бедни. Както казва конгресменът от Алабама Кери Рич, "не мисля, че данъкоплатците трябва да финансират нечии навици да се друсат".

Но като държавна политика, изследванията за наркотици са доста евтин ход. Такива закони не изпълняват функциите, които им приписват авторите им. И което е по-важното - те май са противоконституционни.

Привържениците на тестовете за наркотици обичат да подчертават, че огромен брой употребяващи наркотици ползват социалните помощи като източник на пари, за да си покриват нуждите от дрога. Това е в унисон с дългогодишния стереотип за това какви хора преживяват на социални помощи, но изглежда е малко безпочвено.

Няколко проучвания, включително и доклада от 1996 г. на Националния институт по злоупотреба с алкохол и по алкохолизъм, установиха, че няма разлика в броя на употребяващите наркотици сред кандидатите за помощи и другите хора. Едно изследване заключи, че над 70 на сто от нелегално употребяващите наркотици на възраст между 17 и 49 г. са на работа по договор на пълен работен ден.

Законите за наркотестове често се рекламират като начин за спестяване на пари на данъкоплатците, но фактите отново сочат други неща. Айдахо неотдавна поръча изследване на финансовите последици от подлагането на наркотестове на кандидатите за помощи в щата. Проучването установи, че разходите най-вероятно ще надвишат евентуално спестените пари.

Това сочи и опитът на Флорида досега. Тв канал в щата WFTV съобщи, че сред първите 40 теста за дрога само 2 са били положителни и един от тях се оспорва. Щатът ще спести по-малко от 240 долара месечно, ако откаже помощи на двамата кандидати с позитивен тест, но ще трябва да плати 1140 долара на останалите кандидати, чиито тестове се оказаха отрицателни. Щатът ще трябва да похарчи и значително повече, за да защити позицията си в съда.

Като се има предвид това съотношение между разходи и ползи, трудно е да се избавим от подозрението, че зад идеята за наркотестове на кандидатите за помощи е желанието да се сложи дамга върху нуждаещите се. Факт е, че има всякакви хора, които се възползват от държавните програми. Бизнесмени получават щатски договори и поръчки, фермери получават субсидии, щатските служители получават държавни пенсии. Но движението за наркотестове е насочено изключително върху получателите на социални помощи - те са лесна мишена.

Политики като тази на Флорида най-вероятно ще стигнат до съда, където има големи шансове да бъдат отхвърлени. Четвъртата поправка в Конституцията на САЩ поставя точни ограничения върху това какви точно обиски (проучвания) може да прави държавата и наркотестовете са вид проучване. През 1997 г. в делото Чандлър срещу Милър Върховният съд гласува 8 срещу 1 и отхвърли закон в щата Джорджия, който изискваше кандидатите за държавна служба да минават тест за наркотици.

Съдия Рут Бейдър Гинсбърг, гласувала срещу закона, написа в мотивите си, че тестът за наркотици е необосновано проучване. Щатът може да наложи наркотестове в изключителни случаи, но само когато има нужда от тях в името на обществената сигурност (когато например става дума за шофьори на автобуси или за машинисти). Но Четвъртата поправка не позволява на държавата да ограничава "личната тайна в името на някакъв символ", постанови съдът.

Наркотестовете за кандидати за социални помощи не покриват теста на Чендлър, тъй като няма заплаха за обществената сигурност, свързана с използването на наркотици от получателите на социални помощи. През 2003 г. 6-ти апелативен съд на САЩ отхвърли наркотеста за кандидати за помощи в щата Мичиган като нарушение на Четвъртата поправка.

Ако Флорида и другите щати са наистина загрижени за употребата на наркотици, те трябва да приемат по-строги закони и да ги прилагат по-стриктно по отношение на цялото население, не само срещу най-уязвимите. Но тези закони не се отнасят до употребата на наркотици. Става дума за това, че в тези трудни икономически времена те усложняват още повече живота на бедните.



---------------------

* Авторът е бивш член на редколегията на "Ню Йорк таймс", бивш автор на "Тайм", адвокат и преподавател по право в Йейл.